Начало
 
 

Къде е границата между свободата на словото и шпионажа

10.01.2021 /16:55 | Автор : Константин Мравов | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Пред кого и как отговарят за действията си Великите сили? Превърнаха ли се волно или неволно Джулиан Асандж и Уикилийкс в геополитическо оръжие? Донесе ли свръхинформациннотата епоха повече свобода на словото или историята на Асанж свидетелства за обратното? Репортаж на БНР търси отговорите.

Тези дискусии съпътстват цялата история по случая. Те се възобновиха, след като в понеделник британски съд отказа екстрадирането на австралиеца в Съединените щати, коментира авторът в БНР

В Америка Асандж може да бъде осъден на 175 години затвор при строг режим по обвинения в шпионаж и организиране на хакерска атака.

В резултат на тези действия през 2010 г. Уикилийкс публикува стотици хиляди секретни американски дипломатически документи. На показ се оказаха не само външнополитически машинации на Вашингтон, а и видеоклипове, в които американски пилоти съзнателно избиват цивилни в Ирак.

Разкритията станаха един от ключовите удари по имиджа на САЩ в световен план. Асандж обаче също придоби противоречив образ - действията му бяха възприети, включително от американската държава, като риск за глобалната сигурност. На всичкото отгоре беше обвинен за изнасилване в Швеция.

Поради това от 2012 година австралиецът се укриваше от правосъдието в Лондон, най-напред възползвайки се от право на убежище в еквадорското посолство, но след като беше изгонен оттам, Асандж се озова в британски затвор.

Решението от понеделник забрани екстрадицията му с оглед на медицинска експертиза, според която той може да посегне на живота си, ако бъде предаден на Америка. В сряда обаче същият британски съд не го пусна под гаранция, а САЩ обявиха, че ще обжалват и първоначалното решение.

Решението на британския съд има две страни, изтъкна за „Хоризонт“ евродепутатът Патрик Брейер от Европейската пиратска партия:

„Съдебното решение се основава само на това, че той е пред самоубийство заради евентуалните сурови условия в американски затвор, които се равняват на мъчение по европейските стандарти - без контакт с други хора по 23 часа на ден, един телефонен разговор със семейството веднъж месечно, всичко това е нехуманно. Съдът обаче също така реши, че по същество той не е имал право да подкрепя информатора си в събирането на тези данни. Че това е престъпно поведение според британския закон. Съдът също определи, че във Великобритания нямаш право публично да оповестяваш скандали и злодеяния“. 

По думите на Брейер в САЩ има притеснителни съдебни прецеденти, според които хора, действали извън територията на страната, не са защитени от основните права в американската конституция.

„Има и юриспруденция, според която националните интереси и сигурност стоят над основните права. Най-общо казано, там няма защита на основните права по международните стандарти и е много притеснително, че Великобритания не вижда проблем с това“. 

Основният източник на Асандж - Челси Манинг, беше амнистирана от предишния американски президент Барак Обама въпреки суровата присъда за същите деяния. Според българския журналист и анализатор Филип Буров решението на британския съд по същество отлага именно тази дилема в случая на Асандж.

„Властите предпочитат да не им тежи въпросът с помилването на Асандж. От една страна той продължава да е в затвора, от друга - съдебното решение признава разследващата журналистика и публикуването на секретни документи като престъпление“.  

Стига се до фундаменталния въпрос - имаха ли право Манинг, Асандж, а след тях и Едуард Сноудън да нарушават писани закони в обществен интерес? Къде е границата между свободата на словото и шпионажа? Позицията на властите - разкривайки държавни тайни, уисълблоуърите застрашават сигурността на страните си. Другата гледна точка изразява Патрик Брейер:

Често правителствата искат да знаят всичко за гражданите, всякакви детайли от личния им живот, заради своите си цели - понякога, за да контролират хората, друг път, за да придобият бизнес ноу-хау, което да помогне на индустрията им, а също и заради сигурността.

В същото време обаче правителствата не искат да им се търси отговорност за действията им, което е недемократично. Трябва да е обратното - гражданите, които не са заподозрени в престъпления, трябва да имат право на поверителност и правителството не трябва да има право да ги наблюдава.

Действията, които властта упражнява от името на суверена, трябва да са прозрачни и за тях да се носи отговорност. Така хората са сигурни, че правилните хора са на власт и може да им се потърси отговорност за престъпления“.

Според Патрик Брейер именно тази демократична функция на Уикилийкс ги е превърнала в мишена на западния властови апарат.

Донесе ли свръхинформационната епоха по-голяма свобода на словото и медиите? Не - според събедесниците в репортажа на БНР.

„Историята на Асандж и на Челси Манинг показва, че наистина през последните години изобличаването на такава информация става много трудно и все по-опасно за хората, които го правят“, смята Филип Буров.  

Друга ключова критика срещу Уикилийкс и Едуард Сноудън е, че с действията си подпомагат авторитарните врагове на Запада в един отново многополюсен свят. Въпросът е дали и защо по отношение на уисълблоуърите стигаме до същите пороци, които сме готови да посочим другаде? Ето обобщенията на Патрик Брейер:

Уикилийкс промени този баланс на властта и правителствата се притесниха от тази система, чрез която хората могат да разкрият тайните на властта и източникът да е защитен. В случая ставаше въпрос за военни престъпления, но и дипломатически гафове. Тази система даде някакъв контрол върху американската външна политика... Това, което показаха хора като Джулиан Асандж и Едуард Сноудън, беше широко отразено в медиите в съответния момент.

Не доведе обаче до масови протести. Имаше демонстрации, но те не бяха достатъчни за нужните сериозни промени. САЩ са много влиятелни, а европейските им съюзници ги е страх да настояват за спазването на човешките права, може би защото и те често не го правят.

Западът често лицемерно критикува Китай, Саудитска Арабия или Русия, които в отговор винаги могат да посочат какво се случва в самите САЩ или ЕС. Затова е важно да държим на собствените ни ценности в собствения ни дом“.  

Свързани:   Случаят Асандж остава заплаха за разследващата журналистика

Основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж спечели една партия - британски съдия отказа да го екстрадира в САЩ, където искат да го съдят за шпионаж. Но според американски експерти случаят си остава заплаха за свободата на печата.
Дата: 07.01.2021


 

Сподели в
 

Говорителката на президента Джо Байдън даде първата си пресконференция, в която обеща да има професионален и цивилизован обмен с медиите, предаде Ройтерс.

21.01.2021/15:25

Финансовият министър Брюно льо Мер се възмути от решението на Туитър да блокира акаунта на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде ТАСС.

12.01.2021/16:25

Пред кого и как отговарят за действията си Великите сили? Превърнаха ли се волно или неволно Джулиан Асандж и Уикилийкс в геополитическо оръжие? Донесе ли свръхинформациннотата епоха повече свобода на словото или историята на Асанж свидетелства за обратното? Репортаж на БНР търси отговорите.

10.01.2021/16:55

В новогодишното си слово директорът на Китайската медийна група (КМГ) Шън Хайсюн за пореден път призова западните медии да се откажат от предразсъдъците и изопачаването на истината при отразяването на Китай, да поемат медийна отговорност и повишат професионалния морал.

03.01.2021/16:37

Американското сп. „Тайм“, което ежегодно избира „Личност на годината“, през тази година създаде нова категория „Дете на годината“.

29.12.2020/09:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки