Начало
 
 

Компютри, кабели, книжа и телефонна любов

03.04.2021 /11:55 | Автор : Галя Кларк | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Технологичната революция поведе и журналистите през все по-бърз преход от едно на следващо нововъведение

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

Не съм първата, на която телефонът й се е счупил безвъзвратно, и е загубила цялата информация – списък  с телефони, звукови файлове, стотици снимки. Та кой в днешно време принтира снимки? Положително не са много. Да, информацията може да има backing up, но кой, ако не е компютърен специалист, знае как да си я записва двойно за да я подсигури?

Ето, аз загубих ценни файлове с гласа на майка, разказваща истории за живота си. Мъжът ми загуби имейли между него и починалия му по-голям брат, не ги е принтирал. Изглежда, някогашни колекции от писма от 18 и 19 век са по-добре запазени от днешните ни имейли, които си разменяме с приятели.

А кой пък записва на файлове личните съобщения от фейсбука си? Понякога те са дълги и ценни. Не, не, всички живеем в ежедневието, днес и сега, никой не пази такива неща... 

Е, добре, аз пазя. Пазя много имейли от последните десетина години. Но! Не съм принтирала важните. Опазвам дърветата, що ли? Не, просто не мисля за архива си.

Преходът от пишеща машина към компютър

Някога, само преди трийсетина години, е имало компютри, но не бяха в моя и вероятно във вашия живот. Бях начинаещ научен работник в институт, когато се записах на компютърен курс някъде из дебрите на НДК. Бяхме десетина млади научни работници. Беше сложно, но и интересно, с няколко команди можеше да се разместват параграфи, да се редактира и трие. Една команда се осъществяваше с натискане на няколко клавиша едновременно. В института обаче нямаше компютъри, та знанието ми се оказа абсолютно теоретично.

А дисертацията бях написала на машина – „Марица“ купена от татко за мен – втора ръка. За 40 лв. Тогава новите и качествените бяха 100-200 лв., в зависимост от марката. Лепях едни листчета с поправки върху параграфите, изрязвах стари, лепях нови, зачертавах, пишех ръкописно върху отпечатаните странички. Защитих я лятото на 1991 г. Платих доста за преписването й от професионални машинописки в няколко екземпляра.

Малко след това започнах журналистическа кариера като репортер в ежедневник. Пишещата машина ми вършеше добра работа. Като отидех след събитие във вестника, пишех дописката си на ръка в начало, като се освободеше машина, отивах и я преписвах на чисто.

Само след половин година в един от вестниците, в които бях, имаше компютър! Но не за нас, репортери и редактори – не! А за секретарката на Главния! Когато тя не работеше, на този компютър се пишеха челата и се оформяше първа.

В следващите вестници компютрите се появявах малко по малко, докато през 1992-а в поредния вестник вече имах „свой“. Там компютрите бяха купени от последна „мода“ – „Епъл“. Главният ни редактор и приятелите му от небезизвестно тв шоу, идваха редовно и играеха – някои дори по цели нощи. И на моя компътър имаше игра – тенис на маса – обичах да я играя, беше зарибяващо.

В следващия ми вестник от централния печат нямаше такива модни компютъри, бяха масивни. Записвахме дописките на дискети.

Да се ходи в чужбина в командировка и да се отразява събитие, беше интересно –– човек си пишеше дописката на коляно във Вашингтон, после звънеше в редакцията, свързваше се в отдела, в който машинописка приемаше по телефона диктувания текст и го пишеше  бързо и професионално.

Един ден трябваше да замина за Америка – да отразявам годишно събрание на акционерите на Световната банка и Международния валутен фонд в много важен за България момент. Връчиха ми служебния лаптоп, компютърджията ми даде поне 3 различни супер сложни пароли – с които някак си трябваше да вляза в интернет и да си изпратя текста. Да казвам ли, че нищо не се получи – текста си го пратих по телефона, а лаптопа си го разходих почетно до Америката..

„Терминатор“ ме нарече колега в централен вестник в края на 90-те години, след като редовно нещо се повреждаше на моя компютър и виках админите.

Постепенно дискетите отпаднаха. Винаги съм се справяла с техниката, но никога не съм била на „ти“ с нея. Честичко виках на помощ компютърните админи. В корпорацията, в която бях пиар, някъде около 2000 година, админ беше младеж с коса на опашка, като режисьор: мекаше силно и сленгът му беше източнобългаро-английски-компютърен някакъв: „Сигичка шъ шиерна тез файлове”.  Аз се правех, че му разбирам и кимах умно. Навсякъде около бюрото ми имаше кабели, кабели...

Говорейки за компютрите, съвсем забравих за диктофоните, с които взимахме интервюта, а като ти паднат батериите, става лошо... Ако си забравил и резервни, съвсем на кино отива раб’тата. Още не можеше да се записва на мобилен телефон.

Първи срещи с глобалната мрежа

Предстоеше ми специализация в Ройтерс в Лондон. Годината – 1998-а. Приятелка в София ми каза, че ще ми даде имейла си. Отидохме в научен институт в БАН, там един математик ни направи адрес, пълен с цифри и символи. Не мислех, че ще се справя и ще го използвам.

Но в Лондон, колега от Индия, се свързваше по имейли с приятелите и роднините си – сприятелихме се с него и така аз „се уредих“  да изпратя имейл до адреса на приятелката ми. Родителите ми бяха получили от нея разпечатка на писмото ми.

През 1999 г. всички репортери в стаята висяхме в „Лафчето“ - вероятно една от първите родни чат групи. Всеки с псевдоним. Голямо развлечение ми беше да си отварям имейлите – сигурно съм била една от първите, която имаше имейл кореспонденция. Така си чатех с индиеца и други приятели от Ройтерс групата ни. Гугъл нямаше, фейсбук – още по-малко.

Телефони

Когато моето семейство дойде за пръв път в София, някъде през 1968-а вероятно, столичните ми братовчеди имаха телефон. Това беше някак много секси, макар че какво съм разбирала от секси на онази възраст от 4-6 години... Големият ми братовчед говореше по телефона с приятелка, а клошът на панталоните му беше огромен, дело на майка му, която умееше да шие.

След няколко години и ние се сдобихме с телефон, още помня номера. Нашите много се ядосваха как с „часове“ говорех с приятелки, а по-късно – в късна тийнейджърска възраст – и с приятели. А срещите... Ами често ставаха разминавания – висиш на един вход, а възлюбеният те чакал на друг... И няма джиесем да му съобщиш, че не можеш да отидеш на срещата или да му се накараш защо го няма... Тогава се родиха песни като прочутата „Телефонна любов” на Васко Кеца.

Няма да споменавам уличните телефони, работещи с монети – моето поколение няма нужда от това припомняне, а новото не иска и да знае как е било.

През 90-те години в живота ни навляхоха и мобилните телефони. Тежки тухли с антенки, синоним на финансови брокери в лондонското Сити, у нас те бързо станаха аксесоар на зараждащата се мутренска класа.

През 1998-а в редакцията имаше един-единствен, който се даваше на хората в командировка в чужбина. Все още първите години на новото хилядолетие използвахме мобилните, наречени мобифони, за телефонна връзка. По-късно се явиха и смартфоните, които съчетават в едно компютър, телефон, калкулатор, часовник, календар, дневник и какво ли още не.

Какво ли още ни предстои да видим?...

Сподели в
 

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021/11:30

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021/17:40

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

03.04.2021/11:55

Журналистката Магдалена Видева, работила навремето във в. "Народна младеж", а днес издател на сайта "По-здрави днес", разказа следната история на страницата на "Народна младеж" във Фейсбук

31.03.2021/20:01

Известният от няколко български медии журналист Петър Бойчев радва приятелите си във Фейсбук - където се подвизава като Петър Вълков - с колоритни разкази за свои житейски и професионални истории. Една от най-четените е озаглавил "Йеменският принц и войната с Румъния".

16.03.2021/09:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки