1978 г. Студентска бригада на магистрала "Хемус". Част от един емблематичен курс на Факултета по журналистика...

Още двама приятели и колеги са поели към звездите почти по едно и също време - неподражаемият Стойко Тонев, за чийто смях през сълзи с подписа на фамозния Тони Филипов, д-р, тъгуват всички четящи и мислещи, и Добри Пелов, не тъй широко известен, защото комай целия си журналистически път извървя в ориентирания към по-специфична аудитория вестник "Българска армия", но също изключителен ерудит, опитен журналист, изкушен и в поезията, просто добър човек. А за мен лично - и скъпо другарче-съкурсниче от безгрижните студентски години във Факултета по журналистика на Софийския университет... Иска ми се да си го спомням винаги такъв засмян и импулсивен, какъвто беше тогава...

Затова се разрових днес и извадих ето тази снимка от есента на 1978-ма. На нея го има и Добри, заедно с част от курса ни по време на тогавашната ни бригада на строежа на магистрала "Хемус" - работехме някъде в участъка около село Йорданкино. Аз съм останала извън този кадър заедно с друга част от компанията, има ни на друга снимка от същата серия с автор, доколкото помня, съкурсника ни Евгени Петров, днес шеф на сайта vevesti.bg.

Добри е вторият отляво - високият и рошав очилатко. А до него, първият отляво, е Валери Тодоров, който десетилетия по-късно оглави БНР за два мандата.

Веднага зад Добри в полупрофил е Данка Василева, днес шефка на сайта на "24 часа".

Зад нея е обърнала главата си назад Диляна Грозданова, която дълго блестя на тв екрана.

В центъра - с лопата в едната ръка и с дамаджана в другата - е Яна Кожухарова, която тръгна по стъпките на баща си Петър Кожухаров и стана кореспондент в Берлин, но после, уви, бе покосена от рак и си отиде съвсем млада още преди много години...

Зад нея наднича Маргарита Кирова, колежка от Пловдив, за която днес нищо не знам.

Най-изявените пловдивчани на фотото са Тодор Божилов - най-високият, с лопата през рамо, и неговата половинка, която му оправя якето - Весето Таранец, днес вече Божилова. И двамата - с ярка следа в пловдивски и национални медии, като Весето сега омайва интернет и с уникалните си плетени кукли, които непременно трябва да се видят...

Между Тошо и Весето се вижда Димитър Златарев - неразбраният гений на курса, полиглот и познавач на Фройд и куп нетипични за соца философи, по-късен основател на издателство "Кибеа" и... да, също отишъл си от нас, при това по най-драматичен начин. Бе запален турист и просто изчезна в Рила в снеговития януари на 2005-та, застигнат от виелица в самотен поход и така и неоткрит никога от спасителите...

Последният вдясно е Ники Кръстев, но не е известният шоумен със същите имена - не знам какво стана с нашия Ники...

От толкова време все си подмятаме като пинг-понг - "Хайде, кога ще се съберем?" - а сега явно ще ни събере Добри на поклонението в сряда от 14 часа...

В същия ден и в същия час, но на друго място ще е и поклонението на Стойко... С него пък съм работила от ноември 2004-та до декември 2005-та в "Монитор", а по-късно станахме част от журито на конкурса в памет на друга наша изключителна колежка - Радостина Константинова...

Много невъзвратими празнини вече зеят в журналистиката... В една от възпоменателните публикации за Стойко колеги припомниха следните му думи: „Много скоро българската журналистика ще се наложи да се създава наново, начисто, а малцината, които помним какво е журналистика, си отиваме един след друг и няма да има кой да ги научи.“
 

Сподели в