Начало
 
 

В. „Тракия” навърши 100 г. като летописец на тракийската кауза

26.01.2021 /15:01 | Автор : Тодор Коруев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

Рожден му ден е 14 (21) януари 1921 г.  Редактор е Димитър Попниколов, революционен деец от Лозенградско, книжовник и просветен деятел. В уводната статия, озаглавена „До клоновете на дружество „Тракия””, се подчертава, че с издаването на вестника се удовлетворява една чувствителна нужда. Той ще има за цел да информира общественото мнение по тракийските въпроси и ще ратува за подобряване участта на тракийските бежанци... Съгласно устава всеки дружествен член е длъжен да получава вестника. 

Още с раждането си тракийската организация е неразривно свързана с печатната периодика. Заедно със създаването през 1896 г. на дружество „Странджа” (началото на организацията) във Варна, основател на което е и Капитан Петко войвода - се ражда и неговият печатан орган със същото име - „Странджа”. По-късно през 1908 г. в тракийския фронт влиза друго  оръжие на пресата - „Одрински глас”, издаван в София. На четвъртия конгрес на тракийската организация се приема и решение за издаване на печатен орган.  И това е „Тракия”.

Вестникът допринася да се обхванат в дружествата тракийските бежанци и гражданите, които споделят техните въжделения. Броят на дружествата в страната надхвърля 260.  Така става желан и търсен събеседник, като неговият тираж надхвърля 7200.

Голямо внимание вестникът отделя на социалните въпроси на тракийските бежанци и преди всичко по оземляването и устройваните на техните многобройни семейства с жилища,  като се описва положението на бежанците в различните райони на страната.

Многобройни са публикациите по повод подписването на Ангорския договор от 1925 г., с който трябваше да уреди имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия. Вестникът отразява преговорите, които се точат две години, както и решенията на Десетия извънреден събор, посветен по този въпрос и заседанията на Народното събрание от май 1926 г. по ратифицирането на Ангорския договор.

За съжаление договорът бе приет и клетите тракийски бежанци се оказаха на произвола на съдбата  без право да се завърнат по своите родни селища и без всякакви компенсации за заграбените имоти от турската власт. И до днес въпросът за тракийските имоти остава открит.

И още нещо - вестникът разкрива етническата същност на тракийските българи като неделима част от българската нация и нейната идентичност, свързани с общността на езика, религията, бита и културата, с националноосвободителната идея.

Същевременно в. „Тракия” осветлява  демократичните принципи и патриотичните пориви за обединяване на всички българи, против историческата несправедливост, започнала от Берлинския конгрес през 1878 г., продължила с заробващите договори след Междусъюзническата  война  от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г.

Вестник „Тракия” отбелязва винаги масовите прояви - чествания, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, трагедията на беломорските българи край Маджарово, Одринската епопея, както  и  научните конференции, организирани от Тракийския научен институт и неговите издания.

Превратът от 19 май 1934 г. наред със забраната на политическите партии в страната доведе и до забрана на тракийската организация. А заедно с това бе спрян и в. „Тракия” от 28 февруари 1935 г.

Вестник със същото име - „Тракия” - започна да издава в Гюмюрджина Мара Михайлова.  Никола Инджов  е убеден в избрания от журналистката идейнотематичен модел за вестник на народностна основа  като  много сполучлив. Защото въпреки наличието на конюнктурна информация, злободневна хроника и комерсиални колони, в гюмюрджинския  „Тракия” преобладават исторически, етнографски и фолклорни публикации, дело на забележителни учени и изследователи като Стою Шишков, Христо Караманджуков, Анастас Примовски. Гюмюрджинският „Тракия” съдържа плодородния духовен пласт, който беломорските тракийци наложиха в единната културна структура на българския народ.  Днешният вестник „Тракия” продължава този модел.  Но това ще стане много по-късно..

Настъпилите промени след 9 септември 1944 г. доведоха и до възстановяване на тракийската организация. От 1 май 1946 г. започна да излиза и нейният печатен орган под названието „Тракийска дума”. Негов главен редактор бе големият журналист и публицист Петко Караделков.

В уводната статия на първия брой се подчертава, че в страната има над 350 хиляди бежанци от Източна и Западна Тракия и вестникът ще води борба за тяхната защита и за разрешаването на спорните тракийски въпроси, което ще става по пътя на мира и демокрацията с общите усилия на целия български народ.

Главното внимание е насочено към Мирната конференция в Париж за защита на националните интереси, в това число и по тракийския въпрос В Париж бе изпратена и представителна делегация на тракийската организация, в която е и главният редактор на „Тракийска дума” Петко Караделков, както и Никола Спиров, Ламби Данаилов, войводата Димитър Маджаров и други.

По различни причини в това число и финансови вестник „Тракийска дума” след 1951 г. престава да излиза. Със свише партийно решение бе преустановено и съществуването на тракийската организация в познатия й вид, тя бе превърната  в благотворително културно-просветно дружество и нейните клубове бяха придадени на Отечествения фронт.

Възстановяването на тракийската организация стана с националната конференция на 7 февруари 1990 г. и избирането на ново Централно ръководство с председател Константин Карамитрев. От януари 1991 г. започна редовно да излиза и вестник „Тракия”. Той се утвърди със сериозни исторически и актуални публикации и отразяването на важни моменти от живота на Съюза на тракийските дружества в България.

Вече като национален вестник „Тракия” се превърна в неуморен трибун за българската кауза за Тракия. Той пропагандира широко българската идея по националния въпрос, отстоява позицията, че е изключително важно да се утвърждава българското самосъзнание на стотиците хиляди българи зад граница, голяма част от които имат тракийски корени.

Тракийската кауза е общобългарска кауза, тя е жива - в търсенето на справедливост чрез обезщетяването за отнетите имоти на прогонените бежанци от Източна Тракия, в желанието да разкрием пред сънародниците си, а и пред света, трагичната орис на бежанците, станали жертва на първия геноцид през ХХ век (а той дори не се изучава в българското училище), да покажем подвига на нашите предци - във въстанията, във войните, в борбите на македоно-одринското революционно движение, да пазим за поколенията традициите и фолклора  на българите от Източна и Западна Тракия и Мала Азия, което определя нашата културна идентичност като българи. 

Макар да е малък по обем вестникът - само в осем страници, той намира място за важните теми от тази национална кауза като разкриването на съдбата на българите мохамедани у нас и на територията на Гърция. разобличаването на политиката за възраждане на неоосманизма от Турция. Има и срещу какво друго да се опълчи вестникът,  тъй като днес нашето общество, покварено от глобализацията и неолиберализма, допуска посегателства срещу изконни национални ценности, „пренаписване” и изкривяване на историята, отродяване, а сред българите, изповядващи исляма, дори турцизиране. Съдбата на тракийци е част от съдбата на България и това не може да ни оставя безучастни.

Сподели в
 

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021/19:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки