Начало
 
 

Безсъние или политическа агресия?

16.02.2021 /15:41 | Автор : Милена Димитрова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милена Димитрова

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

Лидерът на БСП Корнелия Нинова отправи зловещи граждански искове срещу журналистката Калина Андролова и срещу политическия анализатор доц. д-р Татяна Буруджиева. Зловещи, защото ищцата запорира банковите им сметки преди още съдът да се произнесе дали са я засегнали в медиите лично или като публично лице.

Законодателят, оказва се, позволява такава саморазправа на политическа фигура с гражданки. Те ще има да гладуват година-две напред, докато делото извърви цялата голгота в правосъдната ни система. Минира се и правото на обвинените да потърсят и да ангажират правна защита, като им спре парите. Е, това не е ли политическа репресия от народния представител спрямо конституционните и професионалните права, упражнявани от друг не по-малко важен обществен механизъм: свободата да се изказват мнения?

Добър или лош, законът ще се приложи за почуда на безпристрастната европейска демокрация и за предизборно сплашване на останалите анализатори и журналисти.

Има още няколко смущаващи ракурса в порива на Корнелия Нинова да търси възмездие за медийната критика. Създава се прецедент и подмяна в обществените роли на разделените власти: жертвите ще бъдат дългосрочно омаломощавани и лишени от средства за живот, докато дочакат справедливо правосъдие. И не само това!

Защо лидерката на БСП чака две години, преди да се оплаче, че Андролова и Буруджиева й причинили безсъние, разсеяност и липса на концентрация в Народното събрание и в партийните дела?

Защо „озлочестената от медийни публикации“ мълча две години, а сезира съда точно преди изборите, когато и тя, и истинските й опоненти имат най-голяма нужда от медиен параван?

Пред очите на избирателите през тези две години г-жа Нинова приоритетно се разправи с вътрешнопартийните си врагове. Очевидно чак сега е дошъл ред да погне и медиите. В публичния дискурс по адрес на първата дама на левицата са се появявали и още по-непристойни инсинуации, пък тя тях ги подминава благосклонно. Например, половината парламент й викаше „Госпожа Лъжа“, пък не пролича тя да го е приемала толкова навътре, наяве и насън.

Защо г-жа Нинова не оспорва квалификациите, отправени от депутати и равни по ранг управници, а се нахвърля на журналистка и политоложка, които нямат имунитет като нейния?

Дали пък, като не успя да осъди министър-председателя за прякора си „Госпожа Лъжа“, Нинова търси къде другаде да излее законотворческия си гняв?

Опасен, а не просто неудачен е изборът й на ответници в съда!

Безсънието на госпожа Нинова я е довело до тревожещо объркване. Знаем, че в болното ни не само от КОВИД общество и на журналистите, и на анализаторите са залепени „леви“ и „десни“ етикети. И в случая е скалъпено аутодафе с особено натрапчив левичарски джендаризъм. Със сигурност ще се намерят и по-обидни квалификации „отдясно“, и хейтъри под прикритието на журналисти-демократи. Тях водачката на левицата не ги закача, а си избира други мишени, подозрително все от същия спектър и пол.

Гражданският иск на Нинова към двете пишещи дами не прилича на бой като в съблекалнята на физкултурния салон. Той е разчистване и на медийната територия, откъдето хора с леви убеждения формират възгледите си и заради това е смущаващ прецедент. Ищцата явно цели да премахне чрез съда не просто разни черни станции, а неудобните пера, които биха одраскали образа й в социалистическото огледало.

Едно е лидерката да тормози вътрешнопартийните си врагове, друго е да се саморазправя и с оформянето на общественото мнение.

Точно това не е само проблем на левицата, а на цялата ни демокрация! Казусът, заведен в съда от г-жа Нинова, засяга не само ответниците Андролова и Буруджиева, ами и целия Съюз на българските журналисти.

От Волтер ли ни беше завещан принципът, че „не споделям мнението на еди-кой си, но съм готов да умра, за да бъде той свободен да си го изказва?“

Ако сега съсловните организации не реагират, после всички ще се червим, като Европа ни удари демократичен шамар. Колкото и да се бави правосъдието у нас, все някога пререканията на Нинова с Андролова и Буруджиева ще стигнат до Европейския съд по правата на човека.

А аз не искам да плащам нито за нечии безсъници, нито за политически репресии.

Сподели в
 

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки