Интересна дописка публикува на 4 февруари 1859 г „Цариградски вестник“, основан и редактиран от Иван Богоров. Новината е, че в Свиленград сгодените българи не бързали да се женят . За да понапълни кесията си обаче, Одринският епископ Хрисант ги принуждавал да побързат да застанат пред олтара.
Според общоприетите обичаи в онези времена младите трябвало да стоят сгодени най-много 6 месеца. Само в случай , че „момъкът се намира по търговия в други външни градове, времето до венчаванието им може да се продължи до една година“. Сгодявките трябвало да са в присъствието на родителите и на свещеник, да стават в един ден , за да не се влиза в излишни разходи. Добре е да не бъде момчето по-малко от 20 години, а момичето- от 16,гласяли правилата.
В Мустафа паша (старото име на Свиленград) обаче ходели три години сгодени, и в това време годеникът отивал сегиз-тогиз при годеницата си. И този“лош обичай“ дал повод на епископа да ги притеснява да се женят , тъй като от всяка сватба той вземал такса 50 гроша.
Дописникът описва как останал да пренощува в Мустафа паша, но навсякъде се чували „кряскания человечески и пискания от гайди“, които показвали, че местните жители са“ обладани от чрезмерна радост“. На сутринта станало ясно, че е дошла заповед за женитби и много сватби ставали по едно и също време. Една сватба излизала най-малко три хиляди гроша. Хората , които нямали пари, разпродавали и воловете си, та да изпълнят владишката заповед. Надявали се годината да е добра за отглеждането на копринени пашкули, та да си покрият разноските.
Така в Мустафа паша, който имал 1500 къщи, от Рождество Христово до 30-ти януари станали сто сватби, твърди „Цариградски вестник“.Някои „человеци от мустафапашанлийските села“ отишли в Одрин, та епископ Хрисант да им опрости да се женят другата зима. А той даже не ги пуснал да стъпят в митрополията. „Бедни, бедни българи, що ви е дошло на глава“, възкликва авторът на дописката.
„Цариградски вестник“ e първият и единствен български седмичник, който излиза в столицата на Османската империя всяка събота в продължение на почти 14 години. Той осведомявал своите читатели за новините от света, за събитията в империята и в българските земи. В подлистниците му нашите предци прочели и „Чудесиите на Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо.
А част от „горещите“ новини от Свиленград изглеждали така: кадията върши беззакония, докторът е шарлатанин, мор по дребния добитък, вълци изяждат петима, в махала Гебран се направи нова църква, гръцкият учител се преструва на нападнат, овчар прави гайда от кожата на последното си козле...