Начало
 
 

Благовест Кирилов: Като погледнем старите вестници, научаваме, че за сто години нищо не се е променило

27.01.2021 /12:41 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Благовест Кирилов

Ако искате да разберете днешната ни реалност, то трябва да се върнете назад във времето. Тази стара максима е послужила на авторите на страницата „Ретро Карантина“ във фейсбук, за да могат хората в сегашния плен на кошмарния Ковид-19 да разберат,че не само днес човечеството е обречено на страдания от някакъв кошмарен вирус, а и преди повече от 100 лета то е било връхлетяно от зловещата напаст инфлуенца, или както още е известна като испанската болест.

„Върнете часовника над сто години назад... за да се окажете в настоящето“ – така започва разказът на авторите на страницата „Ретро Карантина“ - Карантина. Допреди година тази дума почти отсъстваше от речниците ни, а сега я повтаряме постоянно. Чуваме я от всякъде. Нова мода, ще кажете? Не, ще ви отговорим ние. Просто добре забравено старо. Чували ли сте, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник? Е, ние от „Ретро Карантина“ ви казваме точно обратното. Няма нищо по-актуално от вчерашен вестник.Потърсихме в архивите и се оказа, че в началото на ХХ век думата е била особено актуална. А приликите между тогава и сега се оказаха много.“

Ентусиазираният екип е направил проучвания в различни архиви по света,за да ни разкаже и покаже какво вижда в старите снимки и вестници отпреди 100 години за тогавашната инфлуенция, взела милиони жертви по света. Разказът за това как хората преди години са успели да се борят и предпазват от този бич Божи, както са казвали.

За сайта на СБЖ единият от авторите на страницата, Благовест Кирилов, разкрива как са решили да разкажат чрез миналото за днешната напаст и за това какво научаваме за света днес, връщайки се към последната пандемия - през 1918 година. И дали сме се променили много, или днес светът изглежда, като снимка отпреди 100 години.

Но преди всичко да ви представя Благовест Кирилов. Той е предприемач и преподавател в Техническия Университет – София. През свободното си време обича да чете, а историята му е слабост. Смята, че отговорът винаги може да бъде намерен в събитията от миналото.

Колко са сродните души, с които решихте да направите страницата „Ретро Карантина“, Благовест? Кога и как стигнахте до тази идея и бихте ли представили за сайта на СБЖ останалите си колеги и кои сте вие?

Несъмнено противоепидемичните мерки станаха тема номер едно през 2020 година, а очевидно остават такава и през новата. Не само в студиата и по страниците на медиите, но и в разговорите на хората. Така се роди и „Ретро Карантина“. От един разговор за мерките и възможната нова карантина между двамата създатели на страницата. Просто подхвърлена реплика: „То е било същото с испанския грип“.  И започнахме да търсим информация. Оказа се, че е било наистина същото.

Вероятно никак не ви е било лесно, но все пак, как посрещнаха вашето намерение различните архиви и редакции на издания, които сте ползвали? Изненадахте ли ги с вашата идея да потърсите разликите и приликите между бичът през 1918 г. и днешната пандемия? 

Много трудно се намира информация за България. Тук повечето издания от онова време вече не съществуват и на практика информация има в Държавния архив или в старите броеве на Държавен вестник.

В чужбина ситуацията далеч не е такава. Там архивите са дигитализирани и напълно достъпни в интернет. Ние винаги цитираме коректно източника на информация, ако е вестникарска статия например, ако не  - мястото, където сме се натъкнали на находката.

Новата ни цел е да обогатим „българската секция“. Дано успеем.

Какво казват старите вестници за инфлуенцията, която в някои страни, а и у нас също, наричат испанска болест?

Мерките са добре познати на всички ни – Д-тата – дистанция и дезинфекция. В старите вестници четем как властите затварят кина и театрални салони, както и училища. Виждаме нарежданията да се носят маски на публични места. Виждаме и как епидемията завзема и рекламата. Сапуни се рекламират с антибактериалния си ефект, шапките на дамите се сдобиват в воали, които да спират вируса.

В общи линии – няма нищо по-актуално от вчерашния вестник. В случая вчерашен да се чете като стогодишен.

Само разбиране или срещнахте някъде и отказ да ви съдействат?

Засега срещаме много положителни реакции у хората. Интерес и любопитство. Повечето дори искат да ни помагат.

Разглеждайки страницата, не видях как в нашата страна тогава са се борили с кошмарната епидемия? До колкото знам и тук не сме били пощадени?

У нас се е залагало доста на изолирането на болните. Попаднахме на материал, в който изрично се обяснява как трябва те да бъдат транспортирани за лечение. Забавен факт е, че в него изрично беше написано, че не бива болните да се отбиват в пивниците по пътя.

Иначе намерихме материали за затваряне на училища и театри и кина. Сега изучаваме такива, в които се говори за места, до които пътуването е било забранено заради високо ниво на заболеваемост.

Има ли какво да научим от миналото, което да ни е полезно днес в борбата с коронавирус?

Като погледнем старите вестници научаваме, че за сто години нищо съществено не се е променило. Преди сто години мерките са били същите, реакциите на хората – силно подобни. И тогава е имало дискусия за маските, организирали са се протести срещу тях. И тогава на хората им е било трудно да борят скуката. В общи линии оказа се, че усещането ни е за преживяване на нещо невероятно и нечувано е силно преувеличено.

И ако преди сто години вестниците са били основния източник за информация за болестта и как да се борят хората с нея, днес виждате ли ролята на медиите при борбата с Ковид-19? И още нещо. И тогава ли както в някои от днешните медии са „пресолявали манджата“, т. е. са засилвали черните краски, което води до паника сред част от хората?

Преди 100 години медиите са били доста по-малко, а социалните мрежи не са съществували. Всички мерки са се съобщавали през вестниците или направо на място. Тогава действително те са имали ключово значение. Но срещаме същите думи – „опасност“, „смъртна опасност“, говори се за броя починали, за заразените.И тогава, и сега основните източници на такива данни са били властите.

Имате ли поглед как у нас НОЩ и медицинските работници посрещат „Ретро карантина“? Реакции от тяхна страна?

Много е важно да кажем, че ние по никакъв начин не позволяваме развиването на конспиративни теории на страницата – премахваме подобни коментари, защото смятаме, че като тенденция са опасни. Ние представяме фактите – макар и поостарели. Изводите ще ги оставим на всеки. Засега не знаем да се предизвикали такива от властите, но бихме били горди ако успеем.

Бъдещето на страницата „Ретро карантина“? След като, дано всичко бързо премине, ще продължите ли да я поддържате и да разказвате за миналото и настоящето на пандемиите по света?

Имаме план и за други ретро теми, но засега ще ги оставим като изненада.

 

Снимки „Ретро Карантина“ и личен архив

Сподели в
 

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021/19:48

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021/18:11

Ако искате да разберете днешната ни реалност, то трябва да се върнете назад във времето. Тази стара максима е послужила на авторите на страницата „Ретро Карантина“ във фейсбук, за да могат хората в сегашния плен на кошмарния Ковид-19 да разберат,че не само днес човечеството е обречено на страдания от някакъв кошмарен вирус, а и преди повече от 100 лета то е било връхлетяно от зловещата напаст инфлуенца, или както още е известна като испанската болест.

27.01.2021/12:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки