Начало
 
 

Дойче веле сравнява турските сериали с нова „Османска империя”

16.01.2021 /16:50 | Автор : Дженифър Холайс | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Реклама на сериала "1001 нощ"

Те са като една нова "Османска империя", която незабележимо налага своето влияние: турските сериали. С тях Турция изнася в чужбина не само внушителни кадри и истории за огнени любови, но и официалния държавен мироглед.

Турските сериали се радват на огромен успех в арабските страни. Тамошните зрители искат истории, които са им по-близки и по-разбираеми от „сапунките“, произведени в Латинска Америка, САЩ или Южна Корея.

В Близкия изток около 200 млн. домакинства разполагат с телевизор, така че милиони хора с радост следят действието на сериалите, чиито герои изглеждат страхотно и са невероятно романтични, коментира Дойче веле:   

Тези сериали са синхронизирани на арабски, героите в синхронизираната версия носят арабски имена, а действието е свързано с исляма. Така рецептата работи отлично. Или поне работеше доскоро.

През цедката на цензурата  

Най-популярните турски исторически сериали предлагат смес от разбираема история, сензационни кадри и лесни за запомняне мелодии. В продукцията очевидно са вложени много пари, а отделните епизоди вървят всеки ден и понякога са с продължителност до 2 часа.

Сюжетите обикновено се въртят около любов, уговорени бракове, големи семейства, патриархалния ред и борбата в името на справедливостта. Но за успеха им има и други причини.

В Турция тези сериали са преминали през цедката на цензурата, което означава, че не съдържат „неприлични сцени, които противоречат на моралните ценности“. Такива са голи човешки тела, любовни актове, целувки с език. В същото време сраженията, насилията и оръжията са напълно допустими. 

Първият голям успех на турски сериал беше отбелязан през 2007 г., когато 92 млн. зрители в арабските страни изгледаха поредицата „Гюмюш“ (в България "Перла"), прекръстена на арабски като „Ноор“. Малко след това дойдоха „1001 нощ“, продаден в почти 80 страни, и „Великолепният век“ - монументален сериал, посветен на живота и любовите на султан Сюлейман Великолепни.

Разпространителите му твърдят, че сериалът е бил гледан от над 500 млн. души по целия свят. И наистина: след него броят на арабските туристи в Истанбул сериозно се увеличи, а заедно с това нарасна и турското влияние в Близкия изток.

Но успехите на турските сериали не са съвсем безоблачни. В Пакистан беше приета наредба, която забранява синхронизирането - с цел да се насърчава местната продукция. В резултат рейтингът на турските сериали със субтитри сериозно спадна.

Преди 5 години турската телевизионна индустрия печелеше по 80 млн. долара годишно от тези сериали в страните от Близкия и Средния изток, но през 2020 г. сумата спадна на 15 млн.. Гръб им обърнаха редица големи потребители, особено след като през 2018 г. правителството на Саудитска Арабия и телевизионният канал MBC спряха разпространението им.

Това решение беше взето, след като главният мюфтия на Саудитска Арабия шейх Абдул Азис ал-Шейх определи сериала „Ноор“ за „антиислямски“ и „подривен“, а каналите, които го излъчват - за „врагове на Аллах и на неговия пророк“.

Друг изгубен пазар е Египет. Там турската телевизия беше забранена след военния преврат срещу президента Мохамед Морси, когото турският президент Ердоган подкрепяше. В Египет турските сериали са нежелани именно поради факта, че Турция подкрепя „Мюсюлманските братя“ и други ислямистки движения.  

"Тиранични окупатори, които опустошават арабския свят"

Въпреки тези поражения в Саудитска Арабия и в Египет, Турция продължава успешно да изнася своите сериали, а с тях и официалния държавен мироглед. Това става с помощта на Ютюб, Нетфликс и няколко телевизионни канала в Дубай и отчасти все още в Саудитска Арабия.

В същото време и други се опитват да яхнат вълната. През ноември 2019 г. започна излъчването на сериала „Кралството на огъня“, финансиран с 40 млн. долара от правителствата на Саудитска Арабия и на Обединените арабски емирства.

Действието на сериала оборва турските исторически интерпретации и представя отоманите като „тиранични окупатори, които в продължение на столетия опустошават арабския свят“, както оповестяват от телевизионния канал MBC. 

Историческата драма се разиграва през 16-и век, когато Османската империя на султан Селим I побеждава династията на мамелюците в Египет. Но и днес мюсюлманските страни водят битка за лидерство. В тази битка може би ще се включат и саудитските филмопроизводители: престолонаследникът принц Салман обяви, че през следващото десетилетие ще инвестира 64 млрд. долара в саудитската развлекателна индустрия.


 

Сподели в
 

Актрисата Роси Русева представи в Клуб "Журналист" на СБЖ театрално-музикалния спектакъл "Изповед на една актриса", осъществен с подкрепата на Национален фонд "Култура".

27.02.2021/20:31

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан покани български медии на срещата в посолството с 18-годишната ученичка от Етрополе - една от победителките в конкурса „Посланик за един ден”.

26.02.2021/19:08

Книжният пазар на площад "Славейков" в столицата ще се възражда със седем щанда тип "библиотека". Всеки от ще струва по над 40 000 лева, а общата цена ще е 276 000 лева без ДДС.

26.02.2021/09:07

"Все едно аз да напиша едно писмо, че след като господин Хекимян е станал директор, това ще доведе до по-голяма корупция. Представете си колко е абсурдно". Така реагира в студиото на bTV министърът на културата Боил Банов на въпрос по повод подписката с искания за промени в закона за киното.

23.02.2021/20:05

Най-голямото и най-старо плевенско читалище „Съгласие 1869“ съхранява грижливо старопечатна книга, притежание на Апостола на свободата Васил Левски. Тя е издадена през 1865 година във Виена и се нарича “Описание на светия град Йерусалим“.

23.02.2021/14:30

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки