Начало
 
 

Ангел Ганцаров написа историята на Великотърновската журналистика

20.02.2021 /12:48 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ангел Ганцаров несамо е вестникар, но и колекционира вестнициот цял свят

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

Реших, че би било интересно за читателите на сайта на СБЖ да ги срещна с този наш интересен колега и ето той вече е наш гост. Преди това обаче нека ви споделя 

Кой е журналистът Ангел Ганцаров

Кореняк търновец, възпитаник на Националния военен университет „Васил Левски“ в специалност „Инженер по далекосъобщителна техника” през 1974 г., а през 1986 г. и Военната академия „Георги  С. Раковски” специалност „Радиоразузнаване”. По-късно Ганцаров завършва във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” специалност „Мениджмънт, маркетинг и реклама”. През 1986 г. доайенът на българската спортна журналистика Александър Манов, преди да почине на 92-годишна възраст, го кани за сътрудник на в. „Народна армия”. А след това колегата Цончо Драгански му предлага да е кореспондент на вестника, който вече се казва „Българска армия”. През 1997 г. друг доайен на спортната журналистика, Андрей Кожухаров,  го кани за кореспондент на неговия вестник „Спорт-Експрес” за Великотърновска област. Ангел Ганцаров е бил също кореспондент и на друг национален спортен всекидневник, „Дерби мач”, който за съжаление излиза само през 2004 г., а от 2005-та до момента е кореспондент на единия от двата национални спортни всекидневника „Тема Спорт”. Като спортен журналист е правил и спортните страници на пет местни вестника – „Времена”, „Великотърновски новини”, „Велико Търново”, „Новини” и „Кореспондент”. Бил е репортер-редактор на Радио „Велико Търново” и на Радио „Фокус Велико Търново”, а от 2002 до 2004 г има свое авторско спортно предаване в местната телевизия „Видеосат”. В продължение на 20 години – от 1998 до 2018 г. издава частния местен вестник „Футбол”, както и над 30 юбилейни спортни вестници. Автор на книгите – „80 години ФК „Етър” (2004 г.)., „100 години футбол във Велико Търново” (2009 г.), „90 години ФК „Етър” (2014 г.), „Спортната слава на Велико Търново” (2019 г.) и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.” през 2020 г.

За дългогодишното отразяване успехите на великотърновския спорт, през 2015 г. е отличен с престижната награда „Велико Търново-2015”.      

Ако се водим от познатата максима за това, кое е по-първото - яйцето или кокошката, то при вас как се случи, колега Ганцаров? Първо се роди идеята да колекционирате вестници или да съберете и разкажете историята на журналистиката във Велико Търново?

В случая максимата няма връзка с двете неща. Когато почнах да колекционирам вестници, изобщо не съм си помислял, че един ден ще пиша книга за Великотърновската журналистика. Но пък когато почнах книгата, разделът за великотърновските вестници в колекцията ми помогна много.  

Вие сте сред малцината наши колеги, които са събрали колекция от издания, достойна за респект. Как се „запалихте“ по това трудно дело?

Колкото и нескромно да звучи, още от малък се интересувам от много неща. А преди вкъщи да имаме радио, а след това и телевизор, вестниците бяха единственото средство за масова информация. Купувах си различни вестници, които след прочитането не ги изхвърлях, а ги запазвах. Без да съм мислил да правя колекция. Но като станаха повече, оставих си по един брой от всяко заглавие.  

Колко издания наброява сбирката ви и кое беше първото, с което сложихте началото й?

Може би над 7000, но от 5 – 6 години не съм ги преброявал. Но не са се увеличили много, защото през последните години почти не излизат нови заглавия.

Как близките ви и приятелите посрещнат вашето начинание? Имате ли „ятаци“, които да ви помагат в колекционерското дело?

„Ятаци” имам много, защото имам и много приятели. А те като ходят в други градове и в чужбина ми носят. Но има и трима души в страната, колекционери, с които си разменяме.

Кои от вестниците са ви най-скъпи? Най-старото издание, което притежавате?

По принцип всички. Но... има и „по-скъпи”. Например старите български и чуждестранни от малки и „екзотични” държави. Разбира се и над 30 мои частни вестници, които през годините сам издавал – спортни, юбилейни и четири за Джон Ленън и „Бийтълс”.

Най-уникалният материал, публикуван в търновска медия?

Не е само един. През годините различните вестници са отразявали събитията по различен начин. Има и много интересни и даже весели реклами и обяви.

А как се решихте да напишете „Великотърновската журналистика -1878 г.  2020 г.“? Прочетох, че са ви предизвикали динамичните процеси в медийните среди. Кои процеси ви оказаха влияние?

Идеята я имам от преди 7 – 8 години, но през втората половина на 2019 г. във Велико Търново започна чувствителна „редукция” на кадрите от местните медии и това ускори писането на книгата.

Бихте ли разказали кои вестници и списания,излизали във Велико Търново, оставят ярки следи несамо в регионален аспект, но и в българската журналистика изобщо?

Велико Търново, заедно с Пловдив, са първите градове в България след Освобождението, където започват да се издават вестници. През 1879 г. от Петко Р. Славейко в града е издаден първият в България хумористичен вестник „Остен”, а през 1886 г. внукът на прочутия майстор-строител Кольо Фичето – генерал Иван Фичев, станал по късно и министър на войната, издава в града първия в страната военен вестник „Народна защита”. След промените от 10.11.1989 г., в края на 1990 г. тук е издаден и един от първите опозиционни вестници у нас „Синьо време”, а през първата половина на същата година и първият за култура – „Литературен вестник”.

Според вас кои са най-изявените търновски журналисти и какво трябва да научим за тях?

За съжаление през миналата година починаха четирима от най-известните местни журналисти, които работиха дълги години за най-популярния местен вестник със 77-годишна история, в „Борба” – главният редактор Николай Томов, художникът Петър Борсуков, фотографът Николай Качаков и отговорният редактор  Петко Петков. Преди 9 години почина и дългогодишният кореспондент на БТА Пламен Цветков, но сега с работата си много добре се представя неговата наследничка Марина Петрова.  Дългогодишната кореспондентка на Националното радио Катя Чорова остави трайна следа, а сега по нейния път успешно върви и Здравка Маслянкова; Нели Сукова, Сашка Александрова; Мила Милчева;  кореспондентките на други национални медии като Зорница Илиева, Веселина Ангелова, Дима Максимова; фотографите Найден Найденов, Валентин Русанов, Даниел Йорданов. В момента има и други по-млади и амбициозни журналисти. Те търсеха и търсят,  не пропускаха важните събития и ги отразяваха изключително професионално. Това трябва да бъде за пример при по-младите.

Какво могат да научат от вашето изследване бъдещите журналисти, които сега се учат на А,Б на занаята?

Преди всичко историята на журналистиката в града и по-конкретно историята на местните вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове, както и хората които са работили за тях. Какви събития са отразявали те и по какъв начин. Как са изглеждали и оформяни през годините местните вестници и списания и на какво са обръщали по-голямо внимание.

Има ли още неразкрити тайни великотърновската журналистика?

Не мисля, че има някакви тайни от професионален характер.  

Все повече се говори, че идва края на печатните издания,   според вас губят ли вестниците своята сила в ерата на интернет сайтовете и социалните мрежи?

Да, определено. Много вестници „загинаха”, а други излизат в силно намален тираж.

За да сложим точката на нашия разговор. Какво да очакваме от вас в бъдещо време?

Преди да почна да пиша книгата за великотърновската журналистика към края на 2019 г. имах готов материал и снимки за друга книга, която дори бях започнал да я пиша – „Паметниците на Велико Търново”. Сега работя върху нея и се надявам до края на годината да излезе от печат.

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

97-годишен радио водещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021/22:27

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021/06:16

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021/09:05

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021/15:15

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

97-годишен радио водещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки