Начало
 
 

„България - дела и документи” – емблематична рубрика на БНР

22.01.2021 /12:00 | Автор : Даниел Инков | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Папакочев

В подготовката на емблематичната рубрика „България - дела и документи” са участвали историци, публицисти, писатели, журналисти. Първо тя звучи на вълните на програма „Хоризонт“, а по-късно и по програма „Христо Ботев“.

Спорна и дори отричана след 1989 г., рубриката за паметни дати и събития оставя трайни спомени за поколения българи. Нейното начало - песента „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила”, се превръща в музикалната й визитка за посрещане ня деня, припомня БНР:  

„Предаването се подготвяше по календар, който се съставяше от много и различни източници – БТА, исторически справки. Събитията бяха свързани с конкретния ден. Не беше въпрос да попадне човек случайно като герой на тази рубрика. Следваше се строг календар на събитията от българската история – от най-далечни времена до днешни дни“, спомня си дългогодишният радиожурналист Еди Емирян.

Когато се струпвали по няколко значими събития за деня, редколегията решавала кое би привлякло вниманието на аудиторията.

„Звучеше така, както би трябвало да звучи една документална поредица – с един постоянен глас, разпознаваем за публиката – един от незабравимите гласове в българския ефир: на Георги Ламбрев. Това беше т.нар. анонимно персонифициране – публиката не знаеше кой е човекът зад микрофона, но познаваше неговия глас. Можеше да си свери часовника даже с началото на предаването в 7.15 по двете програми“, допълва Емирян. 

„Звучеше интересно, познавателно дори. Вероятно днес не е това интонацията, която би се възприела от слушателите, но пък точно тази отлика в звученето на рубриката я правеше интересна и уникална. Не беше в общия тон на звученето на програмите, открояваше се“. 

Самият Еди Емирян имал досег с „България - дела и документи” още в началото на кариерата си в БНР, когато се наложило инцидентно да се включи в подготовката на епизод за следващия ден. „Направо в дълбокото трябваше да хлътна и да опитам себе си. Това е първата ми професионална редакторска изява в Радиото“. 

Еди Емирян няма обяснения защо „така бързо и смело беше спряна тази рубрика“ преди около 30 години и предполага, че това се е случило „от притеснения да не бъде Радиото упрекнато в някакъв сантимент към комунизма, към тоталитаризма“

„Лошото е, че с нищо друго тя не беше заменена“, допълва радиоводещият, за когото рубриката остава образец и школа по радиодокументалистика – „трудна за реализиране, но доста силна като въздействие върху аудиторията“.  

Друга е гледната точка на журналиста и знаков водещ на предаването „12+3“ в близкото минало Георги Папакочев, също свързал професионалния си път с БНР.

Рубриката си изпълняваше целта – като чисто пропагандна камбана, която трябваше като камертон да даде тона, под който да премине политическият ден на държавата“, коментира той. 

„Разбира се, че всичко звучеше на много добър език, беше правено професионално. Въпросът е какво се говореше в рубриката“, подчертава Папакочев.   

„Рубриката беше записвана от актьори, правена дълги месеци преди нейното излъчване. Била е вероятно слушана от съответните партийни организации, от началниците, за да може да зарадва ЦК на БКП, които също са я слушали и са правели мониторинг на своя „орган“ – програма „Хоризонт“. Отделен е въпросът какво точно вършеше тази рубрика с мозъците и настроенията на хората – пропагандните тези си биваха внушавани“.     

„Аз имам спомен от това време. Бях едва 2-ри клас, когато режимът падна. Но си спомням ясно сутринта – това беше единственото радио, което можехме да слушаме. За мен тази песен е свързана с този тембър на Георги Ламбрев“, разказва учителят по история Емил Джасим. От друга страна, според него „това е гласът на партията“.

Прави впечатление, че се използва като заставка една от малкото ясно документирани средновековни български песни - песен най-вероятно от времето на Шишмановата династия, изтъква преподавателят.

Според Джасим въпреки очевидно пропагандната цел като голям плюс на рубриката може да се отбележи нейната документална стойност.

Това е ситуация, в която има един-единствен исторически разказ, един-единствен исторически наратив, казва Емил Джасим. „И съответно слушателят е длъжен да се гордее“. 

„Високият патос пречи на, може би, най-важния елемент в ученето, в разглеждането, в слушането на историята – именно съпреживяването. Високият патос не ни позволява да разберем, че това отсреща там, в историческия разказ, са били живи хора. Не са някакви приказни или легендарни герои, митологични герои. И голямото геройство на живите хора е, че въпреки своите чисто човешки качества, своите чисто човешки слабости, въпреки че са изпитвали студ, тъга, глад – те са успели да направят това, което са направили“, допълва Джасим в предаването „Хоризонт до обед“. 


 

Сподели в
 

Полицията в Хърватия повдигна обвинение срещу двама бивши бунтовнически сръбски полицаи за убийството на двама руски журналисти по време на войната в страната през 90-те години, отнела живота на над 20 репортери, информира АФП.

24.02.2021/15:05

Дирекцията по комуникациите на турското президентство е подготвила платформа от ново поколение, която ще следи за достоверността на фактите и ще противодейства на фалшивите новини, съобщава "Хюриет дейли нюз". СБЖ напомня, че в Турция в момента срещу един от всеки шестима журналисти върви текущ съдебен процес.

23.02.2021/15:02

По повод 75-годишнината на хумористичното издание неговият главен редактор прави равносметка на развитието му.

22.02.2021/12:00

Социалната мрежа Фейсбук се е върнала към преговорите с правителството на Австралия, съобщи премиерът Скот Морисън, след като по-рано през седмицата технологичният гигант блокира новинарското съдържание за австралийските потребители, предаде Ройтерс.

21.02.2021/12:17

43-ма граждани на Беларус, замесени в репресиите срещу протестиращи и журналисти, бяха включени в санкционния списък на САЩ. Сред тях са както високопоставени служители, така и обикновени съдии и следователи.

20.02.2021/12:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки