Горчиви размисли за съдбата на българската култура, попаднала в ръце на рушители
„Културата е чудото, чрез което човешкия вид сe извисява и продължава своето съществуване”, писа през 1989 г. в предговора към една от своите книги големият поет и преводач Николай Кънчев (1925 – 2007).
30 години след този текст се убедихме, че на културата у нас не се гледа като „чудо, което извисява”. Тя, културата, за нашите неуки и бездуховни управници е вече „последната дупка на кавала”. Ние сме с най-мизерния бюджет за култура и първи по рушене и съсипване.
Тази разрушителна тенденция се засили особено след като Шайката ГЕРБ завзе с измами властта. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено трите разрушителни управления на „еднокнижника от Банкя” за кратко време разрушиха граденото с десетилетия от държавата и нейните творци.
Закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, музеи, галерии, културни центрове, фестивали, което се случва у нас, в европейска България, е без прецедент в Европа и света. Защото да затвориш театър или музей е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на голям грях, за който просто не може да има прошка!
В същото време съседите ни - румънците - се наслаждават на фестивала „Енеску” в Букурещ с неговия бюджет от 16 000 000 евро...
Ако се огледаме към граденото през гладните следвоенни години, ще видим, че театър и симфоничен оркестър имаше във всеки по- голям град, в това число и в Хасково и Кърджали, а опери имаше в Сливен и Плевен. Наскоро в стар брой на списание „Театър” открих, че държавни драматични театри е имало дори в градчета като Троян и Нови Пазар. И през 1959 г. те са участвали в Националния преглед на българските драматични театри. А сега?...
Сега рушенето става по два начина – чрез пряко затваряне (такава бе участта на много първокласни състави, дори на филхармониите на Пловдив, Варна и Русе...), или чрез глупостта на ГЕРБ „делегирани бюджети” - хватка, която води ако не до постепенното затваряне на огнищата на културата, то до упадъка им.
„Мултакът” (как ли най- лесно се римува тази дума?...) Веждьо Рашидов, тази нелепа фигура, най-нагло и безотговорно заяви, че в Италия имало само 5 опери и те не били на държавна издръжка. Горкият, той или не знае, или просто се прави, че не знае каква е истината. А преди време, в качеството си на министър на културата, направо отсече: „Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския данъкоплатец!”
Искаше да закрие дори... отличната Старозагорска опера, Националната оперета, уникалното балетно студио „Арабеск”, Великотърновския музикално-драматичен театър... Звучи невероятно, нали, при това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов нарече „държава на духа”! Каква ти „държава на духа”... Станахме „държава на чалгата”...
Да, и този самозабравил се човек, който гордо се титулува като „мултак”, продължи да говори „умно”, „загрижено” и „компетентно” за това, как би трябвало да върви и да се издържа днес, при тези „пазарни условия”, българската култура. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите...
И ето, че наскоро в изстрадалия, лишен от вода заради алчни и некадърни хора Перник властите решиха да затворят 110-годишния драматичен театър, носещ името на големия режисьор-реформатор Боян Дановски. Един театър с име, с дълга традиция, богата история и безспорни достижения, в който са работили големи режисьори и артисти, и дълги години е радвал града и региона.
А сега господин кметът Владимиров бил решил, че този град няма нужда от театър, че артистите били едни „безполезни”, според него „заплатаджии”. Започнал бил ремонт на сградата и щял да кани други театри, певци, оркестри, артисти. Както превърнаха някои областни театри в „открити сцени”, та там се настаниха халтурните представления на столични „звезди” и чалгата...
Да, за ремонта може само да го похвалим, но да иска да унищожи един стар и утвърден културен институт?! Това не е ли престъпление? И макар да е кмет, кой му дава това право? Това негова собственост ли е? Да затвориш театър е все едно да затвориш храм...
А може би иска да остане в историята на града като един Херострат?! Ако счита, че в момента театърът е в криза, да вземе да му помогне. Да се потърси нов, по- активен и работлив директор от сегашния Иво Горчев, да се отпуснат средства, да се поканят добри режисьори и актьори, да се обнови съставът. Да се върне публиката. Да се работи за децата и подрастващите - те трябва да се възпитават и чрез Театъра.
Но да се закрие така безцеремонно, това съвсем не е решението. Освен това, въпросният кмет иска да закрие и Камерния оркестър, наследник на Симфоничния оркестър на Перник, създаден от великия Руслан Райчев!...
Чудя се - къде е Министерството на културата? Напоследък то съвсем не се справя със задачите си. А министърът е бивш театрал от Хасково. Преди имаше дирекции „Театър” и „Музика” със сериозни специалисти, които наблюдаваха отблизо дейността на театрите, оперите и оркестрите, помагаха им. Сега сериозни специалисти по изкуствата в МК почти няма. Бюджетът е мизерен, директорските конкурси често са нагласени, контрол - никакъв. Да не говорим за големите злоупотреби с отпусканите средства за различни проекти и дейности...
Уви, няма как да не са горчиви размислите за съдбата на българската култура, попаднала в ръце на рушители...