Начало
 
 

Компютри, кабели, книжа и телефонна любов

03.04.2021 /11:55 | Автор : Галя Кларк | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Технологичната революция поведе и журналистите през все по-бърз преход от едно на следващо нововъведение

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

Не съм първата, на която телефонът й се е счупил безвъзвратно, и е загубила цялата информация – списък  с телефони, звукови файлове, стотици снимки. Та кой в днешно време принтира снимки? Положително не са много. Да, информацията може да има backing up, но кой, ако не е компютърен специалист, знае как да си я записва двойно за да я подсигури?

Ето, аз загубих ценни файлове с гласа на майка, разказваща истории за живота си. Мъжът ми загуби имейли между него и починалия му по-голям брат, не ги е принтирал. Изглежда, някогашни колекции от писма от 18 и 19 век са по-добре запазени от днешните ни имейли, които си разменяме с приятели.

А кой пък записва на файлове личните съобщения от фейсбука си? Понякога те са дълги и ценни. Не, не, всички живеем в ежедневието, днес и сега, никой не пази такива неща... 

Е, добре, аз пазя. Пазя много имейли от последните десетина години. Но! Не съм принтирала важните. Опазвам дърветата, що ли? Не, просто не мисля за архива си.

Преходът от пишеща машина към компютър

Някога, само преди трийсетина години, е имало компютри, но не бяха в моя и вероятно във вашия живот. Бях начинаещ научен работник в институт, когато се записах на компютърен курс някъде из дебрите на НДК. Бяхме десетина млади научни работници. Беше сложно, но и интересно, с няколко команди можеше да се разместват параграфи, да се редактира и трие. Една команда се осъществяваше с натискане на няколко клавиша едновременно. В института обаче нямаше компютъри, та знанието ми се оказа абсолютно теоретично.

А дисертацията бях написала на машина – „Марица“ купена от татко за мен – втора ръка. За 40 лв. Тогава новите и качествените бяха 100-200 лв., в зависимост от марката. Лепях едни листчета с поправки върху параграфите, изрязвах стари, лепях нови, зачертавах, пишех ръкописно върху отпечатаните странички. Защитих я лятото на 1991 г. Платих доста за преписването й от професионални машинописки в няколко екземпляра.

Малко след това започнах журналистическа кариера като репортер в ежедневник. Пишещата машина ми вършеше добра работа. Като отидех след събитие във вестника, пишех дописката си на ръка в начало, като се освободеше машина, отивах и я преписвах на чисто.

Само след половин година в един от вестниците, в които бях, имаше компютър! Но не за нас, репортери и редактори – не! А за секретарката на Главния! Когато тя не работеше, на този компютър се пишеха челата и се оформяше първа.

В следващите вестници компютрите се появявах малко по малко, докато през 1992-а в поредния вестник вече имах „свой“. Там компютрите бяха купени от последна „мода“ – „Епъл“. Главният ни редактор и приятелите му от небезизвестно тв шоу, идваха редовно и играеха – някои дори по цели нощи. И на моя компътър имаше игра – тенис на маса – обичах да я играя, беше зарибяващо.

В следващия ми вестник от централния печат нямаше такива модни компютъри, бяха масивни. Записвахме дописките на дискети.

Да се ходи в чужбина в командировка и да се отразява събитие, беше интересно –– човек си пишеше дописката на коляно във Вашингтон, после звънеше в редакцията, свързваше се в отдела, в който машинописка приемаше по телефона диктувания текст и го пишеше  бързо и професионално.

Един ден трябваше да замина за Америка – да отразявам годишно събрание на акционерите на Световната банка и Международния валутен фонд в много важен за България момент. Връчиха ми служебния лаптоп, компютърджията ми даде поне 3 различни супер сложни пароли – с които някак си трябваше да вляза в интернет и да си изпратя текста. Да казвам ли, че нищо не се получи – текста си го пратих по телефона, а лаптопа си го разходих почетно до Америката..

„Терминатор“ ме нарече колега в централен вестник в края на 90-те години, след като редовно нещо се повреждаше на моя компютър и виках админите.

Постепенно дискетите отпаднаха. Винаги съм се справяла с техниката, но никога не съм била на „ти“ с нея. Честичко виках на помощ компютърните админи. В корпорацията, в която бях пиар, някъде около 2000 година, админ беше младеж с коса на опашка, като режисьор: мекаше силно и сленгът му беше източнобългаро-английски-компютърен някакъв: „Сигичка шъ шиерна тез файлове”.  Аз се правех, че му разбирам и кимах умно. Навсякъде около бюрото ми имаше кабели, кабели...

Говорейки за компютрите, съвсем забравих за диктофоните, с които взимахме интервюта, а като ти паднат батериите, става лошо... Ако си забравил и резервни, съвсем на кино отива раб’тата. Още не можеше да се записва на мобилен телефон.

Първи срещи с глобалната мрежа

Предстоеше ми специализация в Ройтерс в Лондон. Годината – 1998-а. Приятелка в София ми каза, че ще ми даде имейла си. Отидохме в научен институт в БАН, там един математик ни направи адрес, пълен с цифри и символи. Не мислех, че ще се справя и ще го използвам.

Но в Лондон, колега от Индия, се свързваше по имейли с приятелите и роднините си – сприятелихме се с него и така аз „се уредих“  да изпратя имейл до адреса на приятелката ми. Родителите ми бяха получили от нея разпечатка на писмото ми.

През 1999 г. всички репортери в стаята висяхме в „Лафчето“ - вероятно една от първите родни чат групи. Всеки с псевдоним. Голямо развлечение ми беше да си отварям имейлите – сигурно съм била една от първите, която имаше имейл кореспонденция. Така си чатех с индиеца и други приятели от Ройтерс групата ни. Гугъл нямаше, фейсбук – още по-малко.

Телефони

Когато моето семейство дойде за пръв път в София, някъде през 1968-а вероятно, столичните ми братовчеди имаха телефон. Това беше някак много секси, макар че какво съм разбирала от секси на онази възраст от 4-6 години... Големият ми братовчед говореше по телефона с приятелка, а клошът на панталоните му беше огромен, дело на майка му, която умееше да шие.

След няколко години и ние се сдобихме с телефон, още помня номера. Нашите много се ядосваха как с „часове“ говорех с приятелки, а по-късно – в късна тийнейджърска възраст – и с приятели. А срещите... Ами често ставаха разминавания – висиш на един вход, а възлюбеният те чакал на друг... И няма джиесем да му съобщиш, че не можеш да отидеш на срещата или да му се накараш защо го няма... Тогава се родиха песни като прочутата „Телефонна любов” на Васко Кеца.

Няма да споменавам уличните телефони, работещи с монети – моето поколение няма нужда от това припомняне, а новото не иска и да знае как е било.

През 90-те години в живота ни навляхоха и мобилните телефони. Тежки тухли с антенки, синоним на финансови брокери в лондонското Сити, у нас те бързо станаха аксесоар на зараждащата се мутренска класа.

През 1998-а в редакцията имаше един-единствен, който се даваше на хората в командировка в чужбина. Все още първите години на новото хилядолетие използвахме мобилните, наречени мобифони, за телефонна връзка. По-късно се явиха и смартфоните, които съчетават в едно компютър, телефон, калкулатор, часовник, календар, дневник и какво ли още не.

Какво ли още ни предстои да видим?...

Сподели в
 

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022/13:10

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021/19:06

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021/18:49

Известният ас на международната журналистика Константин Иванов представи във в. "Дума" поредица от три части с разкази от 60-годишата си история в професията.

29.08.2021/15:51

Известният журналист международник Константин Иванов разказва в три поредни броя на в. "Дума" за своя професионален път, от който по-младите колеги в гилдията има много какво да научат. Днес предлагаме първата част от трилогията му, излязла под общия надслов "Да знаеш да станеш от масата".

28.08.2021/16:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки