В Пазарджик за четвърти път връчиха Националната литературна награда за поезия „Теодор Траянов”. Тазгодишната носителка на отличието е известната поетеса и публицист Елена Алекова. Елеале, както е известна в Алекова сред приятелите си, получи престижното отличие за романа си в стихове „Милена“.
Поради връхлетялата ни ковид пандемия наградите бяха връчени в камерна обстановка. „Винаги сме се отнасяли много уважително към тези събития и ги правим важни и значими – с представители на местните клубове на творците – така сложи началото на събитието кметът на Пазарджик Тодор Попов. - Съжалявам, че в момента не можем да направим такава церемония, каквато заслужавате. Но аз съм убеден - няма вечна зима, след тежки дни, ще дойдат и по-добри и това ще се случи скоро.”
В тазгодишното издание на конкурса участвали 125 автори, които са представили 126 книги с поезия,отчетено като своеобразен рекорд. Това е затруднило журито, но за сметка на това показва, че все повече се засилва интересът към поетичната надпревара. Често обаче участниците в поетичната надпревара не са се съобразили с основния критерий, който се състои в принципа за сходство до известна степен с натюрела на големия български поет, чието име носи наградата. А именно предлаганите книги и творби да са със „сходна поетична кръвна група“. В случая Теодор Траянов, който е най-последователният български символист. Според журито и неговия председател Никола Иванов, след разгорещени дебати са били откроени „двадесетина добри поетични книги, които имат и символистични характеристики или елементи в себе си“. „Извън наградените бихме отбелязали книгите на Рене Карабаш (Ирена Иванова), Пламен Парнарев, Рада Добриянова, Йордан Пеев, Стела Костова, Христина Комаревска, Диана Янкулова, Сашо Серафимов, Любомир Чернев, Красимира Макавеева, Валентина Йотова, Виолета Цолова, София Милева, Нели Коларова, Росица Ангелова, Росен Димитров, Васил Славов –изброявам ги не по стойност, а по реда на получаването им“ – каза по време на церемонията Никола Иванов. - Голямата награда присъдихме на първия успешен роман в стихове в българската литература, който има повече от 7000 стиха.“
Убедено можем да кажем, че това е успешен конкурс за Националната литературна награда „Теодор Траянов“. В своето слово при връчването на тазгодишните награди, Никола Иванов припомни също, че „няма друг град в страната с подобно отношение към забележителните си литературни творци“, като Пазарджик, който е учредил и присъжда седем национални награди. Освен Националната литературна награда „Теодор Траянов“ Общината присъжда и „Константин Величков“, „Никола Фурнаджиев“, „Димитър Бояджиев“, „Теодор Траянов“, „Райко Алексиев“, „Иван Динков“, за превод „Стоян Бакърджиев“.
В четвъртото издание на конкурса „Теодор Траянов“ освен на носителката на голямата награда, чието измерение е грамота и 1000 евро, Елена Алекова бяха връчени също и три специални награди на местните творци Димитър Гачев за стихосбирката „Преди реките”, Елена Деянова за „Преди да заспим” и на Лора Динкова за поетичната й книга „Диагноза тишина”.
Носителката на голямата награда Елена Алекова благодари за честта, с която са я удостоили, и сподели пред присъстващите какво е за нея Теодор Траянов, поетът „с огнен дар в сърцето“. В емоционалното си слово тя го определи, като „избраник на небесата, белязан от Бога с „огнен дар... в сърцето” („На младия”) и с мъченическа смърт. Предизвестител на „новия ден” в нашата поезия. Скитникът пилигрим с „вяра златоуста” („Родосъздаделят”) в душата, намерил „в своята родина / най-близкия до бога връх” („Видение на пророка”), открил в служението на омъчените и онеправданите своето верую на поет“. Алекова не пропусна разкаже за толкова пъстрия житейски път на поета символист, преминал като доброволец в „Балканската и Междусъюзническата война, изпълнил синовния си дълг пред Майка България на дело – в битки за свободата на поробените братя от Македония и Тракия. Освободил, с четата на Христо Чернопеев, на земите, където по същото това време се раждат дядо ми (в Драмско) и баба ми (в Кавала). Носител на Златен кръст за храброст. В мигове на пророческо осенение осъзнал: „Човекът в бран е най-прекрасен, / живота си обрекъл в дар” („Към меченосеца”). И осъзнал, че падналите в битката за свобода Всевишният зачислява „към свойто воинство безбройно” („Слънцеликите”). И когато в „Български балади” (1921-1941) витае тревогата за погиналите на бойното поле – а кой ще ги опее, идва и най-закономерният отговор: А бог над мощи неопети/най-скъпа църква изгради,/и в ден уречен, от небето/праха ви сам ще прикади!( „Слънцеликите”).“ Носителката на наградата „Теодор Траянов“ припомни и за дипломати, учителя и преводач Треодор Траянов. Припомни също и за това, че поетът символист е бил и превъзходен шахматист, задавайки риторично въпроса: „Дали не от шаха е онази строга съразмерност в неговата поезия между черно и бяло, тъма и слънце, земя и небе, висина и дълбина, хлад и плам. И душата му – „изгонена от рая, напуснала и ада” („Рухнало вълшебство”). И наспроти богоборческите мотиви в неговите ранни стихове.“
Националният конкурс за поезия „Теодор Траянов“ се провежда на всеки три години. Учреден е през 2012г., когато се навършват 130 г.от рождението на гениалния поет.Досега носители на голямата награда са Валери Станков и Марин Георгиев (2012 г.), Андрей Андреев (2015-та) и Николай Милчев (2018-та).
Снимки Личен архив на Елена Алекова