Начало
 
 

Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й

18.02.2021 /15:21 | Автор : Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Офелия Хаджиколева

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

В СБЖ бе получено писмо от известната журналистка Офелия Хаджиколева, която ни препраща друго свое писмо - до БНТ - по повод излъченото на 5 февруави предаване „История БГ“, посветено на вестниците на прехода. Предлагаме и двете писма на Офелия Хаджиколева:

Драги колеги,

Препращам ви писмото си до БНТ по повод дискусията за пресата в началото на демократичния преход в "История Бг".Мисля, че дискусията бе изключително повърхностна и едностранчива и демонстрира пълно непознаване на темата.

Вярвам, че това е впечатлението на всеки по-опитен колега, все едно какви идеи е защитавал в работата си тогава. А на по-младите - каква информация, какво познание, какъв повод за размисъл им даде?

Периодът беше сред най-важните за историята на българската журалистика - и не само на нея! - за да си позволява който и да е да подхожда така непрофесионално и безотговорно към нея. Тази история може да получава различни оценки, но наш дълг е да представим фактите в нея вярно, в пълнота и с колкото се може повече различни гледни точки.

Проблемът засяга всеки в нашата професия, затова ви предлагам да дадета на писмото ми максималната публичност, която ви е възможна.

С поздрав

Офелия Хаджиколева


По повод предаването от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на
пресата в началото на демократичния преход



Дами и господа,

Казвам се Офелия Хаджиколева, бях първият главен редактор на възобновения вестник „Свободен народ“, седмичник, от който бяха излезли 5 редовни 16-странични броя преди първия брой на „Демокрация“. Вярвам, че няколкогодишната ми работа в „Свободен народ“, както и дългият ми журналистически опит преди и след това изграждат компетентно мнение по дискутираната тема. Мисля, че то е важно за вярното й осветляване и е въпрос на журналистическа етика мнението ми да получи гласност.

Дискусията не припомни, не обясни, не анализира, не оцени основното, най-важното в т.нар. нова демократична преса –
нейната идейност.

Та представете си януари, февруари, март’90-та, представете си митингите, представете си първите избори! Че такива, каквито сме сега – да не станахме изведнъж?

„Свободен народ“ и „Демокрация“ носеха нови идеи, носеха гигантската промяна, чрез която обществото излизаше от един свят и влизаше в нов. Вестниците и бяха двигател на тази промяна, и бяха движени от тази промяна – не зная друго време, в което общество и преса да са били така плътно преплетени.

Обществото беше вулкан от емоции, конфликти, идейни търсения, падения и възходи. Пресата беше в кратера на този вулкан и влияеше, силно влияеше и на емоциите, и на конфликтите, и на идейните търсения, и на възходите и паденията. Цялото общество и всеки човек бяха пред съдбовен избор и пресата им помагаше - или пречеше! - да го направят.

Старомодно е да се говори за барикади. Но, Бога ми, барикади имаше. И на тия барикади се пишеха и четяха вестници. И журналистите избираха за кои барикадни вестници да пишат. И читателите избираха кои барикадни вестници да четат.
Ако някой вижда в тези редове просто патетика – а не патетиката на онова време, той просто не го е живял и е получил днешния ден наготово.

Нищо от тази основна същност на новата преса нямаше в дискусията в студиото – а като го няма най-важното, какво значение има останалото?

Съвсем естествено и заслужено бе изтъкната появата на „часовите“ вестници, те действително бяха перспективната новост в българския печат. Но предложили ни се някакъв анализ – на каква обществена необходимост отговориха, как се развиха, кои бяха силните и кои слабите им страни, кое беше доброто и кое злото, което донесоха?

Дължим много на тази нова дума в журналистиката – но не й ли дължим и началото на „всички са маскари“ или ниските езикови критерии, например?

Нищо по тези толкова важни за днешното състояние на журналистиката въпроси в дискусията. Едно единствено мнение – на създателите на часовите вестници. Това, мисля, не е съвсем по „New York Time“-ски.

Отделен въпрос бяха силните резерви на едновремешната ни гилдия към декларираната „независимост“ и „чисто пазарен принцип“ на изданията – твърде очевидна бе обвързаността с линията на Луканов в БКП и неговите успешни нови бизнесмени. Фактът, че известен журналист с истинското си име бе в ръководството на „Работническо дело“, а с псевдонима си – водещ автор на „168 часа“, навярно е бил само дребна проява на независимостта. Пък като се види кой ще победи накрая, тогава ще реши как ще се казва… Естествено, гостите в студиото не зададоха някакъв въпрос за всичко това – но водещият?

Гостите в студиото. Няма професионалист, който да разбере защо, при ограничения брой на участниците, са поканени двама представители на един от всичките нови типове преса. Какво да очакваме? Когато единият изкаже дадена теза – другият да я обори? Не е ли предварително ясно, че ще римуват „Бяхме върхът!“ с „Не, не, наистина бяхме върхът!“ Колега от „Чук-чук“ да беше издирен – повече щеше да обогати палитрата.

Мощната „Демокрация“, която продаваше стотици хиляди вестника всяка сутрин, която оформяше мнението на половин България – тя представянето и защитата на „Драги ми Панчо“ ли заслужаваше? Едно късно нейно дете, нямащо нищо общо с възхода на тоя голям вестник и много малко – с падението му.

Присъствието на литературния историк – чуждо тяло на масата, ни той се интересуваше от останалите, ни те от него. А какво се очакваше от професор Знеполски? Да осмисли исторически събитията? Да даде обективната оценка на учения, не на пристрастния пряк участник? Да изведе съвременните изводи – да ни покаже какво сме посели тогава, което жънем сега?

Излъгани очаквания. Неприятно е да гледаш професора толкова дистанциран и апатичен, очевидно усетил, че не е на мястото си, усетил разностилието на цялото предаване. А при разностилие – не знам кое надделява, раздразнението или просто отегчението. И при участника, и при зрителя.

И целият разговор – без център, без водеща нишка, без задълбочаване поне в един проблем, по-скоро с явно непознаване на тематиката, хванати и пуснати въпроси, много минути за маловажното, никакви за важното… На фона на свръх беден изобразителен материал, няколко повтарящи се кадъра за фон.

Рядко един час телевизионно време е оставял усещането за такава повърхностност. И в крайна сметка – за такава безотговорност към обсъжданата тема.

Огромна е ролята на новата преса в развитието на България – огромна беше и трагедията й, след като ролята беше изиграна. Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й. Както и към читателите, с които създателите на тази преса живяха общ прекрасен живот.

Като гледам на това предаване като на изключение от успешната ви рубрика, оставам с най-добри пожелания

Офелия Хаджиколева

 

Сподели в
 

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021/14:13

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки