И бедни, и богати общини си плащат щедро за реклама и ПР

17.01.2021 /12:01 | Автор : Мартин Георгиев | Източник: segabg.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Почти невъзможно е да се проследи за какви информационни услуги харчат местните власти

За никого не е тайна, че регионалната журналистика в България е в криза, пише авторът Мартин Георгиев в segabg.com. Причините за това са много, но най-съществената е бизнес моделът за издръжка на малките медии в провинцията, защото най-големите рекламодатели там са общината или нейните предприятия. По този начин издателят рискува да загуби финансирането си, ако бъде критичен към местната власт. Още повече че парите за пиар и реклама в медиите рядко се отчитат публично.

Справка на "Сега" по Закона за достъп до обществена информация показа, че сумите за информационно обслужване

изобщо не са скромни

Пример в това отношение е град Варна. Общината е изхарчила за реклама, публикации и излъчване в медиите през 2019 г. и 2020 г. общо над 682 485 лв. Най-много пари са изплатени на PR агенцията "Апра", която до момента е получила 125 474 лв. Договорът с нея за "публикуване в национални и регионални печатни издания на обяви, съобщения и други текстове, свързани с дейността на община Варна", е сключен през февруари 2019 г. и е със срок до 2022 г.

За последната половин година групата "Медия Груп 24", която поддържа сайтовете Varna24, Burgas24 и Plovdiv24, е получила 18 000 лв. по договор за "за медийно отразяване на културни и други значими събития на община Варна". А на фирмата "Про Нюз България", която издава вестник "24 часа", са изплатени през изминалата година 14 480 лв. по 6-месечен договор за "популяризиране и представяне на възможностите за туризъм в град Варна".

За същите услуги и срок - от май до декември, са изплатени и 25 680 лв. на фирмата "Смарт хоум системс". В Търговския регистър е записано, че основната дейност на компанията е инженерни дейности и технически консултации, но от декларациите на доставчиците на медийни услуги в Министерството на културата става ясно, че дружеството е собственик на сайтовете Novavarna и Novavest. Общината е сключила почти идентичен договор и с вестник "Труд" за "отразяване на активности и събития на Варна", за което са платени 15 000 лв. от май до декември.

Друг град, който изобщо не пести от реклама и пиар, е Стара Загора. За 2019 г. са платени 336 362 лв. за публикации, излъчвания и др., а към края на 2020 г. сумата е 196 317 г.

През м.г. за реклама в сайта starozagorci.com са похарчени 8280 лв., а за програмно време в ТВ СТЗ – още 9000 лв. За информационно обслужване в ТВ "Загора" са платени 23 064 лв. За отбелязването на 3 март са поръчани на фирмата "ПР Студио" "видеоклипове за Стара Загора и старозагорските села", които струват 13 500 лв. Отделно са платени и 4000 лв. за "заснемане на 20 филма за села". Още 13 550 лв. са похарчени за отразяване в сайта "Гарга - Стара Загора". На практика няма регионален сайт или телевизия за двете години, който да не е получил средства от общината. 14 400 лв. са отишли за отразяване в сайта stz24.com, 6000 лв. - в stz7.com, 16 000 лв. - в infoz.bg, 9840 - в zagora.bg.

Сайтът на "Национална бизнес поща" е получил 18 000 лв. за "издаване на празнична поща за 3 март, 24 май и 5 октомври и публикуване в nbp.bg". В същия сайт е бил визуализиран и банер за 12 000 лв. От фирма на собствениците на "Национална бизнес поща" са поръчани и 1000 бр. книги "Живите спомени на известни спортни личности на Стара Загора" за 24 000 лв., както и 1000 бр. книги "Селата на община Стара Загора" за 19 200 лв. 

Дори певецът Веселин Маринов е получил 7200 лв. през фирмата си "Студио Маринов" за "рекламен пакет в "Национален фирмен и административен указател", без да е ясно за каква точно услуга става дума. Отделно за периода са плащани още десетки хиляди левове за публикации и излъчване на материали в национални медии като ТВ "Европа", "24 часа", "Труд", Dariknews.bg и агенция "Фокус".

Столичната община също не е похарчила малко пари, въпреки че по-голямата част от тези средства са по европейски проекти. По договори с доставчици на електронни медийни услуги през 2019 г. са платени 79 888 лв., а през 2020 г. тази сума нараства близо 4 пъти до 395 184 лв. За публикуване на обяви в печатни издания са платени 19 291 лв. през 2019 г., а през миналата година сумата намалява до едва 4119 лв.

От предоставената справка става ясно, че през 2020 г. "БТВ Медия груп" е получила 104 827 лв. по договор за "предоставяне на програмно време за излъчване на образователен клип за подмяна на отоплителните устройства по проект "Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община". Излъчването на въпросния образователен клип е струвало общо 210 018 лв., но от общината не дават информация коя е медията, получила останалите 105 200 лв.

Освен това през миналите две години са изплатени 10 798 лв. на радио К2 на Илияна Беновска за излъчване на информационна кампания "Мисли чисто" - за разделно събиране на отпадъци. За същата кампания през 2019 г. са похарчени още 66 690 лв. към медия, която е изразила несъгласие да бъде оповестена. Допълнително 59 940 лв. за популяризиране на разделното събиране на отпадъци са платени и през 2020 г.

Пловдив, който през 2019 г. беше избран за Европейска столица на културата, пък е похарчил значителни средства през общинската фондация "Пловдив 2019". През първата година от съществуването си тя е изразходвала 146 560 лв. за медийни услуги, а през 2020 г. - 136 700 лв. От общината не дават справка какво точно е плащано. От регистъра с декларациите на медийните доставчици обаче научаваме, че през 2019 г. фондацията е платила на БГ Радио сумата 130 000 лв. по договор за излъчване на реклама.

Интересни харчове

излизат още от справките за информационно обслужване. На очи се набива област Кърджали, бастион на ДПС, където малки общини отделят значителни средства без основателна причина. "Сега" поиска по ЗДОИ информация за плащанията към медии на Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Момчилград и Черноочене, но не всички отговориха, а някои бяха съвсем лаконични.

Община Крумовград например казва, че през 2019 и 2020 г. общо е похарчила 2052 лв., без да уточнява за какво.

Регистърът с медийни доставчици на Министерството на културата показва по-интересна картина. Цялата Кърджалийска област е била абонирана за в. "Арда", за което областният град е платил през 2019 г. 38 160 лв., а останалите общини между 5 и 10 хил. лв. Всички общини са сключили договор за абонамент и с турскоезичния вестник "Кърджали Хабер", като сумите възлизат между 3000 и 6000 лв. Абонаменти са сключвани и за в. "Родопи Войс", за който най-много е платила община Кърджали - 28 000 лв., а останалите общини в областта - между 7 и 13 хил. лв. Най-любопитни са плащанията към Института за стратегии и анализи, който е получил от 5 общини в областта - Момчилград, Кърджали, Крумовград, Кирково и Ардино, по 8000 лв. за "месечен абонамент за периодични доклади". Изпълнителен директор на ИСА е журналистът Валерия Велева.

Непрозрачно се харчат парите на данъкоплатците за информационното обслужване и на Сливен. От там отказаха да предоставят справка за какви услуги на коя медия е плащано. От получената информация става ясно само, че за 2019 г. са похарчени 79 025 лв. без ДДС, от които 23 925 лв. са платени на печатни издания, 7600 лв. - на телевизии, 10 150 лв. - на сайтове, 15 800 лв. - на радиа, а 21 550 лв - за банери. През 2020 г. сумата за същите услуги възлиза на 73 000 лв., като разходите са разпределени сходно.

Преглед на регистъра с декларациите на медийните доставчици обаче повдига въпроси за начина, по който Сливен плаща на регионални сайтове. Например Sliveninfo.bg е получавал пари от общината през две различни фирми, и то за едно и също нещо. И двете дружества с почти еднакви имена - "Ай Джи Ем Медиа " и "Джи ем Медиа", са декларирали, че притежават посочения сайт. Двете фирми са отбелязани през 2019 г. с плащания от общинската администрация за банер - единия път на стойност 2000 лв., а другия – 2400 лв. Освен това със същия сайт има сключен договор за информационно обслужване за 12 000 лв. Общинското ВиК предприятие пък плаща за тази услуга 4800 лв. Договор за реклама със сайта има и общинската охрана. Собственикът на сайта Георги Мангинов е бивш общински съветник от ГЕРБ до 2015 г.

Пестеливи общини

От областните градове няколко изпъкват с малките харчове за информационно обслужване. Плевен например е похарчил общо 55 500 лв. за 2019 и 2020 г. Видин пък е отчел 45 600 лв. за същите услуги, като най-много - 7560 лв., са платени на ТВ Видин за отразяване, подготвяне на едно предаване на месец, излъчване на обяви и предоставяне на безплатен интернет. Пестелив е и Шумен, който за последните 2 години е похарчил общо 54 784 лв., от които голяма част са за публикуване на обяви в ежедневника "Шуменска заря". Разград също се отличава с изразходвани за последните 2 години общо 68 130 лв., като най-много средства са отделени за ефирно време в местната телевизия "КИС 13".

Благоевград, който преди години предизвика скандал с големите си харчове за медийно обслужване, не отговори на искането по ЗДОИ на "Сега". В тази област справка даде град Банско, който през 2020 г. е платил 39 646 лв. за реклама, публикации и излъчване в медиите. Най-значително е плащането от 10 000 лв. за пиар към ТВ "Европа".

Отговор на запитването от "Сега" не беше получен и от Бургас.

 

Сподели в
 

На 71-годишна възраст е починала известната журналистка и депутатка в 7-о ВНС, 36-о и 37-о Народно събрание Клара Маринова, съобщават много медии. Тя печели популярност с дългогодишната си кариера в БНТ, била е говорител на БСП, а последно работеше в телевиция On Air.

03.03.2021/22:13

Думите "Боже Господи, какви нищожества стоят начело на българската държава" прозвучаха в ефира на БНТ като глас зад кадър в момента, в който по обществената телевизия бе включено извънредно изявление на председателката на парламента Цвета Караянчева от връх Шипка.

03.03.2021/18:15

"Ютюб ще е изненадата като канал за комуникация особено към младите, а Фейсбук ще прегрее по изборите". Това каза в предаването "Хоризонт до обед" по БНР специалистът по дигитален маркетинг Любомир Чакъров.

03.03.2021/14:05

22 партии, коалиции и инициативни комитети подписаха с Българското национално радио Споразумение за отразяване на предизборната кампания за парламентарните избори на 4 април.

03.03.2021/10:03

България и Унгария се сдобиват със свой представител в социалната мрежа "Фейсбук", който да проверява и маркира фалшивите новини у нас. Това съобщи компанията на Зукърбърг на брифинг днес.

02.03.2021/18:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки