Мандатите на шефовете на БНР и БНТ се удължават от три на пет години

23.02.2021 /21:15 | Източник: БНР/OFFNews.bg идруги медии Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мандатите на директорите и членовете на управителните съвети на двете обществени медии да се удължат от три на пет години. Така директорът на БНР Андон Балтаков ще остане на поста до 2023 година, а на БНТ Емил Кошлуков до 2022 година.

Въвежда се и нов принцип на финансирането на БНР и БНТ - не както досега на час програма, а според нетните разходи. Това предлага проектозакон на правителството за промени в Закона за радиото и телевизията, който е внесен тази седмица в Народното събрание. 

Ясно е разписана мисията на обществените медии. Вместо субсидия, те ще получават трансфер от държавния бюджет, който се определя ежегодно за компенсиране на нетните им разходи от осъществяваните медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия и издадената лицензия за възлагане на обществена услуга.

Отменят се разпоредбите, свързани с дейността на Фонд „Радио и телевизия“, който от влизането в сила на закона така и не започна да функционира - вече 22 години.

В случай, че мандатът на генерален директор бъде прекратен, това да става и с останалите членове на управителните съвети и те ще изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите УС, предвиждат проектопромените.

Предвижда се, че в едномесечен срок от влизането в сила на този закон генералният директор на БНР, съответно на БНТ, предлага на Съвета за електронни медии за утвърждаване членове на управителните съвети, с които да бъдат сключени договори за управление.

Правят се изменения, свързани с отговорностите и договорите за възлагане на управлението на генералния директор и на членовете на управителните съвети.

Законопроектът е разработен от работна група, създадена със заповед на министъра на културата и включваща представители на заинтересованите институции.

В него са отразени текстовете, които бяха приети в окончателния вариант от работната група през юни миналата година, но не попаднаха в представения за обществено обсъждане от Министерството на културата проект.

Това стана повод генералният директор на БНР Андон Балтаков да заяви, че подава оставка в знак на несъгласие и впоследствие я оттегли след настояване на работещи в БНР.

Със законопроекта се определя Съветът за електронни медии за администратор на държавната помощ за предоставените от БНР и БНТ медийни и други услуги в изпълнение на мисията им и издадената лицензия за възлагане на обществената услуга.

Генералният директор на Българското национално радио Андон Балтаков подчерта, че вече ще има обективни измерители на финансирането, а за размера на трансфера от държавния бюджет ще има приета от правителството методика за оценка на разходите:

„След което ние ще дадем на Съвета за електронни медии, който ще бъде администратор, а не някоя друга държавна администрация, което тотално ни разделя от властимащите, от правителствената администрация, аргументирано със съответните анализи ще кажем: За да създаваме, за да изпълняваме обществената си функция - да създаваме висококачествена журналистика, да създаваме култура, посредством нашите музикални състави, за да създаваме дигиталното съдържание, което имаме и да поддържаме сградите, които държавата ни е дала. За да създаваме това съдържание, на нас ни трябва толкова пари“.

„По този начин ние виждаме, че трябва да изпълняваме тази обществена мисия, направили сме си финансовите и икономическите анализи, имаме показатели, по които да измерваме това изпълняваме ли ние обществената мисия - за това, за което обществото ни дава тези пари. Да припомня на слушателите, че става въпрос за 11 програми - две национални и девет регионални, както и за творчеството ни, което създаваме на дигиталните платформи. Вярвам, че депутатите ще приемат този законопроект в оставащите им дни“, коментира още Балтаков в ефира на БНР.

 

м.л.

Сподели в
 

В канала си в интернет младият влогър събира хиляди българи от цял свят. Кое придава популярност и емоция на онова, което прави? Интервю с него в "Нощен хоризонт" търси отговора.

06.03.2021/16:30

Артист, журналист, писател, логопед - какво ли не е била тя през живота си.

06.03.2021/15:16

Официалната кампания за предстоящите парламентарни избори започна, а с нея Българската национална телевизия даде началото на специалната си програмa - Избори 2021 #ИзбериВажното.

06.03.2021/13:37

През тази година Европейската комисия ще представи план за действие в отговор на тежката икономическа ситуация в медийния сектор. Това съобщи в сряда, на март, заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова на събитие, организирано от EURACTIV. Тя има готовност да подкрепи инициативи в сектора.

06.03.2021/12:05

Получавам съобщения, но няма от какво да се страхувам, споделя в интервю за "Клуб Z" Андон Балтаков

06.03.2021/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки