Маргарита Индожва

В днешното наше време, когато за българската журналистика нещата не са така розови,а са изпълнени с разнополюсни квалификации, дебютната творба на Маргарита Инджова се явява своего рода признателност към труда и саможертвата на онези журналисти, позволили си да имат за своя пътеводна светлина истината и само истината в неравностойната битка с организираната престъпност, белязала т. нар. български преход. Цената, която им струва тяхната смелост е загубата на работата и спокойствието в живота. Без високопарни слова и излияния,но същевременно с много болка и откровеност, Инджова описва работата на своите колеги в „умишлено опорочената от безогледно изкривените критерии за добро и зло, за справедливост и наказание, за идеализъм и предателство, за достойнство и падение“ атмосфера на 90-те години на миналия век, когато „се наливаха основите“ на демокрацията у нас. Според анотацията на издателство „Слънце“ „действието ни връща през 90-те години в  провинциален град, представляващ умален модел на България. Сюжетът въвежда читателя в обществено-политическите процеси, където високопарните слова и обещания цинично се разминават с  престъпните дела, а истината – с  общественото лицемерие. Историята проследява животът на няколко  семейства, произхождащи от различни социални и политически кръгове, чиито съдби се преплитат трагично във времето на незаконното забогатяване чрез измами и мошеничество. Един сигнал за корупция в районната болница, свързан с продажбата на извънбрачни деца,  отприщва гнева и отмъстителността на самозабравилите се властимащи. Те се опитват да стоварят цялата мощ на държавната машина върху журналистка, осмелила се да го излъчи по местното радио. Тя е принудена да се изправи сама срещу плеяда от фалшиви герои - набързо пребоядисани политици, будещи недоумение юристи, закостенели ченгета, корумпирани лекари  и откровени интриганти. И в този напълно неравностоен сблъсък всеки се опитва да се защити, воден от собствения си морал и амбиции.“

Маргарита Инджова е родена в Хасково. Магистър по филология. Дипломирала се е върху криминалната проза на известната наша журналистка Донка Петрунова в българската литература за престъпления. Била е журналистка в продължение на 20 години.

Не бих пропуснала да отбележа,че едва ли има друга издателска къща у нас, чиито врати да са отворени за книгите на български журналисти. В края на миналата година „Слънце“пусна книгата „Сянката на прилепа“ за руските тайни служби и съдбата на България, автори на която са журналистите Огнян Стефанов, Катя Илиева, Диана Йонкова и Красен Бучков. В очакване сме на излизането от печат и на книга, посветена на легендарното име в българската журналистика Евгени Станчев. На мое питане за мястото, което заемат книгите на авторите журналисти и дали има някакви правила, по които собственичката на издателството Надежда Кабакчиева, също едно много уважавано име в българската журналистика, тя сподели пред сайта на СБЖ: „Много са книгите, защото още от самото начало моите колеги от „Антени“ Георги Чаталбашев и Калин Донков, приятелката ми Здравка Евтимова и още много други си донесоха книгите и ги издадохме. След това при нас излезе книгата на известния немски журналист Юрген Рот, на Кристи Петрова, на Григор Лилов проучвания за мафията. Тази тематика продължихме с две книги на Огнян Стефанов, Гергана Михайлова (съпругата на Васко Михайлов), автор на автобиографиите на Тодор Колев и Емил Димитров, Исак Гозес - автор на биографията на Лили Иванова, и Петър Волгин, автор на книгата "Политически некоректно". При нас пуснахме книгите и на Веселина Томова и Невена Троянска. Това е си е част от редакционния ни план. Няма как да не издаваме книги на журналисти.“

Сподели в