Начало
 
 

55 години от излизането на първия брой на сп. „Родопи”

27.01.2021 /17:53 | Източник: focus-news.net Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

Съгласно Решение на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 12 август 1965 г., от началото на 1966 г. започва да излиза списание „Родопи”, като орган на Националния съвет на Отечествения фронт, припомня в своя публикация Агенция „Фокус”.

Целта е да се работи за патриотичното възпитание на населението в Родопите, като се отделя специално място на културните и социално-битови въпроси.

Още в уводната статия изданието е определено от редакционния колектив като „месечно обществено-политическо, научно-популярно и литературно списание”.

Публикуват се художествени и изследователски статии, свързани с етнографията, фолклора, бита, говора, нравите, обичаите на местното население в Родопите. През целия период на издаването му от 1966 до 1994 г. негов главен редактор е писателят Николай Хайтов.

През 1984 г. Държавен архив – Смолян откупува част от учрежденския архив на списанието с идеята да се открие фонд, но поради факта, че то е издание на Националния съвет на Отечествения фронт, тя не се осъществява. Документите са взети и заведени като частични постъпления.

Тогава са предадени вестниците „Свобода“, „Южна България“, „Независимост“ и „Марица“ – над 900 броя и отделни броеве на вестниците „Родопска мисъл“, „Родопска правда“, „Родопска победа“ и „Родопски устрем“, заведени в справочната библиотека на архива.

При това първо постъпление са предадени и материали от изследователската и публикаторска дейност на свещеник Константин Канев, Никола Жалов и Станислав Сивриев, които в последствие са отнесени към личните им фондове. Постъпват и диапозитиви и негативи на фотографа Крум Савов, които също са отнесени към личния му фонд.

През 80-те и началото на 90-те години на миналия век Хайтов често посещава Държавния архив. В началото на 1993 г. между Държавен архив – Смолян и редакцията на списание „Родопи“ е сключен договор за предаването на учрежденския архив на списанието.

При едно от последните си посещения Хайтов предава цялата документация на сп. „Родопи“ – всички ръкописи и машинописи, публикувани и непубликувани на страниците на списанието, които се съхраняват от тогава при нас.

На 16 февруари 1993 г. в Държавния архив е открит фонд № 1362 – Редакция на списание „Родопи“. Фондът съдържа 243 архивни единици с документални материали за периода 1899-1989 г. Сред тях има спомени, статии, интервюта, исторически извори от района на Родопите, краеведски материали, писма на читатели, рецензии, автобиографии, османотурски документи (преводи), печатни, изобразителни материали и други. Богат е снимковият материал, който обаче не е предаден за постоянно съхранение.

Всяка година се е организирало обсъждане на тематиката на списанието, за да може списанието да отговаря на изискванията на читателите.

От 1977 до 1987 г. редакцията на списанието сключва договор с окръжните народни съвет в Смолян, Пазарджик, Хасково, Благоевград и Кърджали за организиране експедиции в селища от Родопите и събиране на спомени от възрастни жители за история на селата им и за техния живот. Организира преводи на османотурски документи.

Във връзка с излъчването на филма за Капитан Петко войвода в редакцията са получени и съхранени, писма на зрители с мненията им за продукцията. Редакцията е съхранила и ксерокопия на документите с данни за гоненията, на които са били подложени известният войвода и съпругата му от режима на Стефан Стамболов.

С политическите промени през 1989 г. и последвалата икономически криза, списанието също се оказва с финансови проблеми. През 1994 г. се преустановява издаването му.

Издаването на списание „Родопи” се възобновява през 2002 г. под редакцията на проф. д. ик. н. Димитър Филипов. Изданието започва да излиза благодарение на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, учебно-научния комплекс „Родопа” и областната управа в Смолян и до днес.

В състава на редколегията през 1966 г. са: Атанас Примовски, Крум Георгиев, проф. Николай Мизов, Станислав Севриев, проф. Кирил Василев, Филип Ишпеков. През останалите години членове на редколегията са били: Ангел Вълчев, Слав Славов, Михаил Карапаунов, Стайко Кабасанов, Елена Бедрова, Бистра Цветкова, Делчо Тодоров и други. Последната редколегия от 1991-1994 г. е в състав Стайко Кабасанов, Михаил Карапаунов, Страшимир Димитров, Стоян Райчевски и Русин Гинев.

Сподели в
 

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021/13:02

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021/11:05

През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

27.01.2021/17:53

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки