Дийпфейк: кривото огледало на дигиталните медии

26.01.2021 /11:57 | Източник: azcheta.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В рамките на кампанията ни „Проект 48“ всяка седмица сайтът azcheta.com споделя полезни материали, които разглеждат ключови елементи на медийната грамотност. Днес продължава с темата за фалшивите новини и различните способи за създаване на фалшиво съдържание. Става дума за явлението дийпфейк (“deepfake” – англ.), чрез което се симулират видеоизказвания на публични личности, които всъщност никога не са се случили.

Кралица Елизабет танцува тик-ток танц по време на традиционното си коледно обръщение към британската нация, Барак Обама нарича Доналд Тръмп „пълно лайно“, Илън Мъск изпълнява популярната руска естрадна песен „Земля в иллюминаторе“, а Марк Зукърбърг се хвали с „тотален контрол над милиони присвоени лични данни“. Ако се замислим каква е вероятността тези събития да са се случили реално, ще се съгласим, че тя е нищожна, дори нулева. Но когато попаднем на подобно видео, споделено многократно в социалните мрежи, със сигурност поне в първите няколко минути ще изпитаме безпокойство или недоумение. Причината за това е, че макар и с абсурдно съдържание, тези видеа са с високо качество на изпълнение, което ги прави технически трудно различими от истинските.

Дийпфейк = „фотошоп“ в 21. век

Изправени пред плашещите възможности на новите технологии да подменят реалността, си спомняме едва ли не с умиление 90-те години. Тогава тепърва откривахме, че снимките на известни личности и фотомодели често са подложени на допълнителна обработка с цел да се прикрият недостатъци на фигурата или признаци на остаряване. Не само това – чрез най-популярния софтуер за редакция на цифрови изображения Adobe Photoshop, който навлезе разговорно в езика като „фотошоп“, можеха да се произвеждат сензации относно лица, които реално никога не са присъствали или участвали в ситуациите, в които уж са „заснети“.

Дийпфейк представляват ново поколение манипулации, при които с помощта на изкуствен интелект се комбинират кадри от реални събития и към тях се добавя ново съдържание. Най-често използваният метод е чрез размяна на лицата. Специализиран софтуер сравнява и изучава хиляди изображения на човека от реални видеа и неговия фалшив двойник, създава модели на лицата им и след това „блендира“ двата модела, като наслагва израженията и мимиките на лицето „А“ върху лицето „Б“. Този процес се основава на deep learning – част от методите на машинно самообучение, а fake (англ.) означава „фалшификат“, затова явлението получава названието deepfake.

За първа употреба на дийпфейк се смятат порнографските видеоклипове, публикувани от потребител на мрежата Reddit през 2017 г., на които лицата на порно изпълнителите са заменени с тези на известни актриси.

Всеки ли може да произведе дийпфейк?

За да бъде манипулираното видео достатъчно убедително и заблуждаващо, то трябва да е с много добро качество. За постигането му са необходими професионални умения и мощни компютърни конфигурации от висок клас. Дийпфейк видеата с по-лошо качество се разкриват лесно чрез детайли като синхронизирането на устните, цвета на кожата, трептенето около очертанията на лицето. Но deepfake стават все по-достъпни чрез предлагането на такива услуги и дори приложения за обикновения потребител.

Отвъд видеоклиповете

Технологията на дийпфейк може да бъде използвана за подправяне на аудио чрез създаване на гласови „скинове“ или гласови „клонинги“ на публични личности. Чрез нея също могат да бъдат създавани убедителни, но напълно измислени „документални“ снимки като част от портфолиото на несъществуващи журналисти.

Друг начин за създаване на дийпфейк изображения е чрез т.нар. генеративна състезателна мрежа (generative adversarial network), или съкратено GAN. Чрез нея първоначално се създава „празно“ изображение, което се „захранва“ със стотици снимки на знаменитости, докато накрая след многократна обработка на моделите на техните лица се произвежда изключително реалистично „синтетично“ лице на несъществуваща знаменитост.

Дийпфейк или не?

Технологията на дийпфейк се усъвършенства с бързи темпове и става все по-трудно да се различи фалшифицирано от реално видео. От своя страна големи компании като Microsoft, Amazon и Facebook, но също и правителства, университети и технологични фирми инвестират средства в разработването на инструменти за засичане и разпознаване на дийпфейк.

През януари 2020 г., с оглед на предизборната кампания за президент на САЩ, Facebook обяви нова политика на забрана на манипулираните чрез изкуствен интелект дийпфейк видеа, които биха могли да заблудят потребителите, че някой е казал нещо, което в действителност не е. В същото време обаче, забраната не обхващаше видеоклипове със заблуждаващо и подвеждащо съдържание, направени с конвенционални технически средства.

Каква вреда могат да нанесат дийпфейк видета?

Най-коварното последствие от разпространението на дийпфейк съдържание наред с фалшивите новини и други форми на синтетична медия е подкопаването на доверието на хората и изграждането на отровна медийна среда, в която вече трудно може да се различи истината от лъжата. В такова общество става лесно да се разпространяват всякакви слухове или да се повдигнат съмнения за неща, които реално са се случили.

Това размиване на границите между истината и лъжата дава удобна защита в ръцете на политиците. До неотдавна американският президент Доналд Тръмп наричаше всяка критика или нелицеприятна новина относно неговото управление „fake news“, съответно „fake media“ за телевизионния канал или вестник. Премиерът Бойко Борисов също прибягна до това оправдание, когато през юни 2020 г. в публичното пространство изтече запис на негов телефонен разговор.

Дяволът все пак не е толкова черен

Като всяка технология, дийпфейк технологията може да бъде вредна или полезна в зависимост от намеренията. Дийпфейк видеа на политици могат да бъдат използвани от сериозни медии с цел политическа сатира или за насочване на общественото внимание към проблема с дезинформацията. Такъв беше случаят с алтернативното коледно обръщение на кралица Елизабет по британския телевизионен канал Channel 4. То бе излъчено след официалното обръщение, а изказванията и поведението на мнимата кралица ясно показваха на зрителите, че става дума за комедийна пародия, пише още сайтът azcheta.com .

Синтетичните лица и гласове се използват вече в рекламната индустрия, както и в строго секретни и високорискови операции на ниво държавно разузнаване, например при установяване на контакт с терористични групировки. Дийпфейк технологията може да бъде приложена и в документални филми, за да бъде запазена анонимността на участниците и да не бъдат подложени на преследвания. Такъв е случаят, например, с филма на HBO „Добре дошли в Чечня“, който разказва за съдбите на ЛГБТИ хората там. Хората с различна сексуалност в Чечения са подложени на гонения, често пъти с опасност за живота им. По тази причина лицата и гласовете им във филма са дигитално модифицирани.

Дийпфейк e тук, за да останe

Не е учудващо, че в борбата с дийпфейковете най-ефективен е отново изкуственият интелект. Съществуващите системи за детекция на фалшиви видеа функционират най-добре, когато става дума за известни личности, тъй като могат да „тренират“ разпознаване върху свободно достъпни кадри. Други системи се основават върху разпознаване на оригиналния произход на медията, който може да се верифицира чрез дигитални защити или блокчейн технологии.

Дийпфейк технологията със сигурност няма скоро да излезе от употреба поради огромния си потенциал за иновации в различни сфери. С помощта на гласовото клониране можем да възкресим гласовете на хора, загубили говора си. Благодарение на нея ще имаме по-добър дублаж на игралните филми или ще можем да се насладим отново на играта на любим актьор в някой римейк години след смъртта му. Вероятно дийпфейк ще има приложения, които в момента все още звучат като сюжет от научна фантастика.

Най-сигурното средство за предпазване от дезинформация, обаче, ще си останат основните инструменти на медийната грамотност – критичното мислене и простичките правила за проверка на фактите.

 

м.л.

Сподели в
 

Имунизирането срещу коронавирусна инфекция на представители на медиите бе изтеглено в по-предна фаза от Националния ваксинационен план.

21.02.2021/15:45

В Минск започна процес срещу журналистка и лекар, които бяха арестувани през ноември, след като изразиха несъгласие с официалната версия за смъртта на протестиращ, който според властите починал след пиянско сбиване, предаде Ройтерс.

20.02.2021/18:45

С постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.

18.02.2021/15:25

На днешния 123-и рожден ден на БТА патриарх Неофит прие на среща в Синодалната палата генералния директор на БТА Кирил Вълчев и отправи благослов към него и към Агенцията.

16.02.2021/18:31

Евросъюзът призова Китай да отмени забраната за излъчване на телевизионния канал Би Би Си Уърлд Нюз, наложена като ответна мярка срещу отнемането на лиценза във Великобритания на китайския държавен тв канал Си Джи Ти Ен, предаде АП.

14.02.2021/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки