Начало
 
 

Как системните партии се разбраха миналата година да надзирават всички медии

21.06.2021 /09:09 | Автор : Светослав Терзиев | Източник: segabg.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Карикатуристът на в. "Сега" Христо Комарницки онагледява представата на предишната власт за функцията на медиите

Също като при османския "диш хакъ" (зъбен данък), СЕМ ще гризе кокалите на медиите, а те ще му плащат, че си хаби зъбите заради тях, за да издържат неговия допълнително раздуван щат, коментира Светослав Терзиев във в. "Сега".

"Излезе вярно, че Турция е нашата родина" е заглавието на статията на Светослав Терзиев във в. "Сега", посветена на единодушието на системните партии от 44-ото Народно събрание, одобрили в края на миналата година механизъм как да сложат всички медии под надзор. В подзаглавието авторът уточнява относо твърдението си в заглавието: "Доказва го завещанието на бившите депутати от ДПС, ГЕРБ, БСП и разните "патриоти" по отношение на медиите, които са задължени да си плащат, за да ги цензурират".

Предлагаме пълния текста на статията. В нея пише:

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ се сконфузи, че е изплюл камъчето пред турския президент Реджеп Ердоган. Завалията казал, че Турция е неговата родина, а после се поправи, че я смята за прародина, макар тя да съществува едва от стотина години като правоприемник на друга държава - Османската империя. За Карадайъ няма защо да се чудим, че сърцето му говори едно, а разумът - друго. Но същото се отнася и до лидерите на останалите "системни партии" от по-предишния парламент. В момента медиите усещат последиците от единодушното гласуване малко преди Коледа на поправки в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които възродиха най-унизителния за българите неписан османски закон "диш хакъ".

Когато депутатите гласуват, без да се делят на управляващи и опозиция, най-вероятно става дума за посегателство над свободата на словото. Така минаха всички законодателни инициативи на фантомния депутат от "опозицията" Делян Пеевски, който не виждаше проблеми като медиен магнат да обслужва управляващите. Всяка партия се бори за власт и знае, че щом се докопа до нея, ще се чувства по-комфортно, ако завари медиите с окачен оглавник. Това е наследство, което си предават без неудобство.

Детската мечта на всички партии

е да контролират всички медии, когато станат управляващи. Досега властите можеха да управляват само държавните медии и медиите, които се лицензират от тях. Това ставаше пряко от парламента (спрямо БТА) и непряко чрез Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията (спрямо радио и телевизионните оператори). Но чрез тях държавата не достигаше до вестниците и разните сайтове. Тя имаше остра нужда да удължи ръцете си, защото вестниците, които по принцип не се лицензират, започнаха да си връщат популярността след тежката криза на хартиените си издания, като се превърнаха в мултимедии в интернет. От години се търсеше начин как да ги оплете в паяжината си, но така, че паякът да придобие по-невидим за обществото вид. Следвайки неговата стратегия, властта се нуждаеше от прикритие и го намери в приетата през 2018 г. Директива на ЕС от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директивата от 2010 г. за аудио-визуалните медийни услуги. По-старата директива изрично посочваше, че не се отнася до електронните вестници, а по-новата се опря на практиката на Съда на ЕС, който през 2015 г. се произнесе по австрийско дело със становище, че когато електронните издания имат видеосегмент, той влиза в конкуренция с телевизиите. Следователно попада в обсега на директивата за аудио-визуалните медийни услуги.

Тъй като в днешно време мултимедиите в интернет могат да излъчват едновременно текстове, движещи се образи и звук, съчетават техническите възможности на традиционните медии в едно. Това е вратичката, където управляващите видяха

златен шанс да пъхнат крак,

за да започнат да се разпореждат като надзиратели на всички медии. Самата директива не им дава такива изключителни пълномощия, защото смисълът на всяка директива е да бъде обща насока, която да се превърне в конкретни правила чрез транспонирането й в националното законодателство. Това обаче отваря простор и за извратено тълкуване, каквото неведнъж е проявявано от българските законодатели, когато са използвали за параван европейските документи по отношение на медиите. 

Такъв бе случаят с изменението на Закона за защита на личните данни въз основа на Общия регламент на ЕС от 2016 г. за защита на личните данни. Въпреки че регламентите за разлика от директивите са пряко приложими в националните правни системи, нашите депутати го дописаха под предлог да осъвременят съществуващия национален закон и добавиха 10 показателя, по които да надзирават медиите през Комисията за защита на личните данни. Гласуваха й право да ги наказва с глоби до 20 млн. евро. По този начин създадоха цензурен орган, нагизден в европейски одежди. Номерът не мина, защото след разразилия се скандал Конституционният съд отмени законодателното недоносче през ноември 2019 г.

За да не повторят тази грешка,

депутатите преносиха следващата си цензурска рожба

Те трябваше да транспонират до 19 септември 2020 г. Директивата от 2018 г. за аудио-визуалните медийни услуги, но дълго се помайваха, без да обяснят защо. Сформираха три работни групи към парламента и Министерството на културата, които имаха за цел да създават впечатлението за широко ангажиране на професионалисти, каквото всъщност нямаше. Поправките в ЗРТ минаха в Народното събрание през ноември 2020 г. набързо на първо четене, като депутатите се оправдаха с изпуснатия срок, а след това бяха гласувани отново единодушно и без дебати на второ четене, за да бъдат публикувани на 22 декември 2020 г. в "Държавен вестник", точно преди Коледа.

Самата директива не е лоша, защото изисква и в предаванията по заявка (в интернет), както и в телевизиите и радиото (т.нар. линейни предавания) да не се насърчава тероризъм, да не се разпалва език на омразата, да се проявява грижа за децата, да се регулира рекламата, насочена към вредни навици. Всичко това го има в ЗРТ, има го и в Етичния кодекс на българските медии от 2004 г., подписан от стотици издания (много повече от обхванатите в обсега на ЗРТ). Те самите доброволно са се натоварили с това задължение съгласно принципите на саморегулацията. Държавата обаче има нужда от регулация и затова се стреми да дублира саморегулацията чрез свръхрегулация. Така тя задейства автоцензурата, която е по-всеобхватна дори от пряката цензура. 

Резултатът е, че СЕМ започна да изпраща писма на електронните медии да се регистрират в неговия публичен регистър, за да получат удостоверение за вписване. Не го ли сторят, са заплашени с глоба от 2000 до 5000 лв., като при повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер. Но това не е беда. В крайна сметка медиите са публични и няма проблем да се запишат в който и да е публичен регистър. Такъв впрочем вече съществува към Министерството на културата съгласно Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Проблемът е в друго. Поправката вменява на интернет изданията да заплащат

"годишна такса за надзор",

в неизвестен размер. Тъй като СЕМ няма достатъчно голям щат да следи съдържанието на стотици и хиляди електронни медии, държавата е измислила издръжката им да се поеме от самите издания като "такса за надзираване". Ето това е османският "диш хакъ" - зъбен данък, плащан от домакина, че "правоверният​" си е хабил зъбите с неговата "гяурска"(друговерска) храна. СЕМ ще гризе кокалите на медиите, а те ще му плащат, че си хаби зъбите заради тях, за да издържат неговия допълнително раздуван щат. Освен това изобщо не е ясно по какви критерии ще бъде извършван надзорът и какво ще следва от него. Което отваря широко вратата за цензура.

Решението е само едно - изцяло нов Закон за радиото и телевизията (който впрочем в момента се състои от 60 кръпки) и нов СЕМ със задължителна обществена квота в него. Информацията е обществено благо и не бива да се оставя на политически зурли да ровят в него.

Сподели в
 

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

Борисово-Пеевският медиен модел сведе журналистиката до Горно и Долно Мисиркино: верноподаничество и спад на качеството под санитарния минимум. Но българинът сякаш пет пари не дава. И в буквалния смисъл.

30.06.2021/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Халина Хътчинс, която бе смъртоносно простреляна от актьора Алек Болдуин по време снимки на уестърна „Rust” в щата Ню Мексико, е родена в Украйна през 1979 г. и е завършила международна журналистика в Киевския държавен университет. От 2015 г. живее в САЩ, където завършва и операторско майсторство. Заснема над 30 филма и сериала, показвайки изключителен талант.

23.10.2021 /12:34 | Източник: actualidad.rt.com/novini.bg

По-малко от една пета от биографиите в англоезичната версия на Уикипедия са на жени. Дисбалансът е наличен и при биографиите на журналистките. Популяризирането на работата на жените в тази професия е необходимо за подпомагане на равенството между половете в журналистическото ръководство. То влияе върху безопасността, доверието, признаването, приобщаването и доходите на жените журналисти, обобщава в свой анализ Journalism.co.uk.

20.10.2021 /16:19 | Източник: Journalism.co.uk

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Сбогуването с Веселин Константинов ще е на 30 октомври от 12.00 ч. в храма „Света София”. Вечна памет и дълбок поклон!

21.10.2021 /13:31

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки