Начало
 
 

Петър Бойчев разказва случки от журналистическата кухня на "24 часа"

16.03.2021 /09:24 | Източник: Facebook Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така ще да се е е двоумял йеменският принц - към Румъния ли да потегли, или към тиражната първа страница на "24 чса"

Известният от няколко български медии журналист Петър Бойчев радва приятелите си във Фейсбук - където се подвизава като Петър Вълков - с колоритни разкази за свои житейски и професионални истории. Една от най-четените е озаглавил "Йеменският принц и войната с Румъния".

Ето разказа на Петър Бойчев на Фейсбук-профила му:

Беше славно време. „24 часа“ е вече феномен, с огромен тираж. Добри пари, добри колеги, добри колежки. Много високо обаче се вдигна нивото на дописките. Трябваше да са супер интересни. През седмицата имаше какво да се избира, съботният дебел брой го готвехме цяла седмица и беше абсолютен убиец в печата.

Но проблем беше неделният. Няма събития, няма новини, кореспондентите почти винаги спасяваха положението с талантливо написани полуизмислици. Аз бях дежурен по брой, никакво чело на първа, нищо интересно, пълна скука. А графикът почна да ни затиска. И тогава ни спаси фотографът Боре Разаклиев. Изскочи тема от нищото. Идва запъхтян и ми казва на пресекулки – обади ми се приятел, видял турски султан на кон, с чалма, с ятаган и пищови, да язди по магистралата на път за София. Аз се облещих и му изкрещях – вземай шофьор и моментално тръгвайте. Искам снимка за първа! И те отлетяха.

Обикаляли нагоре, надолу по магистралата – никакъв султан. Един спрял шофьор обаче видял надписа на колата „24 часа“ и им казал – ако търсите султана – пришпори коня към Долни Богров. Търсеше налбантин, аз си помислих, че съм заспал и сънувам. Боре и шофьорът Вальо дават газ. Там обаче пак греда - конникът подковал коня си и запердашил към София. Налбантинът пък помислил, че е пил повечко като видял чалмалията с ятагана. Но подковал коня и оня му дал 20 долара.

Тръгна към София, им казал налбантинът на нашите, обърка пътя, но пак ще излезе на магистралата. И те пак газ до дупка.
Успели да го засекат някъде към отбивката за „Младост“. И най-важното - да го спрат. Борето знае английски, успял да го разговори. Султанът се оказал йеменски княз, който пътува за Швейцария за Конференция за мир. Тогава в Йемен имаше проблеми. Та така, на кон, с изкуствени ятаган и селях с пищови, искал да привлече внимание към конфликта в държавата. Е, привлече го. Боре идва възторжен и ми разказва историята. Казвам му – сядай и пиши, друг да ти прояви лентата. А той – ма аз не съм писател! Ти напиши нещо, аз ще го доукрася.

Така и стана. Той написа нещо, но аз се развихрих малко повечко. А защо ми беше – страхотна история, йеменски принц препуска по „Цариградско шосе“, подковават коня му в Долни Богров, той продължава да язди през Румъния за Швейцария. Какво повече от това! Че и снимка имаме. Да, ама не. Тая Румъния малко ме възбуди. Там тогава беше голям глад. Като нашата Луканова зима. И аз написах в дописката, че принцът продължава за Румъния, но се притеснява там да не му изядат коня. Чел, че ядели всичко, кучета, котки, коне, били умрели от глад. И подписах Борето, негова си е историята.
И първа страница стана слънце.

На другия ден влиза свиреп Валери Найденов на планьорката. Абе какво е направил Разаклиев! Замалко да ни вкара в две войни – от Йеменското посолство вече имам протестна нота, всеки момент чакам и от Румънското! Тъкмо щях да вдигам ръка и да направя самопризнания, когато той смени физиономията, усмихна се и каза – браво, само така, страхотна история.

Аз се качвам след планьорката до фотоотдела да поздравя автора. Отварям вратата и виждам чудна картинка – нашият герой се изпуружил на дивана с голяма чаша водка в ръката, заобиколен от Батето, Свраков, Хачо и мисля и Иван Шарана. И Борето им реди – на магистралата го изпуснАхме, в Долни Богров ни избегА, но преди „Младост“ как го заковах! И отпива важно. Всички го гледат с възхищение.
 

Сподели в
 

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021/11:30

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021/17:40

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

03.04.2021/11:55

Журналистката Магдалена Видева, работила навремето във в. "Народна младеж", а днес издател на сайта "По-здрави днес", разказа следната история на страницата на "Народна младеж" във Фейсбук

31.03.2021/20:01

Известният от няколко български медии журналист Петър Бойчев радва приятелите си във Фейсбук - където се подвизава като Петър Вълков - с колоритни разкази за свои житейски и професионални истории. Една от най-четените е озаглавил "Йеменският принц и войната с Румъния".

16.03.2021/09:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки