България до Унгария в рестрикциите за граждани и медии около Covid-19

19.01.2021 /09:04 | Автор : Светослав Спасов | Източник: segabg.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Излъченият от ГЕРБ председател на Комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов

Освен изпитание за националните здравни системи, кризата с коронавируса бе и тест за здравината на гражданските права и свободата на словото във всяка държава. За съжаление, България не издържа този тест, пише "Сега" в своя коментар на данни от проучване.

Едва ли има изненадан, че що се отнася да използването на COVID-19 като претекст за отнемане на права, нашите управляващи са в един лагер с Унгария, Румъния, Полша и Чехия, пише Светослав Спасов в свой коментав segabg.com. В посочените страни покрай извънредното законодателство властите се опитаха да прокарат законови промени и да издадат заповеди за ограничаване на правото на свободно изразяване и на търсене на информация. Това са част от заключенията на международната журналистическа организация International Press Institute в изследване, озаглавено "Медийната свобода в Европа в сянката на COVID-19".

От февруари до декември м.г. институтът е регистрирал и анализирал 107 различни форми на медиен натиск в Европа. Според авторите на доклада извънредната ситуация е използвана най-превратно и във вреда на гражданските права в държави, в които управляващите вече имат богат опит в прилагането на репресивни мерки спрямо независимите медии. Като водещ пример е посочена Унгария и режимът на Виктор Орбан, с който България стои в един пасаж.

"Появата на вируса и навлизането на света в условия на пандемия

отключи рефлекса на част от националните власти

да затрудняват работата на журналистите и да налагат ограничения, част от които надхвърлиха желанието за осигуряване на дистанция и сигурност. Не е изненадващо, че много от тези нарушения идват от държави с вече съществуващи авторитарни тенденции и регистрирани случаи на ограничаване на свободата на медиите", посочват авторите на изследването.

Като първи пример за това е посочена Унгария, където пандемията бе използвана, за да се отнемат колкото се може повече права и да се засили контролът върху информацията. Будапеща оглави класацията с приемане на извънредно законодателство, прокарано през април, и с приемане на наказание до 5 г. затвор за разпространението на фалшива информация за пандемията.

"Подобни инициативи бяха предприети и в Румъния и България. Извън ЕС редица държави, най-вече Русия, въведоха ограничителни закони или укази, забраняващи „невярна информация“ за вируса", се казва в изследването.

За България IPI посочва опитът на ГЕРБ да въведе в първите дни на коронакризата нов член в Наказателния кодекс за налагане до 5 г. затвор и до 50 000 лв. глоба за публикуване на "невярна информация" за разпространяване на заразна болест. Идеята дойде часове, след като главният прокурор Иван Гешев призова за "своевременна, бърза и адекватна промяна на българското законодателство" по отношение на фалшивите новини, с които се всява паника. Промените минаха на първо четене, но впоследствие ГЕРБ се отказаха да ги утвърдят окончателно, след като президентът Румен Радев наложи вето. "Законът

атакува последните остатъци от свободата на словото

Няма дефиниция за невярна информация. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура, и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията и за необходимостта от алтернативни позиции. Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие. По-важно – това ограничение остава и след изтичането на извънредното положение", се казваше в мотивите на ветото, цитирано в изследването.

В анализа личи един стар недъг, когато става дума за познанията на Европа за България. Евронаблюдателите забелязват и отчитат едва крайната фаза от усилията на управляващите и на медийните кръгове около тях да запушат устата на критичните журналисти. IPI смятат, че нагонът на ГЕРБ и на коалиционния им партньор "Обединени патриоти" за медийни репресии се е събудил едва след избухването на пандемията. Всъщност истината е, че кризата бе използвана като претекст за реализирането на планове, които управляващите кроят от доста време.

Паралелно с приетите наполовина предложения на ГЕРБ, ВМРО активира стара своя идея, представена още през 2018 г. Миналата пролет партията на вицепремиера Красимир Каракачанов лансира отново законопроект, който далеч надхвърляше мерките срещу разпространението на дезинформация в сферата на медицината. Текстовете на ВМРО практически

превръщаха СЕМ в Министерство на истината

по отношение на публикациите в интернет. Малкият коалиционен партньор създаде възможност СЕМ да иска затваряне на сайтове, а предложенията предвиждаха още и затвор за разпространение на информация, която управляващите определят като "невярна". ВМРО също се опита да въведе фигурата на "фалшивите новини", която при националистите се наричаше "дезинформация в интернет среда". Предвиден бе и затвор до 3 години за човек, който разпространява "дезинформация", както и глоба от 500 до 2000 лв. за собственика на домейна, чрез която тя е разпространена.

Предложенията на ВМРО бяха отхвърлени, но при дебата говорителите на ГЕРБ, и особено шефът на медийната комисия Вежди Рашидов не скриха, че най-голямата партия във властта също мисли в посока СЕМ да играе ролята на цензор, който казва какво може и какво не може да се публикува онлайн. Рашидов дълго време подготвяше почвата и настройваше обществото, че паралелно с транспонирането на новата европейска директива за аудио-визуалните услуги през есента на 2020 г. ГЕРБ също ще каже тежката си дума по темата за "фалшивите новини". Устремът на съпартийците на премиера Бойко Борисов да дописват директивата се изпари едва след избухването на летните протести срещу неговото правителство и срещу главния прокурор.

Сподели в
 

На 71-годишна възраст е починала известната журналистка и депутатка в 7-о ВНС, 36-о и 37-о Народно събрание Клара Маринова, съобщават много медии. Тя печели популярност с дългогодишната си кариера в БНТ, била е говорител на БСП, а последно работеше в телевиция On Air.

03.03.2021/22:13

Думите "Боже Господи, какви нищожества стоят начело на българската държава" прозвучаха в ефира на БНТ като глас зад кадър в момента, в който по обществената телевизия бе включено извънредно изявление на председателката на парламента Цвета Караянчева от връх Шипка.

03.03.2021/18:15

"Ютюб ще е изненадата като канал за комуникация особено към младите, а Фейсбук ще прегрее по изборите". Това каза в предаването "Хоризонт до обед" по БНР специалистът по дигитален маркетинг Любомир Чакъров.

03.03.2021/14:05

22 партии, коалиции и инициативни комитети подписаха с Българското национално радио Споразумение за отразяване на предизборната кампания за парламентарните избори на 4 април.

03.03.2021/10:03

България и Унгария се сдобиват със свой представител в социалната мрежа "Фейсбук", който да проверява и маркира фалшивите новини у нас. Това съобщи компанията на Зукърбърг на брифинг днес.

02.03.2021/18:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки