Начало
 
 

Велиана Христова за Тодор Коруев: Майсторът

06.04.2021 /09:00 | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тодор Коруев (1942-2021)

На 5 април т.г. с траурна церемония в Пазарджик в тесен кръг бе изпратен напусналият ни на 1 април ярък журналист, публицист и писател Тодор Коруев. В негова памет Велиана Христова публикува възпоменание във в. "Дума".

Случи се на лъжковден. Ненадейно. Просто звънна телефонът и... не повярвах, че тъкмо той и тъкмо в този ден ни е напуснал. Познаваме се от поне 35 години, в които работехме заедно.

Така Велиана Христова започва своето публикувано в "Дума" възпоменание за внезапно отишлия си на 1 април т. г. ярък журналист, публицист и писател Тодор Коруев. Авторката продължава:

Заедно създавахме явлението ДУМА, заедно изживяхме ритниците на времето и на предателите; заедно печелехме битки, губихме приятели, драли сме си очите от професионален несговор и сме се прегръщали сетне от обич. То не е работа, то е съдба. Не са много личностите, за които може да се каже, че са журналисти по природа, по дух, по съвест, сърце и ум. Казват, че няма незаменими хора. Лъжа е, има. Тодор Коруев е един от тях. Думаджия с главна буква, лице на Продевия вестник. 

Малко е да се каже, че е талантлив. На 28 години завежда "Културния отдел" на в. "Вечерни новини", после - в. "Работническо дело", кореспондент в Прага и Москва, заместник главен редактор на ДУМА. Продев никога не загуби вяра в думите, от него се учех на отговорност пред словото, казва Тодор Коруев. Правеше се от ДУМА история, модерен европейски ляв вестник, но винаги защитаващ националния интерес.

Тодор Коруев е от малцината, които имат право да споделят с хората себе си, защото неговата мисъл и перо съчетават невероятна ерудиция, честност, истинско (а не изиграно) родолюбие, преданост към идеята, дълбока вяра в българина.

Непримирим биткаджия срещу социалните каверни, срещу предизвиканата разруха на България, срещу арогантността на управляващата върхушка, срещу унизяването на българщината.

Докато беше в редакцията, никога не се държеше като началство, после - докато вестникът можеше да си позволи да има колумнисти, откъртваше от душата си всяка седмица своята колонка - винаги по горещо събитие, с много пластове смисъл във всяка дума, ярки, с живи препратки от европейските и световните мислители, от Иван Хаджийски и народопсихологията, през родопските плетеници към днешния ден, умеещ майсторски да извади философия от обикновените събития.

А книгата му "Горещи думи", в която събра свои интервюта с известни личности, може да служи като настолен наръчник на млади колеги как журналистът трябва да говори със събеседника си - честно, със знания, с разбиране, без да си криви душата, но с уважение. 

Семката ми е от Момчилград, казваше често Тодор и това означаваше всичко. Той познава Родопите и хората на Родопите като самия себе си. Мисля, че като журналист Тодор Коруев е достатъчно известен, но тепърва предстои да се наложи като писател. Един от най-талантливите ни съвременни творци.

"Тия дни крачнах до Смолян" - не отидох, не прескочих, а крачнах! Когато излезе книгата му "Овньо льо вакал, каматан...", в писателските среди го нарекоха Певец на Родопите и Патриарх на овчарите.

Книга, изпълнена със страст, цветни образи, митология, етнография, фолклор, с човечност и... българщина. Струва ми се обаче, че като писател Тодор Коруев предстои да бъде открит от широката публика извън професионалните литературни среди.

Напусна ни на лъжковден, на 1 април. Не успя да завърши поредния материал, който пишеше за ДУМА - за новоизлязлата книга на Анжел Вагенщайн... А като че вчера надникна през вратата на редакционната стая: "Как я карате, чешити?"...

Свързани:   В памет на Тодор Коруев: Горе душата и светли небеса, приятелю!...

Рано сутринта на 1 април, покосен от внезапен инфаркт, на 78-годишна възраст си отиде от нашия свят Тодор Коруев. Изтъкнатият, самородно и самотно блестящ на литературния ни хоризонт наш писател, журналист, публицист, родолюбив деятел и общественик. Вестникарят, „непоправимият Думаджия” по сърце и призвание, както го наричаха колегите му.
Дата: 02.04.2021


 

Сподели в
 

Погребението на съпруга на британската кралица принц Филип е наблюдавано по телевизията в страната от 2 пъти по-малко зрители в сравнение с траурната церемония за принцеса Даяна през 1997 г, съобщи Би Би Си.

20.04.2021/12:00

"Още по-публична пресконференция може да даде идната неделя в 7:30 ч сутринта," иронизира журналистката от "Свободна Европа".

19.04.2021/09:00

Договор за сътрудничество между БТА и Нов български университет (НБУ) подписаха генералният директор на националната агенция Кирил Вълчев и ректорът на висшето училище проф. Пламен Дойнов.

17.04.2021/12:00

Отиде си Стефан Прончев, един от доайените в икономическата журналистика в Пловдив. Той е починал след кратко боледуване на 73-годишна възраст.

16.04.2021/12:00

Почти половината българи смятат, че партиите са ги информирали за политическите си програми недобре или направо лошо и неразбираемо в последната предизборна кампания. Това мнение присъства във всички възрастови групи, всички нива на образованост и всеки вид населено място.

15.04.2021/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки