Начало
 
 

България и Гърция честват 110 г. от рождението на Стефан Гечев

04.02.2021 /11:09 | Източник: mfa.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Стефан Гечев - поет, драматург, прозаик, преводач, литературан критик и дипломат

На 29 януари т.г. се навършиха 110 години от рождението на големия български интелектуалец Стефан Гечев (1911 - 2000), една от най-значимите фигури в българо-гръцкото духовно и литературно общуване.

Стефан Гечев прави достъпни за българския читател шедьоври на античната и съвременна гръцка поезия („Палатинска антология”; Кавафис, Сеферис, Елитис, Сикелианос и др), пише сайтът на МВнР. Освен от старогръцки и новогръцки, преводаческото му дело включва представяне на световни творби от други езици: „Алиса в огледалния свят”, „Антология на френския сюрреализъм”, поезията на Лотреамон. Творби на Стефан Гечев са преведени на английски, френски, немски, гръцки, полски и руски езици.

Мемоарната книга на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“ разказва за периода 1936–1942 г., когато пълномощен министър в българската легация в Атина е Димитър Шишманов, а Гечев работи като преводач там, за общуването му тогава с гръцки автори и интелектуалци. Книгата е достъпна в двуезично издание (на български и гръцки език), в нея са откроени интересни епизоди от пътуването на автора из Атонските манастири, опознаването на гръцките древности, колорита на ежедневния живот в Атина, литературни портрети на Н. Казандзакис, К. Варналис, Г. Сеферис, Я. Рицос и др., с които Гечев е общувал и чийто произведения е превел. Книгата представлява интерес не само за българския, но и за гръцкия читател.

По повод кръглата годишнина от рождението на Стефан Гечев бе създаден късометражен документален филм за живота на знаменития български поет, драматург, белетрист, преводач и дипломат. Той проследява основни спирки от богатия път на Ст. Гечев. Филмът е част от проекта „110 години от рождението на Стефан Гечев", който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура". Проектът е в две части: късометражен филм, по идея на Стефан Артамонцев, администратор на създадената на четири езика (български, гръцки, английски, френски) културна уеб платформа www.stefangechev.com, в която скоро ще бъде публикувана и втората част от проекта, съдържаща детайлна информация за живота на Стефан Гечев и снимки от личния архив на твореца.

Освен че бе широко огласена в българските медии, културната платформа бе представена и в авторитетното електронно списание за литература „Хартис“ (Атина) от Здравка Михайлова, литературен преводач и служител в Посолството на България в Атина (https://www.hartismag.gr/hartis-21/pyxides/stefan-gketsef-o-anorwpos-poy-ekane-thn-ellhnikh-poihsh-boylgarikh; https://www.hartismag.gr/stefan-gketsef; https://www.hartismag.gr/hartis-22/pyxides/anamnhsh-gia-ton-barnalh).

Линк към видеозапис на филма: https://youtu.be/YVGOvWF6dgY

През 1997 г. Съюзът на преводачите в България удостоява Стефан Гечев с Грамота за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (1997).

Гръцката държава също е отдала заслужена почит и признание към делото на Гечев за духовното опознаване и сближаване между българи и гърци, удостоявайки го с отличието „Златен кръст на почетния легион". Кметът на Атина Димитрис Аврамопулос го награждава със „Златен медал от Съюза на преводачите в Гърция“ (1998). През 2002 г. гръцкото посолство в София нарича библиотечна зала на негово име, в която е създаден музеен кът с бюст на Стефан Гечев, изработен от големия българския скулптор Георги Чапкънов.

 

Сподели в
 

Днес се навършват 65 години от рождението на внезапно напусналия ни през 2018 г. виден изтоковед, интелектуалец и слънчев човек проф. Александър Федотов

06.03.2021/20:27

Книгата на Георги Дюлгеров „Биография на моите филми“ настойчиво се дистанцира от автобиографията, за да кръстоса в специфична мемоаристика истории за филми и техните създатели през социалистическия период на творчеството на кинорежисьора - от дипломната му работа „Бъчварят“ по Хайтов до „Лагерът“. И понеже става дума за кино, изданието акцентира на визуалния материал - снимки и отделни епизоди, които се активират чрез специален QR код.

03.03.2021/20:19

Актрисата Роси Русева представи в Клуб "Журналист" на СБЖ театрално-музикалния спектакъл "Изповед на една актриса", осъществен с подкрепата на Национален фонд "Култура".

27.02.2021/20:31

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан покани български медии на срещата в посолството с 18-годишната ученичка от Етрополе - една от победителките в конкурса „Посланик за един ден”.

26.02.2021/19:08

Книжният пазар на площад "Славейков" в столицата ще се възражда със седем щанда тип "библиотека". Всеки от ще струва по над 40 000 лева, а общата цена ще е 276 000 лева без ДДС.

26.02.2021/09:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки