Начало
 
 

Джеймс Уилямс: Дигитализацията руши мозъка, както вредната храна угоява тялото

27.01.2021 /09:02 | Източник: baricada.org/lavanguardia.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Джеймс Уилямс

„Бих изхвърлил от Туитър целия свят и бих оставил вътре само Тръмп,” казва в интервю американският писател и философ Джеймс Уилямс. Той припомня как в миналото господарите са се обогатявали, лишавайки от образование и информация робите си, за да не се бунтуват. А днес собствениците на платформи крадат от вниманието и концентрацията ни, за да ни заробват.

Джеймс Уилямс е американски писател, лектор и философ. Той е първият носител на наградата за творческо мислене по съвременни социални проблеми „Девет точки“. Призът е на стойност 100 000 долара и му бе присъден през 2017 г. Автор е на нашумялата книга „Застани извън нашата светлина: Свобода и съпротива в икономиката на вниманието“.

Джеймс е роден в Кейп Канаверал, Флорида. Израснал е в Тексас и е получил докторска степен от Оксфордския интернет институт към Оксфордския университет. Член e на лабораторията за цифрова етика в Оксфорд и основател на поредицата от семинари PhilTech на Оксфордския интернет институт. Ръководи проекта Oxford Data Experience Lab върху виртуалната реалност и съдейства за преподавания магистърски курс по интернет технологии и регулации. Джеймс Уилямс е и гостуващ изследовател в Центъра за практическа етика Uehiro.

По-рано е работил над 10 години в Google, където качествата му са оценени с Наградата на основателите (Founders Award) – най-високата чест на компанията. Притежава магистърска степен на инженер по дизайна във Вашингтонския университет. Следвал е и литература в Тихоокеанския университет в Сиатъл.

Съосновател е на кампанията „Добре прекарано време” (Time Well Spent) – проект, който цели да ориентира технологичния дизайн към повече уважение спрямо вниманието, стремежите и ценностите на потребителите. Джеймс е търсен лектор, консултант на компании и правителства, както и коментатор по технологични въпроси в медиите.

"Барикада" преведе и публикува негово интервю, дадено за испанският вестник „Ла Вангуардия”. Предложенията на Джеймс Уилямс за регулации на съдържанието в медийните платформи могат да бъдат и оспорени, защото всеки подобен опит носи и риск от налагане на цензура, а поставя и големия въпрос кой и по какви критерии ще преценява кое съдържание е вредно и кое не. При всички положения темата е важна и се нуждае от широк обществен дебат.

Люис Амигет, La Vanguardia

Вторачени сме в телефоните си, за да следим неспирно какво ново се е появило в нашите социални мрежи, колко нови „лайка” гъделичкат егото ни. Обсесията е същата, като с вредната храна – непрестанно се тъпчем с нея, без да можем да устоим на подсилените ѝ овкусители, но и без да чувстваме засищане. Колкото повече поглъщаме, толкова повече ни се възбужда апетитът. В крайна сметка тялото ни – и мозъкът – плащат за тази злоупотреба. Колкото повече внимание събираш около себе си сред дигиталния боклук, толкова по-малко разбираш какво се случва в действителност и все по-малко си свързан с реалността.

Това е точната диагноза на Джеймс Уилямс. Той предлага да се подложим на дигитална диета, защото интелигентността е в това, да умееш да се ограничаваш. Ако си направим труда да изчислим колко пъти на ден влизаме в мрежите и колко пъти това си е заслужавало, ще установим, че второто се случва крайно рядко.

Вие бихте ли изхвърлили Тръмп от Туитър?

Бих изхвърлил оттам целия свят и бих оставил вътре само Тръмп.

Защо?

Защото натрапената дигитализация на нашите мнения обеднява обществения дебат и нашия мозък. Преценете сами какво се публикуваше преди Туитър и какво се публикува днес

Човече… Ами зависи.

Не зависи. Онова, което четем и пишем днес под постоянните удари на Туитър има по-малко смисъл от онова, което четяхме и пишехме вчера, разсъждавайки над белия лист в продължение на повече време… Ще отречете ли очевидното?

Смятате, че бързината на публикацията предопределя качеството ѝ?

Разбира се. И причината е, че нашият мозък мисли с ритъма на естествената еволюция, не на дигиталната. Френетичният дигитален ритъм го деградира.

А не прави ли по-бърз ума ни?

За да се постигне в живота каквото и да е, което си заслужава, е необходимо да му се отдели внимание. А дигитализацията – тези екрани, вторачени в нас през цялото време – краде от това внимание. Не ни оставя време да разсъждаваме.

Но никога по-рано толкова много информация не е била достъпна да толкова много хора…

Когато спечелих Founders Award (Наградата на основателите) на Google, аз също вярвах, че съм работил, за да демократизирам познанието. Но открих, че дигитализацията демократизира баналността, правейки богати елитите, които печелят от това.

Как?

Да подсилваш чрез екрана предлаганите изкушения по всяко време и навсякъде по света е същото като да пробутваш неограничено изкушаващите храни навсякъде и непрестанно.

Вредната храна предизвика затлъстяване, а замърсяващата дигитализация – оглупяване, така ли?

Гьоте е показал, че най-голямата интелигентност се състои в това, да умееш да се ограничаваш. Така че сами можете да заключите в какво се състои най-голямата глупост.

Защо не го обясните?

В „Общественият договор” Русо обяснява, че да следваме нашите импулси и инстинкти не е свобода, а робство. И напротив – да спазваме справедливи закони, това е свобода. Най-добрите умове на моето поколение днес са се посветили на click baits („кликвания върху примамки”), които ни карат да четем вредно съдържание по импулс, заробвайки ни.

Кой се обогатява от това заробване?

В миналото имаше елит от „избрани” собственици, които се обогатяваха, като лишаваха от образование и информация робите си, за да не се бунтуват. Днес собствениците на платформи са онези, които крадат от вниманието ни. И именно неговата недостатъчност е онази, която ни заробва.

Дигитализацията свива заплатите и поляризира обществото. Това необратимо ли е?

Като за начало, ако не си наясно, че дигитализацията краде от твоето внимание, време, живот и в замяна не ти дава нищо, то тогава да, това е необратимо.

Как да се осъзнаем?

Нека се замислим, че сме произлезли от примати, на които плодовете по дърветата не са им стигали да утолят глада си и които сега могат да си поръчват двойни порции от каквото си искат в „Макдоналдс”, напомпвайки телесната си маса. По аналогия, нека си дадем сметка, че нашият мозък е еволюирал с цел да може да използва информацията, подавана му от околната среда – но е недопустимо по цял ден да е отдаден на мобилния телефон и на мрежите.

Какво губиш, след като цялото това вредно съдържание е безплатно?

Губиш време, внимание, способност за концентрация, губиш отношенията с другите хора и живота.

Не преувеличавате ли?

Средният потребител използва телефона си 150 пъти на ден и го докосва над 2600 пъти. Вярвате ли, че така можем да се концентрираме върху нещо? Не е въпросът само в конкретното време, което губим за тези действия – всъщност губим възможността да изживяваме интензивно други неща, които си струват.

Нима това, дали живееш смислено, не зависи индивидуално от всяка личност?

Всеки път, когато поглеждаш телефона и натискаш върху някое изкушение от сорта „7 начина да доставиш удоволствие на половинката си”, все едно изяждаш порция пържени картофи. А съм сигурен, че няма да спрете само до една. Както няма да влезете само един път дневно във Фейсбук или Инстаграм.

Не е ли добре да се чете, независимо какво?

Не, както и не е добре да се яде какво да е. Тази съдържания предизвикват у вас дигитално затлъстяване. Залепнал за телефона си, всеки губи концентрация и внимание, а способността му да мисли деградира, както тялото се предава на обсебващите го захар и мазнини.

Това не може ли да се преодолее със самоконтрол?

Не е достатъчен самоконтролът. Контролът трябва да започва в самите платформи и при самите създатели на съдържание – така, както имаме вече нормативи за ограничаване на мазнините и захарта в хранителните продукти.

А забраната на мобилни телефони на определени места?

Това също, разбира се. Но според мен трябва да се влезе в сърцето на търговията със съдържание и да се ограничи възможността ѝ да злоупотребява с нашите инстинкти – така, както е регулирана хранителната промишленост.

Все пак дигиталните платформи ни дават много и то безплатно, макар да ни отнемат от вниманието…

Да, аз също мога да ви подаря един GPS, но само аз ще решавам къде ще можете да отидете. И ще разберете, че нищо не съм ви подарил, а съм ви откраднал всичко. Нещо подобно прави с нашето внимание и тази индустрия.

 

Сподели в
 

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021/19:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки