Прогонването на Тръмп от Twitter и свободното слово

11.01.2021 /13:22 | Автор : Адв. Емил А. Георгиев | Източник: clubz.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Свободното слово и посегателствата върху му са винаги актуални. Последните дни особено много. Прогонването на Тръмп от Twitter и изваждането на платформата Parler от магазините на Apple и Google са поредните поводи да си припомним, че свободата на изразяване е може би най-важната в целия набор основни права. Това написа адв. Емил А. Георгиев в своя Фейсбук профил.

Постигането на свободата на изразяване във времето е коствало много животи, а днес някои съвременници са прекалено бързи в готовността си да се откажат от нея или по-лошото - да настояват за избирателното й прилагане, сочи адв. Емил А. Георгиев във фейсбук-коментара си, цитиран от clubz.bg.

В тая връзка ви представям някои свои спонтанни мисли във формата на въпроси, които си поставям и отговори, които си давам. Нямам претенции за изчерпателност и правилност на изложените доводи. По-скоро стартирам дискусия, като ми е интересно кой какво има да каже по въпроса.

1. Редно ли бе Twitter да спре профила на Тръмп?

Не, особено на посочените от социалната мрежа основания за противоречие с политиката й срещу възхваляване на насилието. Поне аз в посочените 2 туита такова не виждам. В единия си Тръмп казва, тук перифразирам, че няма да иде на церемонията по заклеване на Байдън, а в другия съобщава на гласувалите за него 75 милиона, че гласът им ще се чува още дълго занапред.

2. Трябва ли да се закриват профили в социални мрежи заради твърдяно извършено от притежателите им престъпление?

Наказателна отговорност се носи пред съда след влязъл в сила съдебен акт. В неотложни случаи е възможно налагане на привременни мерки, но това трябва пак да е санкционирано от съда. Върху всичко останало остава да тегне съмнението на произвола. Хеле пък в изпълнение на неясно-обтекаемите текстове на разните стандарти и политики на общността и други подобни.

3. Ок ли е операторите на основните операционни системи за смарт устройства (телефони, таблети, телевизори) да ограничават или спират достъпа на приложения до техните “магазини” (апсторове)?

Това е изключително проблемно при положение, че (i) средният потребител може да си инсталира приложение само чрез магазина на доставчика на операционната система, която ползва, (ii) доставчиците действат в условията на олигопол, тъй като са само 2-ма: Apple и Google и (iii) те изцяло контролират достъпа на разработчиците на приложения до магазините си.

Да, в някои хипотези има резон да упражняват контрол, примерно с оглед сигурността на крайните устройства и да препятстват или премахват приложения със зловреден код или с оглед други съображения на потребителска защита или закрила на непълнолетни или малолетни потребители. 

Също така дължат съдействие на правоохранителните органи при разследване и разкриване на престъпления. Но да режат достъпа на потребителите си до социална мрежа (Parler), само защото не одобрявали споделената информация там или защото последната не подлежала на модерация, е прекалено близко до описаното от Оруел.

Възможно е то да е обхванато от общите условия на Apple и Google както към потребителите им, така и към разработчиците на приложения, но по развитите тук съображения го намирам не само за дълбоко погрешно, но и за евентуално правно недействително.

4. Какви могат да са решенията?

За мен единствената възможност е през съдилищата.  Отношенията между технологичните гиганти и потребителите от една страна и разработчиците на приложения, от друга, са договорни. Съгласно чл. 26, ал. 1, предложение 1 от нашия Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) нищожни са договорите, които противоречат на закона, като нищожни могат да бъдат както целият договор, така и само отделни негови части (вж чл. 26, ал. 4 от ЗЗД). Такива норми са познати и в много други юрисдикции. За страната, твърдяща нищожност на договор или част от него възниква правен интерес да поиска установяването на тази нищожност със сила на пресъдено нещо.

Може ли договор да е нищожен заради противоречие с (разпоредба на) Конституцията на Република България (КРБ)?

Според мен да. Може ли тази разпоредба да е чл. 39, ал. 1 от КРБ: “Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.”?

Според мен спорно по две линии.

Първо, трайната съдебна практика по чл. 26, ал. 1, предложение 1 приема, че само нарушение на забраняваща правна норма може да доведе до нищожност на договора на основание цитираната норма. Така погледнато чл. 39, ал. 1 от КРБ не е формулиран като забранителна норма, какъвто е случаят, примерно, с чл. 32, ал. 2 КРБ, според който “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.” На базата на последния има редица решения за присъждане на обезщетения за вреди вследствие незаконно заснемане.

Второ и също така проблемно, е, че според повсеместното (конституционно) правно разбиране у нас адресат на основните права е държавата. 

Според Друмева съвременната правна доктрина е приела, че по изключение основните права могат да имат адресат от частното право. Според същата авторка това е отклонение от общото правило, че основните права действат вертикално (отбрана на гражданина срещу държавата) и признание, че по изключение основните права могат да имат хоризонтално действие (в частното право, спрямо другите граждани). Като оправдание се сочи значимостта на основните права като обективни ценности. 

Това отклонение от общото правило е допустимо обаче само когато се преценява, че според обстоятелствата частната автономия трябва да отстъпи пред гаранцията в полза на трето лице, произтичаща от конкретни основни права; само тогава основните права могат да придобият действие и в частноправните отношения. За това положение, което предпоставя преценка, правната наука е въвела специфичен термин, установил се в конституционната наука и практика, като “Drittwirkung” от немски, означаващ опосредено действие на основните права спрямо трети лица.

Също така според Друмева българската доктрина и конституционна практика имат предпазлива и сдържана позиция относно т.нар. Drittwirkung на основните права.

Гледано през призмата на българското право и с оглед горното се задава въпросът (i) има ли конституционната закрила на свободното изразяване действие и в частноправните отношения и ако да, (ii) може ли да бъде прогласена нищожността на договор или общи условия заради противоречието им с конституционно предвиденото право на гражданите на свободно изразяване? Тук мога да отговоря с едно много категорично “зависи”.

Действително това е въпрос, по който ще трябва да се произнесат съдилищата, в частност нашите. Известна е, обаче, съдебна практика от Германия във връзка със заличаване на статуси и коментари и блокиране на профили във Фейсбук, според която разпоредба в oбщи условия на оператора на социална медия, съгласно която операторът може да премахне цялото съдържание, което потребителят публикува, ако операторът е на мнение, че това нарушава насоките на платформата, е нищожна, ако съдържанието попада в обхвата на свободата на изразяване, тъй като поставя потребителя на платформата в прекомерно неравностойно положение спрямо оператора и това е противно на изискванията за добросъвестност.

Цитираната германска практика не е изолирана, налице са и други подобни произнасяния. От нея може да се заключи, по аргумент за по-силното, че щом премахването на съдържание може да е нищожно заради противоречие с правото на свободно изразяване, то още по-вярно ще е това за блокиране на достъпа до платформа или магазин на доставчик на операционна система.

Не ми е известна такава или съпоставима на нея да има у нас. С оглед огромния залог на свободното слово, струва ми се, че усилията трябва да са да я създадем, където я няма и разширим, където вече присъства.

 

Сподели в
 

Майкъл Пак - личният избор на бившия президент Доналд Тръмп за ръководител на агенцията, стояща зад радио „Свободна Европа" и радио „Свобода", подаде оставка в сряда по искане на администрацията на Джо Байдън.

21.01.2021/18:57

СБЖ подкрепя напълно и се присъединява към призива на ръководството на ЕФЖ за подпомагане на пострадалите хърватски колеги. Апелираме към всички наши членове да допринесат според възможностите си за реализирането на тази инициатива за журналистическа солидарност.

21.01.2021/16:30

За това алармират в съвместна позиция Международната федерация на журналистите (МФЖ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), позовавайки се на данни за физически посегателства над колеги., изнесени от Съюза на журналистите в Турция. Властите в Анкара са призовани да разследват тези случаи и да потърсят отговорност от виновниците.

20.01.2021/12:04

Законите позволяват цензура от частните социални медии. Въпросът е дали тя се прилага избирателно или ограниченията важат за всички. Това коментира пред Радио София Александър Ненов, специалист по социални мрежи.

19.01.2021/10:14

Пандемията от коронавирус превърна лекарите от здравните телевизионни програми в знаменитости, пише lenta.ru

17.01.2021/14:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки