Начало
 
 

Благовест Кирилов: Като погледнем старите вестници, научаваме, че за сто години нищо не се е променило

27.01.2021 /12:41 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Благовест Кирилов

Ако искате да разберете днешната ни реалност, то трябва да се върнете назад във времето. Тази стара максима е послужила на авторите на страницата „Ретро Карантина“ във фейсбук, за да могат хората в сегашния плен на кошмарния Ковид-19 да разберат,че не само днес човечеството е обречено на страдания от някакъв кошмарен вирус, а и преди повече от 100 лета то е било връхлетяно от зловещата напаст инфлуенца, или както още е известна като испанската болест.

„Върнете часовника над сто години назад... за да се окажете в настоящето“ – така започва разказът на авторите на страницата „Ретро Карантина“ - Карантина. Допреди година тази дума почти отсъстваше от речниците ни, а сега я повтаряме постоянно. Чуваме я от всякъде. Нова мода, ще кажете? Не, ще ви отговорим ние. Просто добре забравено старо. Чували ли сте, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник? Е, ние от „Ретро Карантина“ ви казваме точно обратното. Няма нищо по-актуално от вчерашен вестник.Потърсихме в архивите и се оказа, че в началото на ХХ век думата е била особено актуална. А приликите между тогава и сега се оказаха много.“

Ентусиазираният екип е направил проучвания в различни архиви по света,за да ни разкаже и покаже какво вижда в старите снимки и вестници отпреди 100 години за тогавашната инфлуенция, взела милиони жертви по света. Разказът за това как хората преди години са успели да се борят и предпазват от този бич Божи, както са казвали.

За сайта на СБЖ единият от авторите на страницата, Благовест Кирилов, разкрива как са решили да разкажат чрез миналото за днешната напаст и за това какво научаваме за света днес, връщайки се към последната пандемия - през 1918 година. И дали сме се променили много, или днес светът изглежда, като снимка отпреди 100 години.

Но преди всичко да ви представя Благовест Кирилов. Той е предприемач и преподавател в Техническия Университет – София. През свободното си време обича да чете, а историята му е слабост. Смята, че отговорът винаги може да бъде намерен в събитията от миналото.

Колко са сродните души, с които решихте да направите страницата „Ретро Карантина“, Благовест? Кога и как стигнахте до тази идея и бихте ли представили за сайта на СБЖ останалите си колеги и кои сте вие?

Несъмнено противоепидемичните мерки станаха тема номер едно през 2020 година, а очевидно остават такава и през новата. Не само в студиата и по страниците на медиите, но и в разговорите на хората. Така се роди и „Ретро Карантина“. От един разговор за мерките и възможната нова карантина между двамата създатели на страницата. Просто подхвърлена реплика: „То е било същото с испанския грип“.  И започнахме да търсим информация. Оказа се, че е било наистина същото.

Вероятно никак не ви е било лесно, но все пак, как посрещнаха вашето намерение различните архиви и редакции на издания, които сте ползвали? Изненадахте ли ги с вашата идея да потърсите разликите и приликите между бичът през 1918 г. и днешната пандемия? 

Много трудно се намира информация за България. Тук повечето издания от онова време вече не съществуват и на практика информация има в Държавния архив или в старите броеве на Държавен вестник.

В чужбина ситуацията далеч не е такава. Там архивите са дигитализирани и напълно достъпни в интернет. Ние винаги цитираме коректно източника на информация, ако е вестникарска статия например, ако не  - мястото, където сме се натъкнали на находката.

Новата ни цел е да обогатим „българската секция“. Дано успеем.

Какво казват старите вестници за инфлуенцията, която в някои страни, а и у нас също, наричат испанска болест?

Мерките са добре познати на всички ни – Д-тата – дистанция и дезинфекция. В старите вестници четем как властите затварят кина и театрални салони, както и училища. Виждаме нарежданията да се носят маски на публични места. Виждаме и как епидемията завзема и рекламата. Сапуни се рекламират с антибактериалния си ефект, шапките на дамите се сдобиват в воали, които да спират вируса.

В общи линии – няма нищо по-актуално от вчерашния вестник. В случая вчерашен да се чете като стогодишен.

Само разбиране или срещнахте някъде и отказ да ви съдействат?

Засега срещаме много положителни реакции у хората. Интерес и любопитство. Повечето дори искат да ни помагат.

Разглеждайки страницата, не видях как в нашата страна тогава са се борили с кошмарната епидемия? До колкото знам и тук не сме били пощадени?

У нас се е залагало доста на изолирането на болните. Попаднахме на материал, в който изрично се обяснява как трябва те да бъдат транспортирани за лечение. Забавен факт е, че в него изрично беше написано, че не бива болните да се отбиват в пивниците по пътя.

Иначе намерихме материали за затваряне на училища и театри и кина. Сега изучаваме такива, в които се говори за места, до които пътуването е било забранено заради високо ниво на заболеваемост.

Има ли какво да научим от миналото, което да ни е полезно днес в борбата с коронавирус?

Като погледнем старите вестници научаваме, че за сто години нищо съществено не се е променило. Преди сто години мерките са били същите, реакциите на хората – силно подобни. И тогава е имало дискусия за маските, организирали са се протести срещу тях. И тогава на хората им е било трудно да борят скуката. В общи линии оказа се, че усещането ни е за преживяване на нещо невероятно и нечувано е силно преувеличено.

И ако преди сто години вестниците са били основния източник за информация за болестта и как да се борят хората с нея, днес виждате ли ролята на медиите при борбата с Ковид-19? И още нещо. И тогава ли както в някои от днешните медии са „пресолявали манджата“, т. е. са засилвали черните краски, което води до паника сред част от хората?

Преди 100 години медиите са били доста по-малко, а социалните мрежи не са съществували. Всички мерки са се съобщавали през вестниците или направо на място. Тогава действително те са имали ключово значение. Но срещаме същите думи – „опасност“, „смъртна опасност“, говори се за броя починали, за заразените.И тогава, и сега основните източници на такива данни са били властите.

Имате ли поглед как у нас НОЩ и медицинските работници посрещат „Ретро карантина“? Реакции от тяхна страна?

Много е важно да кажем, че ние по никакъв начин не позволяваме развиването на конспиративни теории на страницата – премахваме подобни коментари, защото смятаме, че като тенденция са опасни. Ние представяме фактите – макар и поостарели. Изводите ще ги оставим на всеки. Засега не знаем да се предизвикали такива от властите, но бихме били горди ако успеем.

Бъдещето на страницата „Ретро карантина“? След като, дано всичко бързо премине, ще продължите ли да я поддържате и да разказвате за миналото и настоящето на пандемиите по света?

Имаме план и за други ретро теми, но засега ще ги оставим като изненада.

 

Снимки „Ретро Карантина“ и личен архив

Сподели в
 

97-годишен радио водещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021/22:27

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021/06:16

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021/09:05

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021/15:15

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

97-годишен радио водещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки