Начало
 
 

Радиолюбители по света слушат „Хоризонт“

09.01.2021 /12:16 | Автор : Добромир Видев | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


БНР представя интервюта с двама радиолюбители - един от Полша и един от Германия, увлечени да "ловят" предаванията на програма "Хоризонт"

Имаше време, когато нямаше интернет. И късите, средните и дългите вълни бяха единственият начин да слушаш радио от друга държава. Някои ще си спомнят, че така са слушали и вражески радиостанции. Оказа се обаче, че дори и в първата четвърт на 21-ви век традицията да се ловят станции през късите, средните и дългите вълни не е отмряла, пише сайтът на БНТ , представяйки аудиоинтервю на Добромир Видев с двама радиолюбители, увлечени да слушат "Хоризонт" - единият от Полша, другият от Германия.     

Пьотр Крупски е от Полша, от град Елблонд. Той споделя, че се интересува от радио от детството си. Когато бил дете, имал малък радиоприемник, който често поставял под възглавницата си и така заспивал:  

„Като дете слушах радио на средни и къси вълни, защото още нямаше интернет и други възможности. Това е много интересно хоби. Предоставя също големи възможности за опознаване на културата на други народи, езика и музиката. А ако говорим за радиостанциите, които са на славянски езици, разбирам и почти всичко, което говорят. Моята любима станция е „Хоризонт“ 1, за други радиостанции не се сещам. Румънското радио е много добро и също обичам да го слушам“.

Пьотр Крупски е потомствен радиолюбител. В електронната книга, издадена за любителското радио в град Елблонд, Крупски пише, че още дядо му и баща му са се занимавали със слушането на любителско радио. Самият той не смята да се отказва, защото се радва, когато може да чуе гласове дори и най-далечната станция като Австралия.

„В момента имаме нови технологии като интернет и сателити, но самият мен повече ме радва директното приемане на тези радиостанции, без допълнителни устройства, без компютър. Тогава съм доволен, че съм успял да хвана станция и да настроя моя приемник така, че да може да се слуша удобно и добре.

Знаете ли, цялата повърхност на земното кълбо е покрита с интернет, но има и зони, където няма друга възможност за достигане до слушателите освен чрез дълги, средни и къси вълни. Тъжно е, че те изчезват. Причината вероятно е заради високите разходи за издръжка на всякакъв вид предаватели и ретранслатори. Обаче тези радиостанции трябва да останат.

Представете си, ако нещо се случи с цифровите, модерните технологии?! Директната радиовръзка би била най-доброто решение. Да не забравяме и ролята на простия аналогов начин на излъчвате. Във времена на криза това е най-бързият начин да уведомите хората. Защото радиото е във всеки дом“.

Радиолюбителят от Полша е член на Международната спасителна мрежа ЕМКом и при спешни ситуации може да съдейства за комуникация чрез своята радиостанция с други радиолюбители. За щастие, казва той, не му се е налагало да се включва в акции.

„Но съм слушал за използването на този начин на комуникация по време на наводнения и урагани, когато GSM мрежата е отказала. При нас в Полша вече няма предаватели на средни вълни. Имахме преди време най-големия предавател на дълги вълни, най-големия в света, той беше по-висок от Айфеловата кула. Вече не съществува, за което много съжалявам“.

Но Пьотр Крупски е реалист за аналоговото радио, заместено с дигиталното. Казва, че светът върви напред, всичко се развива и също притежава цифрово радио. За него обаче радиото не са само вълните и предавателите, а и хората, които правят програмите:  

„Хората създават радиото и от тях зависи колко интересна е програмата и колко слушатели ще има то. За мен лично най-доброто радио е това, при което имаме баланс между музика и говор. Т.е. трябва да има различни новини, интересна информация, но също и хубава музика от различни стилове. Аз най-много харесвам този вид радио.

Искам да поздравя цялата редакция на Българското радио, най-сърдечни поздрави също и за всички слушатели, както от България, така и от целия свят. Защото мисля, че радиото Ви се приема в цялото земно кълбо, и Ви желая още поне 50 години с толкова прекрасна работа и прекрасни радиопрограми“.

И от далечна Бразилия имаме сигнал, че „Хоризонт“ се чува. Радиолюбителят ни е писал през юли 2019-а, но сигналът е уловен чрез т.нар. софтуерно радио. Антената е някъде в Русия, е написал човекът, но той я управлява от компютъра в Бразилия.

Другият слушател е Маркус Кюлерц от Дюселдорф „хванал“ програмата на „Хоризонт“ през 2017 г.

„През 1998 г. разбрах, че Българското радио разполага с програма на немски език на къси вълни. И тогава изпратих писмо, че съм чул програмата им. Те ми върнаха, че има такива излъчвания от Пловдив и в София. През 2017-а се случи така, че успях да намеря това радио „Хоризонт“ със значително силен сигнал. Не съм сигурен, но тогава сигналът се смесваше с испански или на британски“.

Но много преди това – преди 30 години, започнало увлечението на Маркус да слуша радио на къси и средни вълни.

Слушането на радио е като да погледнеш малко „отвъд ръба“, отвъд границата. Телевизията е картинка, но слушането на радио провокира твоята фантазия. Например, слушаш за Испания, слушаш за България и започваш да си представяш как, например, изглежда стадионът от отвътре и то на място, на което никога не си бил. За мен това е образователно. Обичам да уча и езици.

Харесваше ми начинът, по който испанските радиостанции излъчваха на живо. Научих малко испански заради момиче от Майорка, в което се влюбих. С радио „Москва“ пък започнах да уча руски. Е, само основни неща, от съответния език. Обаче, като слушаш как звучи примерно българският, руският или турският, влезеш в една друга държава, в друг свят“.

Маркус казва, че по времето, когато започнал да слушам тези радиостанции, е имало интернет. Но предпочел да събира SQL картички. И да опознава света. До момента е събрал 350 такива картички. Много сувенири книги, или благодарствени писма. Маркус обаче вярва, че слушането по този начин на програми е за определен тип хора.

„Обичам точно това хоби. За хората, които не са наясно с този начин на излъчване на програми, звучи доста скучно. Казват, че не могат да ги слушат, защото нищо не разбират. Но представете си има хора, които обичат да слушат индийска музика, тайландска музика или хинди музика, китайска, фламенко на средни вълни. Ето това е една отличителна черта на тези радиостанции

Това са онзи тип, където можем да чуем нещо специфично и което го няма в стандартните радиостанции. Ето, аз мога да ти кажа, че слушам прогресив рок, Pink Floyd, но много от модерните станции не ги излъчват, а късовълнови и средновълнови радиостанции го правят“.

Към момента Маркус не залага, че синът му ще продължи традицията да слуша радиостанции. Той е малък, а и трябва да научи езиците, казва Маркус Кюлерц. И е сигурен също, че това хоби няма да отмре с развитието на технологиите.

В Германия средните вълни вече почти не се ползват. Късите вълни пък преживяват ново развитие заради дигиталното радио. Този тип излъчване знам, че то го има основно в азиатските държави. Между другото, звучи много по-добре да използват тези честоти за дигитални програми. Подобрява качеството.

На някои африкански държави по-евтино излиза дигиталното разпространение на къси вълни. Защото не всеки има достъп до интернет. Въпреки това - представете си какво ще се случи с дигиталния ни свят, ако токът спре. Или ако сателитът не работи.

Затова си мисля, че моето хоби няма да отмре. За аналоговото радио няма граници. Стига до държави с ограничена свобода на словото, ако примерно сте потиснати от собственото си правителство, ще слушате точно тези радиостанции. Които говорят и обсъждат проблемите вместо вас, докогато вие няма да можете да го правите“.

Перфектната радиостанция, според Маркус Кюлерц, „трябва добре да представя своята държава“. Слушателят на „Хоризонт“ от Дюселдорф споделя желанието си един ден Българското радио да поднови своите излъчвания на английски, немски и френски. А за половинвековния юбилей на „Хоризонт“ Маркус казва:

Честит 50-годишен юбилей, програма Хоризонт“. Иска ми се хората в България също да преборят тази пандемия. Да няма много смъртни случаи. Политиците да имат някаква възможност да помогнат на хората, които не могат да си помогнат сами“.


 

Сподели в
 

Разследващият журналист Стоян Тончев – автор в "Биволъ" и издател на Liberta.bg, e подложен на системен тормоз от прокуратурата и полицията в България заради журналистическата си дейност, пише fakti.bg

21.01.2021/12:04

"Репортери без граници" (RSF) предлагат способи, които да възпрепятстват своеволните решения на технологичните гиганти дали да бъдат блокирани или закривани акаунтите в социалните медии.

19.01.2021/12:00

Едно популярно предаване на БНР подготви репортаж за друго, излъчващо се от 36 години

18.01.2021/12:00

Има отричане на реалността, властта не си признава грешките´´. Това каза журналистът Димитър Кенаров в предаването "Честно казано с Люба Кулезич" по телевизия Евроком.

16.01.2021/12:16

Мариана ван Зелер е кореспондент и разследващ журналист, отличаван с престижни награди за работата си (Peabody", отличие на Телевизионната академия и номинация за "Еми").

15.01.2021/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки