Отзвукът от щурма на Конгреса на САЩ от привърженици на президента Доналд Тръмп стартира дебат за свободата на словото поради последвалото блокиране на страниците на Тръмп в социалните мрежи. Надигнаха се гръмки гласове в защита на свободата на словото на един държавен глава, употребявал въпросните социални мрежи, за да популяризира свои агресивни тези и за да настройва феновете си в същия агресивен дух. Видяхме резултата в шокиращите кадри от Капитолия на 6 януари.

По същото време дойде и поредното драстично развитие на една друга драма, много по-пряко свързана със свободата на словото, с правото и задължението на журналистиката да информира и с правото на всички нас, гражданите по света, да бъдем информирани за брутални нарушения на международното право. Но реакциите по нея „потъват” в доминиращия медиен шум.

Става дума за продължаващата целенасочена разправа със създателя на „Уикилийкс” Джулиан Асандж. От април 2019-та той е в лондонския затвор „Белмарш”. Преди това 7 години беше доброволен затворник в посолството на Еквадор в Лондон, където получи убежище, за да не бъде екстрадиран в САЩ.

Екстрадицията му се иска от американските власти заради разгласени от „Уикилийкс” разкрития за военни престъпления на САЩ в Ирак и Афганистан. Ако бъде екстрадиран, Асандж е заплашен от 175 г. затвор.

На 4 януари т. г. лодонският съд, разглеждащ делото, реши да откаже екстрадирането на Асандж в САЩ с мотива, че ако това стане, той можел да посегне на живота си. Съдът обаче се съгласи с всички американски обвинения срещу разобличителя на военни престъпления на САЩ. А след още два дни, на 6 януари, когато се разигра и щурмът на Капитолия, съдът постанови Асандж да остане в затвора, докато се точи обжалването от Вашингтон на отказа да бъде екстрадиран.

Всичко около случая с Асандж от години е предизвикателна демонстрация пред цял свят какво го очаква всеки журналист, дръзнал да разобличи нещо наистина сериозно - военни престъпления на една изживяваща се като всевластна и безконтролна „суперсила”.

СБЖ и друг път е декларирал своето възмущение от показната разправа с разобличителя Джулиан Асандж, а в негово лице - и със същинските свобода на словото и право на информираност. Сега ние отново потвърждаваме своята категорична позиция, че Асандж трябва незабавно да бъде освободен, а тези свобода и право - свято зачитани. Твърдо подкрепяме вече изразената позиция в такъв дух на Международната федерация на журналистите и на Европейската федерация на журналистите, чийто колективен член е СБЖ.

Проблемът удря по всеки от нас и отеква болезнено в медийната свобода във всяка страна, включително и в България. Подмяната на ценностите и овладяването на медиите от собственици, превръщащи ги от защитници на свободата на словото в инструменти за обслужването на властимащите, много ясно виждаме и в нашата действителност. Всичко се обръща с главата надолу. Чухме дори как новоизбрания зам.-председател на ДПС Йордан Цонев хвали емблематичния Делян Пеевски - че точно неговият медиен закон изсветлил медийната собственост в България... Жонглира се със законотворчество, купуват се и се препродават медии на едро, срещу това се договарят вътрешни и международни индулгенции... А ако някой се обади дори само с неудобен въпрос, му се „опразва столчето”...

Добре смазаният механизъм, задействан срещу Асандж, се прилага навсякъде и срещу всички ни. И именно затова истинската и смела журналистика, способна да прави разлика между двойните стандарти, да отсява промяната от подмяната, да тласка хората да мислят и да взимат информирани решения, да проявява висока социална и гражданска отговорност е толкова важна днес. Не е лесно да я отстоим, но сме длъжни, колеги.

Кривите огледала около нас са много и уродливите образи в тях се умножиха още повече с разразяването на пандемията от Covid-19. Това изпитание носи нови рискове за правото на свобода на словото и на информираност. Съвсем изтъня линията между него и откровената манипулация и дезинформация. Как да се прецени например дали даването на трибуна на критици на ограничителните антиепидемични мерки не носи сериозен риск за общественото здраве? А дали пък отказът на такава трибуна не е посегателство срещу свободата на изразяване? Кое е по-опасното? Такъв остър спор се разигра тези дни в Австрия след платена публикаця, излязла в два тиражни местни вестника.

В същия ключ протичат и споровете около отнетата трибуна на Доналд Тръмп в социалните мрежи, като от този факт се тръгва към обобщения какви глобални цензорски права упражняват технологичните гиганти. Дебатът по втората част от казуса възниква не за първи път. Той несъмнено трябва да продължи и е редно да се търси решение чрез прецизна международна регламентация под егидата на ООН.

Но обвързването на темата с казуса с Тръмп влиза в категорията на подмяната. Защото популяризирането на деструктивни и агресивни възгледи, способни да доведат и до кръвопролития, очевидно не бива да се бърка със свободата на словото. Да, огромен въпрос е кой и как ще преценява къде свършва едното и къде започва другото. Намирането на балансиран отговор е обща отговорност и на обществата, и на журналистиката, и на политиците.

Пределно ясното още отсега е, че срещу свободата на словото в планетарен мащаб е пуснат безпощаден валяк. Но под него е Асандж, под него сме всички ние. А не Тръмп. Има морална координатна ос, която все пак никой плурализъм не би трябвало да чупи.

УС на СБЖ

София, 11 януари 2021 г.

Сподели в