Начало
 
 

Спомен за Иван Башев като първи ръководител на в. "Народна младеж"

18.04.2021 /11:30 | Автор : Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Башев (1916-1971)

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

Интересни спомени за началото на вестник "Народна младеж", оглавен след създаването му през 1947 г. от Иван Башев, разказва през 2018 г. в nabore.bg ветеранът журналист Кирил Панайотов. Припомняме тук публикацияна, споделена тези дни от Валентин Бояджиев във Фейсбук групата на "Народна младеж":

Как е създаден вестникът?

Вестник „Народна младеж“ начева своя живот на 23 декември 1947 г. Това го знам от Христо Цачев, който беше главен редактор на този вестник, когато се запознахме през 1954 г. Цачев е известен младежки деец /РМС/. Преди 9 септември 1944 година той работи сред работническата младеж, заедно със своя съквартирант Адалберт Антонов-Малчика. Цачев беше от старата школа дейци -отнесе се с уважение към нашето желание да сътрудничим на вестника, макар че бяхме все още само студенти по журналистика. Беше любезен, насърчаваше ни, интересуваше се от моето участие в журналистиката и по-късно, когато излезе в пенсия.

През 1947 година в обществото тече процес на сътрудничество между политическите партии. Някои от тях сближават и идеологическите си виждания, основани на принадлежността им към Отечествения фронт. Такова сближаване и сътрудничество се наблюдава и при младежките поделения на партиите:РМС - работнически младежки съюз, известен с името Ремс, Земеделски младежки съюз - Земс, ССМ-съюз на социалистическата младеж-Сесеме. В този процес се включват и средношколски и студентски организации и съюзи. В ход е създаването и разширяването на тъй наречените комитети на демократичната младеж, в които влизат представители на младежките съюзи от цялата страна. В такава обстановка е прието и решението да се създаде печатен орган на младежкото движение. През декември 1947 година се учредява Съюзът на народната младеж. Разпускат се младежките съюзи, закриват се и техните печатни издания. Създава се вестник “Народна младеж“ като орган на СНМ. Започва да излиза на 23 или 21 декември 1947 г. Първият главен редактор, наричан тогава уредник, е Иван Башев - един от най известните младежки дейци.

Спомен за човека Иван Башев

Тогава Иван Башев е наричан уредник на вестника. Няма грандомания, няма големство - всички работещи в редакцията са другари, рамо до рамо, запалени мечтатели, които имат една стая и половина на улица „Масарик” /днешна „Гурко“/. За тези първи стъпки на вестник “Народна младеж“ Башев разказваше с вълнение, при което странният тик на лицето му се засилваше. Беше мъчително човек да го гледа, как цялото му лице трептеше в конвулсии…Беше симпатичен, усмихнат и приветлив, от него се излъчваше положителна енергия, с която той предразполагаше събеседника си за свободен разговор, за човешко общуване. На такъв човек можеш да се довериш, можеш да разчиташ. Високо интелигентен, знаещ няколко езика, той с нищо не показваше превъзходството си в средата, в която работеше.

 Имах възможността да се познавам с Иван Башев по времето, когато беше секретар на ЦК на ДСНМ (Димитровски съюз на народната  младеж), а и след това, когато се върна от Виена,  където беше президент (или генерален секретар?) на Световната федерация на демократичната младеж. Искам да спомена някои неща от познанството си с Башев. През 1952 година Башев посети нашата организация на СНМ в град Айтос, където бях  секретар на околийския комитет. Направи ни силно впечатление ерудицията и  интелигентността на Башев, умението да беседва с младежите, познанията му за проблемите на младото поколение от различни страни. Разказа ни интересни факти за борбата на прогресивните младежки организации в защита на правата на младите хора. Попита ни четем ли вестник „Народна младеж“, какво се харесва на читателите, какво не. Нито дума не каза за себе си, че е учредител и първи главен редактор на вестника или уредник както тогава се е наричала тази длъжност. Стана му приятно като разбра,че няколкото стотин средношколци в града до един са абонати на вестника, в това число и учителите, начело с възпитаничката на Сорбоната - директорката Калиопа Хазърбасанова. Разбрахме, че в редакцията, от самото начало на издаването на вестник „Народна младеж“, работят едни от най-добрите млади писатели и поети, известни очеркисти. Затова и вестникът е четивен и търсен. Освен това вестникът все по дълбоко оре в социалната сфера и се стреми да помага да се решават проблемите на младото поколение. Башев не забрави да спомене и за комсомола в Съветския съюз.  Казахме му за инициативата на младежката организация в голямото наше село Българово, СНМ да се преименува на Комсомол. Башев не взе отношение по това увлечение на местните младежки дейци, но хареса  нашата инициативност. Башев се разсмя, когато един от по-старите колеги разказа, как като се създава Съюзът на народната младеж и се разпускат всички младежки организации и се прекратяват техните издания, ремсистите в нашия град Айтос изразили несъгласие и тайно разпространявали вестника, който издавал РМС. Спомням си, колко скромен и непретенциозен беше Башев. Когато си тръгваше, ние повървяхме заедно по площада, а той пое към гарата стиснал в ръка едно малко куфарче. При нас имаше обичай да не изпровождаме големците от окръга или от София, за да не кажат,че се подмазваме. Горди бяхме..

Още един спомен за Иван Башев

Като студент в трети курс на факултета по журналистика към Софийския университет, през есента на 1953 г., ми се наложи да потърся помощ  за оцеляване, поради окаяното си финансово положение. Сътрудникът на Лъчезар Аврамов /председателят  на ЦК на ДСНМ по това време/ -  Янко Христозов - мой земляк и най-добрият ми приятел в целия ми живот, ми организира срещи  с Ангел Солаков и Иван Башев - секретари на ЦК на ДСНМ. Познавах ги лично от техните командировки в нашият град Айтос, където бях секретар на околийския комитет на ДСНМ.  

Башев ме прие, изслуша ме с истински  интерес и ми даде съвети, обеща да ми помогне в търсенето на работа за да имам някакъв доход. На излизане от сградата на ЦК ми казаха да се отбия в касата, където получих една сума в помощ на моето положение. Не очаквах такава бърза реакция, но Башев се беше разпоредил по телефона в касата. Разказвам тези неща, защото не очаквах един такъв голям младежки ръководител, зает с не малко проблеми, да отделя от своето време и за мене. Башев ме повери на милата колежка Шела Аврамова от неговия отдел “Пропаганда”.Тя ми предложи и бях включен в лекторската група на ЦК. Така започнах да изнасям лекции в младежките дружества в цялата страна и получавах хонорари. Лекциите ми бяха на морално-етични теми като: Що е щастие, Другарството, Приятелството, Любовта и др.

Башев ми помогна и през 1956 година да отида на работа във вестник „Септемврийче“. С първата заплата купихме бебешка количка на нашето бебе Валентин. Преди това, още през 1954 година, Башев и Шела ми предложиха да стана платен секретар на ДСНМ във ВИТИЗ. Отказах. Отказах и възможността да отида и продължа студентството си в Москва .Това стана през 1954 година, когато бях сключил брак с моята мила другарка Мария Делибалтова. Интересно, че в по-предишна среща Башев ми препоръча да се преместя в друга специалност: или юридическия факултет или някоя положителна наука. “Журналистиката си е журналистика, но можеш да получиш по-солидно образование“, ми каза Башев. – „Един съвременник, още повече журналист, трябва да знае поне два-три езика”. В тези разговори с Башев добивах кураж да пиша, да търся отговори на въпроси, които вълнуват младите хора. Не послушах Башев и така с личните си възможности стигнах до „Народна младеж“- една любов завинаги.

Башев не ме забрави и когато беше освободен от високите постове и стана началник на управление „Театри“ в  Комитета за култура. Дойде в редакцията на „Народна младеж“ и се отби и в нашия отдел, оглавяван от поета Стефан Поптонев. Башев ни предложи да работим с него в министерството на културата. Отказахме му. Лично аз не можех да си представя живота без вестник „Народна младеж“.Тези неща си позволих да ги кажа  за да се види, макар и в няколко щрихи само, какъв създател е имал вестник „Народна младеж“ в лицето на Иван Башев. Един ден го срещнах на булевард „Руски“ /живееше наблизо/, движеше се без охрана, разхождаше се, беше достъпен, държеше се като обикновен гражданин, макар че беше вече министър.

Последното ми виждане с Иван Башев беше в Малко Търново, когато той, като народен представител, беше там на посещение. Когато го изпращаха, местните дейци имаха желание да му подарят нещо, но той не прие и искрено се зарадва на снопчето билки,       които му дадоха странджанци.

Де да имаше повече такива хора като Башев - големи, мащабни дейци, но топли и човечни…

 

Главните редактори на „Народна младеж” от 1947 до 1970 г.

 

Иван Башев - /след него, чак до 1952 г. не ги зная/

........................

Христо Цачев - 1952- 1954 г.

Стефан Петров – 1958 г.

.............................

Лальо Димитров – 1960 г.

Христо Марков – 1966 г.

 

Това се главните редактори с които съм работил

 

Спомен за Коста Батков

С Коста Батков се знаем като колеги още от 1957-58 година, когато бяхме окръжни кореспонденти на вестник „Народна младеж“-той в Пловдив и аз в Бургас. Батков беше вече известен журналист. Неговите репортажи и интервюта от Баташкия водносилов път респектираха и с достоверност и с изтъкване на проблемите по това голямо строителство. Като журналист, Батков търсеше отзвука на събитията. Успяваше да ги предварди и да изтъкне малко или почти неизвестните неща ,за които по официален път се даваше оскъдна информация.Той изтръгваше от своите събеседници и информатори сърцевината на проблемите, успяваше да търси логиката на нещата и да стигне докрай в своите проучвания. Ако попитате съвременници, с които Коста е разговарял и, за които е писал, ще ви кажат,че те са виждали в негово лице широко информиран журналист, който знае кого и за какво да пита. За Батков затворена врата на партийни и държавни учреждения нямаше . Нещо повече, като репортер Батков се прояви достойно и в международен план. В един особено горещ момент на международните отношения, той успя да направи много интересен разговор с епископ Макариос в Кипър. Изключително бърза и съществена информация поднасяше Батков и от световните младежки фестивали във Виена и Москва. По нататък, в годините, Батков „обходи света“-посети низ от европейски държави, разговаря с видни дейци от ръководствата  на политически  партии  и държавници-нещо, което не се хареса тогава на някои среди у нас и Батков понесе много неприятности,та дори и наказания. Но все пак стигна в своите воаяжи чак до Япония, немислим за тогава журналистически рейд. И не само,че успя да  даде заявка за бъдещ силен международник, но осигури пътуването до Япония и на тогавашния главен редактор на „Народна младеж“ Лальо Димитров, като по този начин разшири достъпа до обекти в международен план. Отвори вратата и на други колеги и други издания, да създават международни  контакти за основа на по-широка публична информация.

По късно, като кореспондент на вестник „Отечествен фронт“ в  Брюксел, Коста беше почти единствения информатор за всичко свързано с НАТО. Показваше ми  куфарчето си, заредено с десетки карти и пропуски за офисите на НАТО. Не беше толкова лесно да контактуваш с натовските служби. Но Коста има принос и в развитието  на връзките на българските и белгийските дипломации. Специална награда и грамота на българското посолство в Брюксел удостоверяваха активната работа на Батков в Брюксел

В тогавашните журналистически среди битуваше твърдението,че за Коста Батков няма затворени врати. Колеги,които искаха да предадат значимост на материалите си, търсеха срещи с министри, партийни ръководители, стопански дейци, но повечето от тях не бяха достъпни .Един окръжен кореспондент, месеци наред искал среща с първия секретар на окръга, но безуспешно. Дошъл другарят Батков и бил приет веднага, при това уредил и квартирния проблем на колегата.

 В разговори с известни в миналото репортери, като чичо Рашо Шоселов, Руен Крумов, Мишо Топалов - стари кримки от оня печат до втората световна война, е ставало дума и за пробивността и активното репортерство на Батков. Единодушно го посочваха и утвърждаваха като същински репортер - професионалист. Да знаеш каква тема избираш, кои хора да търсиш, какво да ги питаш. И всичко да става навреме, докато е топло събитието…Бяха прави колегите като наричаха Коста-истинският български репортер.

 

Накрая една любопитна историйка с Коста

 

Попаднах в едно село край Тополовград. Първата дума на комсомолския секретар беше да попита как е другарят Батков ,когото те очаквали да дойде на гости. Някои началници решили да закрият малкото язовирче до селото. Младежите написали писмо до редакцията на вестник „Народна младеж“ и искали защита. Дошъл Батков, срещнал се с когото трябва и язовирчето оцеляло .Малко, малко,но вършело работа за напояване на царевицата наоколо. Пък и рибка се ловяло. Отидохме да видим язовирчето. В едно малко заливче, заградено ъгълче, шаваха няколко едри шарани.Това е изненада - каза събеседникът ми - като дойде другарят Батков ще го гощаваме…

Колко  добър и човечен е светът, когато му служим честно…

Коста беше предан на професията журналист, успял да издигне ,макар и с едно стъпало тогавашната журналистика. Неговото присъствие в печата задаваше въпроси и на колегите, и на тези, дето ги осакатяваха и им дърпаха юздите. Мисля си, като паля свещица за паметта на Коста, дали пък няма да се хване някой и да отвърти пирона с който е закована творческата ракла на големия Костадин Батков.

  

Списък на колегите, работили в редакцията на „Народна младеж” от 1957 до 1971 г.

 

Стефан Петров

Лальо Димитров

Георги Тодорчев /Гошмата/

Дамян Обрешков /Дамския/

Петър (Петьо) Кожухаров

Лиза Матева

Стефка Попова

Николай Куманов

Йордан Янев

Велчо Велев

Иван Гарелов

Стефан Поптонев

Първан Стефанов

Иван Андреев

Стоян Илиев

Генчо Стоев

Димитър Вълев

Занко Димитров

Петя Цолова

Димитър Петров

Димитър Поломски

Стоян Юруков /Войводата/

Адела Леви

Рахамим (Рахо) Конфорти

Черемухин

Христо Карлуковски

Викенти Маринов

Коста Батков

Кирил Панайотов

Валентин Караманчев

Слава Трънкова

Савка Горанова

Величко Хинов

Любен Генов

Пенка Хаджиколева

Калина Ковачева

Станко Борисов

Борис Балев

Стойчо Банчев

Петър Панов

Григор Чернев

Кольо Панамски

Гошо Панамски

Митьо Ексеров

Коко Ексеров

Васил Гълъбов

Димитър Езекиев

Радослав Радев

Първан Стефанов /поет/

Христо Марков

Веселин Панайотов

Филип Панайотов

Елеонора Турлакова

Иван Панайотов

Лука Зуламски

Георги Димитров

Георги Аврамов

Стойчо Гоцев

Любен Димитров

Роза Димитрова

Богдан Глогински

Мери Конакчиева

Пенка Караиванова

Стамен Мирчев

Генчо Арабаджиев

Георги Друмев

Христо Пелитев

Мария Димитрова-Делибалтова

Кольо Колев

Петя Цолова

Георги Вълев

Васил Димитров

Иванка Йотова

Марин Христозов

Христо Леонтиев

Капитан Пекунов

Илия Пехливанов

Маргит Мирчева

Александър (Сашо) Бешков

Антон Вергиев

Христо Чернаев/поет

Лиляна Андреева

Мишо Пенов /Мишел Пено/

Роза Димитрова

Емил Аладжемов /бивш генерален секретар на ССМ/

Сирма Велева

Любо Коралов

Аврам…

Иван Стоянов - главен художник

Васил Цонев /братът на актьора Коста Цонев/

Радой Ралин

Дамян Дамянов

Николай Фол

Петър Емил Митев

Васил Цонев, Радой и Дамян може и да не са били формално  на работа в редакцията /както и много други/, но имаха много заслуги за превръщането на вестник „Народна младеж“ в истински феномен в печата и въобще в занаята. Когато постъпих на работа в редакцията през 1957-58 година, заварих цяла плеяда от млади социолози, историци, поети и писатели,които активно работеха в отделите, макар и извънщатно.Съотношението между бройката на щатните журналисти и социолозите, историците, етнографите, поетите и писателите, карикатуристите беше кажи-речи фифти-фифти.Това беше една велика стратегия на тогавашните ръководства на вестника.И тази стратегия успя.

 

Кирил ПАНАЙОТОВ*

2018 година

 

*Авторът на този спомен е дългогодишният журналист от печата Кирил Панайотов – работил десетилетия наред във всекидневниците „Народна младеж” и „Отечествен фронт”. През тази година той навърши 85 години.

 

Сподели в
 

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021/09:31

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021/11:30

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021/17:40

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

03.04.2021/11:55

Журналистката Магдалена Видева, работила навремето във в. "Народна младеж", а днес издател на сайта "По-здрави днес", разказа следната история на страницата на "Народна младеж" във Фейсбук

31.03.2021/20:01

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021 /09:15 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки