Начало
 
 

Убийство с дъх на „бадеми”

21.02.2021 /09:45 | Автор : Валентин Колев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Валентин Колев

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

Сега, толкова години след ликвидацията им, този някой пак се муши някъде, ако е още жив и продължава да се смята за невинен, да смърка кротко праха на забравата, пък бил той и чисто бял! За предателството няма давност, въпреки че не е подсъдно деяние по законите, щом не е към държавата. А не бе ли?

Има косвени ликвидатори на вестник „Младеж“. Силно сини и меки червени, плодове на революционната пяна, замаяла съдби и страсти. Те бяха фон.

Има преки физически ликвидатори на вестник „Младеж“. Това е организацията, наследила Комсомола, нарекла себе си Българска демократична младеж. Греша – бяха ги нарекли така, защото съвсем не бяха млади, още повече демократи, но поне имаха български документи за самоличност. Не вярвам да съществува и днес, освен ако не е прилепена към някоя управляваща партия.

Ръководителите на БДМ и преки виновници се наричат Росен Карадимов, Иван Атанасов, Атанас Мерджанов и Чавдар Райчев.

Едва ли много хора са чували или си спомнят имената им, още повече физиономиите им, макар Мерджанов да престоя дълги години в Народното събрание като депутат от БСП, Карадимов да се изявява понякога по БНТ като студиен политически коментатор, а другите двама да се хвърлиха в студените води на големия бизнес.

Трябва да съм справедлив – макар Райчев да бе назначен официално със заповед на НИС на БДМ за председател на така и непроработилата ликвидационна комисия, той бе от хората, които съчувстваха на редакцията за случващото се.

Малки, но знакови прояви на подкрепа към нас демонстрираха колегите му Спас Колев, Любомир Кючуков и още няколко лидери в „бадемските“ среди, както бяха популярни по онова време.

Но думата ми днес не е за тях. Когато се връщам в спомените си за времето на вестник „Младеж“, това са хората, които останаха или се присъединиха към екипа му. Истински Човеци!

Марин Клюнков (лека му пръст) и Пламен Лазаров, които и сега чувствам повече от побратими, защото не се огънаха под огромния натиск отвсякъде, от чужди и от „свои“.

Богиня Матеева и Бранислава Бобанац, железни момичета и способни пера! Весела Донева, Галина Рулева, Стефка Иванова, Яна Мавродиева, Елена Трифонова, Нася Найденова, Магдалена Видева, Светлана Тарашоева, талантливата амазонска гвардия на младежката идея.

Мартин Кръстев и Орлин Костов – най-младите двама, Коста Цонев и Димитър Поломски (лека им пръст) - най-опитните в целия младежки печат.

Поклон пред паметта на починалите, дълбоко съчувствие и към семействата на останалите, които преживяваха заедно с нас случващото се! Тези бяха имената на журналистите от първата линия срещу ликвидаторите.

Имаше и още хора с нас, служителите от документацията, техническите сътрудници, дописниците на вестника, или дори симпатизанти, такива, които идваха само да питат с какво биха били полезни. Особено в деня на ликвидацията – 28 февруари 1991 г.

Лично за мен бе безкрайно тъжен ден – сутринта издъхна дядо ми. За редакцията също бе особен ден. Отблъсквахме емисарите на БДМ, продължаващи да обикалят из петия етаж на Полиграфическия комбинат в опит да ни спрат.

Из останалите стаи безмълвно наблюдаваха случващото се наши колеги, от бившия вече „Народна младеж“, които бяха направили своя личен и различен избор.

Ние, обаче, подготвяхме за печат поредния брой. Въпреки решението на Националния изпълнителен съвет на БДМ за преустановяване издаването на вестника, през този ден бях провел три много важни срещи.

Първата бе с председателя на Комитета по печата Владимир Симеонов, великолепен човек и впоследствие доцент и дългогодишен преподавател във факултета по журналистика. С две думи разбраситуацията и на база копие от това решение на „бадемите“ презаписа в регистъра изданието „Младеж“ като частно, както го заявих и веднага получих документ, че лично аз ще го представлявам занапред.

С това писмо отидох при директора на печатницата на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. Бай Кольо Балабанов го изчете, изпуфтя тежко, наричайки с любимия си израз „хитряги“ бившите ни работодатели и като прие, че ще заложа в полза на печатницата личния си дом, реши да удари едно рамо, дори с риска след това да го ударят „отгоре“. Голям приятел!

Оставаше шефът на Разпространение на печата, с когото нямах никакви проблеми. Тошков прибра копие от документа ми, не беше и чувал, че нещо подобно се гласи с вестника, веднага се съгласи, защото нищо в логистиката му не се променяше. Абонатите на „Младеж“ щяха да получават изданието с това име в пощенските си кутии, по павилионите на РП отиваха същите бройки.

Вестник „Младеж“ продължи да излиза за ужас на активистите на демократичния преход, който вече беше направил първите си стъпки. Видяхме го докъде достигна, остана в съзнанието на повечето обикновени хора само като „прехода“ в отрицателното му значение.

Един от тези активисти, който нахално влетяваше с дружината си в дежурната стая и ми крещеше в лицето да се махам, се казваше Емил Кошлуков. Той се казва така и сега, само дето показва средни пръсти от екрана и ръководи Българската национална телевизия. И ще повика охраната, ако днес аз му се разкрещя да се маха. Нито ще се занимавам с него, нито той сам ще се махне!

Друга една начеваща репортерка-демократка, надъхана от идеите на вестника си „Демокрация“, ме следваше неотлъчно където и да отидех, та дано намери кръст, на който да ме разпънат. Сега е актуална активистка в свободната телевизия на БСП-то, нямам представа зад кого души днес, не гледам тази телевизия, не ползвам фейсбук и социални мрежи, предпочитам да чета книги, а тя книги не пише, нито е автор, към когото ще проявя интерес...

Като ви споделям всичко това, не мога да си кривя душата, че сме били само обругавани. Президентът Желю Желев беше въвел практика главните редактори на големите вестници да ни посреща по вечерно време веднъж месечно в ресторанта на хотел „България“. Наред с „Демокрация“ и „Труд“ бяхме канени „Дума“ и „Младеж“.

Интересни разговори се водеха, нормални, между хора, непримирими в своите позиции, но осъзнаващи своята отговорност! Нямаше протокол, въпреки че в тях участваше и началникът на кабинета му Ивайло Трифонов, който донякъде бе изкушен (но не съгласен) от раздумките ни.

Помня поне пет поредни вечери, а съдбата ме поставяше на масата срещу Йордан Василев, главния редактор на вестник „Демокрация“, с когото си споделяхме любопитни случки като дългогодишни познати, а не като тенекиено дрънкащи идейни рицари.

Един ли, двама ли бяха жадуващите ликвидациятана вестник „Младеж“, че да ги запомня. Помня обаче, че отидох в СБЖ да потърся колегиална подкрепа. Като съпричасност  към съхраняването на национален капитал, който вече изтичаше през едрите пръсти на майсторите на подмяната.

Ние бяхме от бѝтата страна, защитаващи неудобна за времето кауза. Най-добре да се бяхме събудили в един ден както останалите демократи, нали и ние семейства имахме, малки деца гледахме, електричество и вода, хляб, сирене и мляко плащахме, ако ги имаше в магазина.

Та в СБЖ имах тежък разговор с тогавашния председател на Управителния съвет Стефан Продев. Настоявах да застанат зад нас, като членове на съюза, каквито бяхме, поне морална подкрепа да заявят. Нищо подобно, дори след като подробно му обясних нашата позиция, Стефан отказа.

Тръгнахме заедно след двучасовия тегав разговор в кабинета му. Пред входа на сградата, на трамвайната линия, му казах: „Знай, че ти си следващият! “ - и продължихме в различни посоки, макар да отивахме да правим любимите си вестници на едно и също място – в Комбината.

(След време той стана следващият, своите го погубиха хладнокръвно и безпощадно, от враговете си умееше да се пази! А на мен ми бе само тъжно, той беше ми оперирал лично съчувствието отпреди...)

Няколко дни след този разговор вестник „Младеж“ продължаваше да излиза с редовни броеве, а вместо поне да замълчи, Продев публикува в „Дума“ размишленията си, озаглавени „Кой стои зад вестник „Младеж“?“. Грозен ход! Като какъв се питаше? Какво деляхме с него, та да го разчепква? Отговор не бе намерил, надявам се да го е дочакъл приживе.

Времето показа, че зад вестника наистина стои някой! Стоеше сдружен колектив от съмишленици, които искаха да има младежки вестник, които да не правят партийна пропаганда, а да търсят заедно с връстниците си пътищата в променящото се време. Журналисти с изградени имена, с лява идея в сърцето и с младежки ентусиазъм. Как иначе ще издържиш цяла седмица, в която всички са против теб, а ти продължаваш да издаваш за своя сметка младежкия всекидневник в многохиляден тираж.

Подкрепяха ни млади хора, които идваха привечер на стълбите пред Комбината, не помня имената им, но никога на ще забравя лицата им, тази излъчена от тях и от писмата на читателите ни енергия ни държеше.

Когато слизахме в печатницата, а там линотиперите и метранпажите се помайваха дали да работят, та някак да изпуснем графиците на разпространението, пак бяхме повече хора от необходимия екип. Показвахме, че не ни е все едно дали ще ни спират.

Правеха се на слуги на демокрацията срещу старий гнилий строй, както им се струвахме, може би. Един от тях ми каза: „Вместо да лежа до топлото дупе на жена си, ще ти бачкам цяла нощ тук“, сякаш го правеше за мен и то безвъзмездно. Дали и сега бленуваната дамска топлота го грее още, дано? Помня имената им, но ми е неприятно да ги произнасям, камо ли да ги изпиша, те в спомените си днес вероятно съжаляват за тогава, защото си останаха пак слуги. Не работници, не пролетарии от нашата страна, а просто слуги!

Онези извънредни броеве след официалната ликвидация на вестник „Младеж“, които издадохме, също бяха кръв от нашата кръв. Пламен Лазаров бе получил отнякъде копие на концепцията за вестник „Факс“, който бе определен от БДМ да приеме активите и пасивите на „Младеж“.

Активите бяха много, пасивите – нашето възнаграждение, но по-интересното бяха „вижданията“ на Димитър Шумналиев, ръководен кадър на „Дума“ и главен редактор на другия ликвидиран по същото време и с активно негово съучастие вестник „Пулс“.

Сложих подписа си „за печат“на концепцията му в подготвяния брой, та нашите читатели да научат кой и какво смята да им праща по „факса“... По това време машинката факс не бе популярна, а институциите още си общуваха главно по телекс. Имало е „перспективно“ виждане поне за заглавието, макар факс днес почти да не се ползва.

Публикувахме на челно място така наречената „концепция“, няма да забравя пребледнялото лице на автора ѝ, ако ги нямаше характерните му мустаци, щеше да е съвсем невидимо. И за възмездие върху хонорарния брой му написах 30 стотинки възнаграждение, колкото са наброявали библейските сребърници.

Марин и Пламен, заместник-главните редактори, тогава ме убедиха сумата да е поне 5 лева, колкото бе най-ниската цена на дописка в ценовата хонорарна таблица. За да не се хванат после да ни съдят и за това...

Чест прави на тогавашната юристка на СБЖ, че се яви заедно с нас на съдебното дело, което заведохме срещу БДМ за неправомерното уволнение, и благодарение на нейната подкрепа го спечелихме. Някои хора дори си взеха полагащото се обезщетение, за мен лично остана удовлетворението, че сме били прави!

Вероятно изпускам много имена на съмишленици. Извинявам им се и се покланям и на тях! Да ми се обадят - ще им даря по една бяла риза, израз на пожеланието ми да живеят дълго! Зло да ги забрави! Да са здрави! И да не съжаляват за тогавашните времена!

Правихме каквото трябва според нас, а стана каквото ще – още няма читаво младежко издание, „бадемите“ осребриха отдавна престъплението си и потънаха в своето безвремие. Уникално богатата документация на „Младеж“ дали е съхранена още, за да се ползва? А картинната галерия на „Народна младеж“ дано не краси стените на някои частни домове! Защото след като можеш да откраднеш вестник, какво остава за другото?

Гибелта на вестник „Младеж“ бе резултат на груба политическа сделка. Времето отся нейните главни герои, второстепенните се отсяха сами, загуби професията ни.

Колко добри идеи бяха пропиляни през времето от некадърни собственици, на колко журналисти биографиите им са всъщност библиографска справка на загинали издания? На бяла, розова и синя хартия, жълто и кафявосъдържателни, стандартни, континентални, класови, тематични, за възрастни, за дебили, за доку-... и за судоку...

Надежда има, има и хора, готови да издават заглавия като Дисплей, Тостер и Абсорбатор – заглавията им са още свободни! И поредното поколение, което сигурно знае как се прави вестник...

Валентин Колев, член на СБЖ

Извинавам се, ако съм разбудил или разгневил нечия заспала съвест, но пожелах да споделя как са се запечатали в мен последните дни на вестник „Младеж“. Като негов главен редактор не съжалявам за нищо, което направихме! Съжалявам в живота си само за неща, които не съм направил. Този вестник в годините на съществуването си имаше своите върхове, роди множество приятелства и предателства, страдаше и от сърдечна недостатъчност, но винаги проявяваше достатъчна сърдечност към читателите си. Те ще го помнят такъв, ако са останали с вдигната глава!

Сподели в
 

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021/14:13

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки