Начало
 
 

За модулната фотография на Зафер Галибов и новата му книга

10.03.2021 /19:04 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хамлет и Офелия. Постановка на Театъра на Таганка. Хамлет - Владимир Висоцки, а Офелия - Наталия Сайко

На 15 март от 16 ч. в галерия-книжарница „София прес“ ще се представи вернисажът „Homage /модулна фотография на Зафер Галибов" , който ще продължи до 31 март.

За това, що е модулна фотография, споделя известният български фотожурналист. Според него това е една пиктореалистична фотография, отдавна съществуваща като част от постмодернизма от първата половина на ХХ век.

„Ако трябва да намеря близък термин до музикалното определение за процеса, можем да го наречем реверберация, която може да бъде графична и полутонова – сподели за сайта на СБЖ Зафер Галибов. - Замислям се в работата на кои по-различни художници можем да открием елементи от тази надстройка. Може би Вазарели, Хундервасер, Рене Магрит, Гауди, Кристо, Жан Клод и дори Владимир Димитров Майстора. Според тези изброявания този метод е най-близък до сюрреализма. Да не забравяме, че много фотографи като Ман Рей, Брасай и други отдавна са приети в семейството на сюрреалистите. Както казват самите сюрреалисти в своя манифест от 1925 в Париж: „Сюрреализмът не е ново или просто средство за изказ, това е метафизична поезия: това е средство за пълно освобождение на духа и всичко, което прилича на него”. Сюрреализмът винаги е бил предтеча на разрушаването на едно статукво. В този случай процесът е пример за множествеността такава, каквато е била, и остава само като спомен за визията."

За Зафер Галибов  можем откровено да кажем, че вече е запазена марка в българската фотожурналистика, както и признат в много европейски страни,за което говорят несамо престижните отличия, получени от него, а и многобройните му изложби в едни от големите и авторитетни галерии.

Негови творби са били излагани в самостоятелни изложби в едни от престижните световни галерии в Полша, Франция, Израел, Страсбург, Москва,Австрия, Дания, Гърция, Финландия, както и на остров Ливингстън, Антарктида. Разбира се фотографиите на Зафер са радвали и българските почитатели на това изкуство. Много от престижните български галерии са били домакини на изложбите на майстора на обектива.

Но освен предстоящия вернисаж около Зафер Галибов има и още една приятна вест и това е

появата на неговата нова книга „Фрагменти от една революция“,

която бих нарекла живата памет на една изложба. Уникалното издание е събрало спомени и впечатления от събитията в Румъния през 1989 година. Книгата е събрала фотосите на изложбата със същия надслов, която беше показана през 2017 г. в Галерия-книжарница на агенция „София прес“.

В лицата на хората, които се виждат на снимките, авторът е търсил отговори за болката, трагедията и въпросите им. Все неща, които и нас ни вълнуват и карат сърцата ни да се свиват и днес от това, което ни поднася животът. Книгата, както и изложбата, ни връщат към онези дни,които приковаха вниманието на света към случващото се в Румъния.

Своите впечатления не само от запечатаното от камерата на Зафер Галибов, а и от събитията в нашата северна съседка, споделя живеещата в Холандия българска журналистка Даниела Горчева.

На страниците на книгата на Зафер Галибов тя си припомня как в един майски ден румънският блогър Александър Патрашку я завежда на гробищата в Букурещ, където й показва безкрайните редици от еднакви бели надгробни паметници на загиналите по времена революцията. „Бях смаяна от стотиците гробове на предимно 18-20-годишни младежи, на деца на 14-15 години, разстреляни по време на кървавата румънска Коледа“ – пише Даниела Горчева.

В очерка си тя връща лентата назад по време на откриването на изложбата в „София прес“, припомняйки изреченото от Олимпия Даниел, че „в еуфорията на тогавашните събития много неща са останали непремислени в дълбочина и затова днес изложбата на Зафер Галибов е особено актуална, подканвайки към размисъл за позабравени „старомодни понятия като свободата“.

И може би поради тази причина и книгата, посветена на събитията в Румъния и на изложбата, ще остане един важен исторически факт. Горчева не пропуска да цитира и казаното по този повод по време на откриването на изложбата от президента Петър Стоянов в интервю, дадено пред Розалина Евдокимова за сайта на СБЖ: „Изложбата е изключително сериозна. Краят на комунизма и ерата на Чаушеску са събития, които бяха приветствани от всички в света, защото това беше един от най-тежките тоталитарни режими несамо в Европа. От друга страна, изложбата показва и дълбока трагедия и хуманност – плачещата майка, която вероятно би се радвала на свободата на страната си, ако нейният син не беше убит. А това я прави много човешка и затова е толкова впечатляваща.“

В книгата на Зафер Галибов Даниела Горчева прави един дълбок анализ на революцията в Румъния като акцентира върху това, че „истинските промени стават не с безсмислено покосени човешки животи, а с промени в съзнанието, морала и манталитета“.  

Вместо да търся отговор от Зафер Галибов на въпроса защо е решил да представи в книга точно тази своя изложба, ще си позволя да цитирам откъс от впечатленията му от горещата точка Букурещ по времена онези бурни събития:

„Посрещнаха ни на входа на хотел „Капитол“ – красива сграда в стил сецесион от 30-те години на миналия век. Служебната журналистическа карта бе достатъчна като пропуск. Проверяващите бяха млади войничета с каски на главите. Вътре ни поднесоха чай с бисквити.

Тръгнахме из града. В центъра се издигаше дим. Всъщност димеше на много места. Не една сграда носеше белези от обстрелванията. Някои бяха надупчени като решето. Бавно се придвижвахме, докато търсехме сградата на телевизията. По улиците имаше много хора. Някои с кожени палта и шапки,но повечето разгърдени, съвсем млади, явно студенти и ученици. Други на групи бяха насядали около огньове и скандираха лозунги в защита на Свободна Румъния“.

Встрани на площада се бяха разположили танкове, върху които се бяха покачили войници с каски. Край тях се мотаеха мъже с цигара в уста. Наоколо сновяха фотожурналисти, които чакаха да събития и кръстосваха с отворени обективи пространството между площада и булеварда.

Странно, снимал съм голям празен камион с висока каросерия,на който беше забито румънското знаме с изрязания герб на социалистическа Румъния. Камиони спираха на местата, където стояха пушещите мъже, и те се качваха в тях. Сетне профучаваха по булеварда с разветите румънски знамена. Имах усещането, че участвам в заснемането на гигантски спектакъл – тези камиони можеха да бъдат само държавни, толкова големи,те сигурно обслужваха строящия се повече от двайсет години Дворец на народа. Гордостта на диктатора. Сега, трийсет години по-късно, там заседава румънският парламент.

В щаба, както наричахме хотел „Капитол“, се носеха ужасни слухове за екзекуции и избити деца. Бях объркан. В хотела се засякох с екипа на Българското радио. Предложиха ми да се движа с тях. Приех с благодарност.

Често спираха за репортажи от мястото на събитието или за интервюта, които излъчваха пряко. Стреляше се непрекъснато. Гореше едното крило на библиотеката на Букурещкия университет. По паважа бяха разпилени касетки, хартии, храни и какво ли още не.

През нощта дремнахме заедно с радиоводещите на пода, но бе топло. На сутринта тръгнахме за околовръстното шосе. Там явно се бяха водили сражения. Посрещнаха ни димящи коли и много трупове. По верижните бронетранспортьори с тебешир беше изписано: „терористи“. Или „секуритате“. Имаше изпепелени части от тела край изгорели коли.

В центъра на града се бе разположила една танкова бригада. Кипеше оживление. Войници с лица на деца пиеха мляко от бели найлонови пликове. Момче закусваше до един от танковете, снимах го, както и борчето, което то бе приготвило за Бъдни вечер, но не бе отнесло вкъщи. Недалеч оттам други се редяха да си купят коледни дръвчета. Двойка момче и момиче тичаха по площада. Проследих ги с обектива как подадоха ябълки на войничетата.

Имаше и един Гаврош с лепенка на окото, който вървеше между хората, когато се стреляше, и ги приканваше да залегнат. Наред с кадрите, където румънци издигаха юмруци в знак на бъдеща победа, повечето от картините бяха много тъжни, направо трагични. Нищетата и неизвестността се бяха настанили в синкавия дим на площада.“  

Разказът на Зафер Галибов за румънската революция е с кратки изречения, без да използва много думи той ни представя една силна и потресаваща картина от онези събития. В края на книгата си авторът не пропуска да спомене и имената на българските журналисти, с които е работил заедно  по време на събитията през декември 1989 г. в Букурещ. И това са фоторепортерите Стефан Тихов (БТА), Боби Николов, в. „Сега“ и от БНР Мартин Минков, Виолета Лалошева, Свободин Ламбрев, Валентин Стоянов, Аглая Коцева.      

 

Сподели в
 

Събитието е в рамките на европейски проект под надслов „Изграждане на независими медии за противодействие на политическа намеса”. Лектори по време на уебинара ще бъдат експерти по свободата на словото и медиите от Европейската комисия, Европейския парламент, както и от Центъра за медиен плурализъм и свобода на словото. Съорганизатор е „Отворено общество”.

15.04.2021/20:43

Рано сутринта на 1 април, покосен от внезапен инфаркт, на 78-годишна възраст си отиде от нашия свят Тодор Коруев. Изтъкнатият, самородно и самотно блестящ на литературния ни хоризонт наш писател, журналист, публицист, родолюбив деятел и общественик. Вестникарят, „непоправимият Думаджия” по сърце и призвание, както го наричаха колегите му.

02.04.2021/20:19

Журналисти от ПЖД „Европрес“ към СБЖ положиха цветя пред паметника на Г. С. Раковски в Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Те почетоха 200-годишнината от рождението на журналиста, писателя, идеолога и стратег на национално-освободителното движение.

02.04.2021/18:54

Поетът Виктор Самуилов припомни във Фейсбук свое удивително актуално и днес стихотворение, посветено още преди години на приятеля му - сатирика Димитър Бежански, който внезапно почина на 31 март т. г., в самото навечерие на „техниия” Ден на хумора 1 април. Заедно със също отдавна напусналия ни Доньо Донев тримата остават като уникалните „Тримата глупаци” - „едничките глупаци в цялата ни умна държава”, както пише сега Самуилов. И още: „Май не случи на време, веселяко Бежански...”

31.03.2021/20:30

Наемателят на Международния дом на журналистите-Варна известява, че първоначално обявеният срок за ранни записвания до 30.03.21 за летни почивки в МДЖ с 5% отстъпка се удължава до 15.04.2021 поради пандемичната обстановка

31.03.2021/17:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки