"Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче", художник Никола Кожухаров

Днес отново се прекланяме пред подвига и високия морален пример, завещан ни от Апостола на свободата Васил Левски, мъченически загинал преди 148 години, за да ни има днес нас, и оставил ни, уви, все още неосъществена мечтата за чиста и свята република.

За журналистите, като хора на словото, призвани да са обществената съвест, днес е по-ясно от всякога, че тази чиста и свята република няма да е възможна без чиста и свята журналистика. Нямаме право да забравяме и думите на другия ни голям герой от онази възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”.

Чисто и честно служене на святата истина - това е дългът на журналиста във всички времена. И особено в днешните, когато отвсякъде върви толкова агресивно настъпление за смазване, унищоване, заличаване именно на тази есенция на журналистическата професия.

Болно и срамно е да ставаме свидетели и потърпевши на неспирните посегателства, дискредитации, подмени, манипулации, извършвани от години в журналистиката и в медиите.

Страшно е, когато масово журналисти си сменят работата - защото просто не могат повече честно да упражняват тази иначе достойна и толкова нужна за здравето на обществото професия, защото услужливи към икономически и политически интереси издатели я убиват, защото арогантността на възползващите се от тези зависимости властници расте, защото и обществото ни бързо се обезсърчава в опитите за промяна, които винаги свършват с възпроизвеждане и дори засилване на задушаващото статукво...

Уви, това са процеси, които тровят не само българската журналистика и медийна среда, но се разгръщат все по-унищожително и в глобален мащаб.

Просмуквайки нашата действителност, те предизвикват уродливи деформации и непрекъснато задълбочават онези язви в журналистическата и обществената тъкан, от които страдаме всички и които пораждат унищожителния срив на доверие в професията и в медиите като цяло.

Всеки ден ни застигат симптомите на това болезнено състояние. Ето само най-„пресните”.

Вече не само управляващи размахват срещу журналисти и инакомислещи бухалките на съдебната разправа - виждаме да го прави и ръководителка на опозиционна партия, претендираща да променя модела на управление, която без колебание завежда искове срещу журналистка и политоложка, защото не ѝ харесват коменатрите им по неин адрес. А си мислехме, че няма къде по-ниско да паднем в потъпкването на свободата на словото... Явно не спира копаенето на дъното..

Друг епизод от последните дни, разбунил гилдията, е предаването „История.БГ”, излъчено по БНТ на 15 февруари с претенцията да представи „вестниците на прехода”. Но нито поканените в студиото събеседници бяха истински представителна и достойна „извадка” за обективна оценка на явлението и процесите, нито водещият беше подготвен за сложната и многопластова тема.

В резултат видяхме лишени от всякакъв контрапункт карикатурни самохвалства и спорни лични интерпретации на двама от участниците. При това става дума точно за лица, смятани от друга част на гилдията и аудиторията за носители на „порочното зачатие” в съвременните уродливи израждания на журналистиката - от обезобразяването на езика, през сътворяването на фалшиви новини, до обвързаностите с носители на капитали и на власт.

Логична бе реакцията на много колеги, които се възмутиха от тази изкривена картина, представена не къде да е, а в ефира на националната телевизия. А мнозина вероятно основателно направиха извода, че изглежда именно такава подмяна и манипулация е и целта на телевизия, обслужваща властта...

Междувременно сме свидетели и на мащабни сделки, смяна на собственост и кадрови промени в двете най-големи частни телевизии и в още редица свързани с тях медии. Появяват се нови медийни монополисти, а редица анализи алармират и за геополитически интереси зад тези процеси, целящи влияния не само у нас, но и в целия балкански регион.

Международните баланси и геополитическите фактори все повече влияят върху състоянието и способността за оцеляване на медиите, като явлението отдавна се е превърнало в инструмент за насочване на обществени течения и чрез социалните мрежи. Манипулацията и дезинфомацията взимат все повече жертви - и сред аудиторията, и сред журналистите.

Крайностите, като откритите репресии срещу свободата на словото в съседна Турция например, където един от всеки шест журналиста е подложен на съдебно преследване, вече не са крайности и изключения. Виждаме ги къде ли не. Дори демократична Испания тези дни изпрати в затвора рапър заради негови песни и коментари в Туитър.

В Украйна пък наскоро видяхме закриването с президентски указ и с чисто политически мотиви на три телевизии с 1500 души, работещи в тях. Но двойните стандарти не отчитат това като покушение срещу демокрацията, фокусирайки се избирателно върху други епизоди с друга география...

Не е лесно журналистиката да остане желана професия в свят като този и в страна като нашата... Но имаме нашите Левски и Ботев и имаме техните ориентири - не бива да спираме в стремежа към чиста и свята република, в която свободата е мила, а истината е свята. Колкото и да е трудно...

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ

19 февруари 2021 г.

Сподели в