Начало
 
 

Добър ръкопис за търновската журналистика припряно е превърнат в книга

21.06.2021 /14:18 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

Заглавието й е „Великотърновската журналистика 1878 –2020 г.” Автор – Ангел Бориславов Ганцаров. 380 страници, виолетови корици (това е цветът на фланелките на местния Футболен клуб „Етър”, чийто верен привърженик е и Ганцаров). Печат – VEX 1.

Няма място за съмнения и спорове – амбициозно дело

Първо за българската журналистика в град извън София, както твърди колегата, и – без да съм правил справки – склонен съм да му вярвам.

Период от време повече от 140 години, 9 глави, обхващащи дяловете от Освобождението до 1944-та, от 1944-та до 1989-а, от 1989-а до днес. Стотици печатни издания: вестници, списания; отделно – радиостанции, телевизии също тъй; местата в Търново, където се преподава журналистика; поменик на местните журналисти, а след това – отношенията им с БТА, със СЕМ, със СБЖ...

Наистина много труд и упоритост е вложил Ангел Ганцаров. Много справки е направил, помагали са му и местни библиотекари, историци, вестникари...Телефонни разговори, лични срещи, електронна кореспонденция, изпращане и обработка на получени въпросници. Човек трябва да е вършил поне част от изреденото, за да оцени тежестта на хамалогията. Интелектуална хамалогия, без която обаче не може.

Към почти всяко печатно издание има илюстрация, която прави разказа зрим – обикновено това е „главата”. Десетки са и снимките на журналисти – репортери, редактори, уредници, оператори, фотографи, издатели...Умело се е справил с работата си и художникът професор Христо Цацинов, находчиво свързвайки миналото с днешната действителност.

Четейки книгата, може да научите много интересни детайли от миналото на града. Кое издание къде се е помещавало, адреси на  редакции, на печатници, разположението на изчезнали вече сгради – хотел „Роял”, например. А вплитането и на реклами от едно време допълнително обагря текста.

Особено увлекателна е главата, посветена на местнте печатници

Редовете й припомнят термини от старовремската печатарска практика – „касите” с букви, печатарските ножове, папшерите, подавачите, въртачите на машини, риц машините за кутии... Освен това – марките на най-често употребяваните отколешни печатарски машини, на уредите за сгъване, за подшиване с телчета, за подлепяне...Внасяли местните печатари шрифтове за печатане на визитни картички от Виена, имали под ръка дървени букви за направата на афиши, не им липсвали и черковно-славянски наборни букви.

Да добавя още любопитни детайли, които могат да учудят дори много добри познавачи на старото Търново. Печатници се помещавали и в старите Хали – на Главната улица, и северно от Халите, и в част от хана на Хаджи Николи, и в сграда от вече ликвидираните нявгашни казарми, превърнати по-късно във Висше военно училище...

Възхита буди тази част от книгата. Не само у професионалния журналист. Тя е радост за всеки любознателен читател, който вади хляба си с друга професия, далеч от вестникарството във възрожденския му смисъл.

Много похвални слова заслужава и главата за хората, работили и работещи в занаята ни. Там са изредени повече от 200 мъже и жени. И всеки може да надникне в биографиите на инак познати имена, за чиито професионален, а и житейски друм няма иначе откъде да разбере каквото и да било. Там проличава кои са били по старовремски верни на едно или две издания, кои са били чергари, номади през годините. Въпрос на характер е този избор, на конюнктура, а и на игра на случайността понякога...

Нагазвам в полето на препоръките

Правя го, воден от уроците, дадени ми от преподавателите ми по история на българската, а и на чуждестранната журналистика Георги Боршуков, Филип Панайотов, Дафин Тодоров, от колегите и учителите ми в писането – Иван Делчев, Евгений Станчев, Ясен Антов, Кирил Янев, от незабравимата коректорка-стилистка на „ПОГЛЕД” – Вера Чернаева...

И тъй – сред стотиците търновски вестници от Освобождението насам, към нашите дни, два са темелните – „Общински вестник Велико Търново” и „Борба”.

И докато за „Борба” има доста информация  (с радост видях, че е писано, къде повече, къде по-малко за много познати ми колеги, с които сме работили дружно: строгият наглед, ала човечен и добронамерен Иван Колев; Илия Манев – с мекотата и финеса на интелекта си; лъчезарният Николай Томов; Найден Минков – партийният секретар-добряк;  обичащият като малцина други родния си край и поезията  Христо Медникаров; Петър Борсуков – неспирно изригващият идеи вулкан-красавец; Иван Русков – с несравнимата му усмивка, ведрост и незлобливост; дребничкият на бой Петър Кайшанов; възмургавият, здрав като дрян Илия Монов; левентът Марин Крусев – майстор и на вестникарски макети, и на хумор, станал по-сетне предприемчив издател;  Михаил Манолов – оправен в ресорите си, а влюбен и в Килифарево, където доизкара дните си; алпинистът, бонвиван и чудесен другар Веселин Долчинков, който година-две бе и кореспондент от Търново за „ПОГЛЕД” по времето на Любен Генов; благият като истински пастор, мълчалив и правещ път и на най-беззащитните твари Йордан Великов), не е така при „Общински вестник Велико Търново”.

А в него десетилетия се трудят фанатично предани на професията ни хора – Йордан Кулелиев (той – слава Богу!, е уважен както се полага), но и Иван Йорданов – най-романтичният хронист на града, д-р Тодор Янков – неповторим разказвач, администраторът Матей Савов. За последните трима няма и дума. Те не са заслужила тази забрава!

Пак за „Борба”. Работилите в нея са изредени, особено внимание заслужава споделеното за издаването на вестника извън Търново, за прешествениците на главния редактор Иван Колев – Христо Консулов е един от тях. Редакционните промени са описани, но – странно защо – не са изписани адресите на редакцията през различните й периоди. Обстановката в сградите, при която са се трудили толкоз много заслужили за града вестникари. Тия факти винаги правят словесната картина по-интересна и привлекателна.

А още има живи колеги, които е можело да са от полза. И Иван Русков, и Милка Денева, и Катя Чорова и др. Изпусната е възможността да бъдат помолени да разкажат и интересни случки от редакционния живот, от срещи с интересни гости – артистът Димитър Панов, писателите Емилиян Станев, Йордан Радичков, от пиршества при весели поводи...Те е можело да кажат и прякори на колеги – Иван Руския, бай Дан – което ще рече Йордан Великов, да припомнят, че на студентски стаж в редакцията са бивали станалата толкоз известна по-късно Лили  Маринкова, трудолюбивият и извънмерно талантлив Иван Салабашев...Можело е...

Това е щяло да придаде на историята топлотата на спомена, да пренесе през десетилетията духа на редакцията, общуването в нея, да възкреси и смеха, и кахърните въздишки при някои поводи...Щяло е да добави артистичност на разказа. Същото е било възможно и при представянето на колегите от „Янтра днес”.

Изредени са издания, някои – еднодневки, други – поживели две-три години, трети – повече, виждаме „главите” им, но почти отсъстват анализът и коментарът на идейната им насоченост, пристрастията и най-отличителното за най-изявените автори в тях. „Леви”, „десни”, „центристки”... И за тези преди 1944-та, и за тези след 1989-а. Тъй книгата се е отдалечила от сладката четивност и се е причислила към информацинното, справочното. А те винаги са по-суховати.

Пропуснато, за жалост, е да се открои отчетливо дейността на чудесния търновски вестникар, работил преди 1944 година – агрономът Александър Пенчев. Той е инициаторът, душата, но и черноработникът на не едно и  две издания.

Хора като него са големите знаци по пътя през времето на журналистиката в Търново

Най-вече в края, но и на прежни страници има доста снимки, и черно-бели, и  цветни. При не една от тях обаче няма какъвто и да било текст. А желязното правило не само гласи, а кънти: под всяка фотография – имената на заснетите на нея,  от ляво надясно или обратното, първи ред, втори, трети, прави, седнали, поводът, датата. Не се ли стори това – илюстрацията стои като пълнеж и в голяма степен губи смисъла си.

Събрал е Ангел Ганцаров страниците на ръкописа си, а оглавяващите Народната библиотека „Петко Рачов Славейков” – Калина Иванова и Иван Александров, сторили приятелския жест да направят предпечатната подготовка. Оттук-нататък пътят на всяка книга е – последно оглеждане и редактиране, коригиране, първа, втора, трета коректура. Отпечатване.

Стреснат бях, като навлизах все по-напред в написаното, да открия накрая почти 100 грешки. Буквени, шрифтови, граматически. Липса на тирета, на кавички. Наклонени скоби вместо класическите. Почване на ново изречение с малка буква. Проспана нужда от „шпация” – интервал между две букви, между две думи. Липса на необходима запетайка или пък ненужно изписана. Сгрешени имена – Дора Недева вместо Тодорка Недева. Патронът на Стопанската академия в Свищов – Димитър Цанов вместо Димитър Ценов. Сбъркани са и думи на латиница. Не се ли знае един език -- пита се кое как е прието да се изписва.

Навремето при диктовка в гимназиите, а и в по-долните класове, при кандидат-студентски изпити, всяка грешка се наказваше с намаляване на оценката с определен процент от единицата. Не ми се мисли какво ще се получи, приложи ли се тая система за книгата, за която пиша.

Тази немара вгорчава не с лъжичка, а с водна чаша катран  кацата с меда, събран с упорит труд. А книгата -- всяка книга, би трябвало да е и за млади, и за по-възрастни пример за чистотата, верността, правилността на езика.

Ако няма редактор, който да стори необходимото – с изтребването на буренака на грешките и неточностите трябва да се захване авторът. А и коректорите.

Коректори има – трима!

Изписани са  -- Валентина Камбурова, Милка Денева, Захари Мишев. Уважени са два пъти. И на страница 4, където са представени като „коректор-стилисти”, и на последната страница. Те обаче, макар и многоопитни, поне дамите, минали по всички стъпала на вестникарската йерархия, само дявол знае къде са гледали... Или пък, еретично звучи, но ще го стрелна и това предположение -- въобще не са изчели предоставеното им. Тъй и не мога да проумея причината, довела до тъжния резултат. Една, втора догадка – капанът е щракнал. Вместо да се прояви колегиалното единство, което всеки очаква, че ще надвие всяка коннюнктурна спънка...

Накрая пешкира опира авторът

Потребни са били още месец, два за още разговори с колеги, за издържано, а не „насипно” допълване и дописване на списъка с хора от занаята ни (сега наредените по азбучен ред стигат до „Я”, а подир тях са добавени безразборно още петима-шестима, хващащи последния влак преди предаването на текста за печат). И още – за внимателно последно изчитане на събраното.

Трябваха ми два дни, за да прочета книгата. Да си отбележа и доброто, и  гафовете. От едно време насетне, отдали ли сте се на писане, грешките сами почват да влизат в очите ви и да дразнят като песъчинки...

Книга като „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.” човек пише веднъж в живота си. Дано, ако реши да прави второ издание, Ангел Ганцаров да се съобрази с добронамерено споделеното. Поканен, готов съм безкористно да помогна с каквото мога.

Търновци заслужават изискана, изпипана по всички канони на професията ни история на журналистиката в града. Направеното е добро -- като начало, като основа. Ала дали ще бъде доизкусурено до блясъка, който заслужава да искри от буквите и думите?

Трябва ли да отговоря - като реалист, оставам по библейски разпнат между надеждата и неверието...

 

Свързани:

Ангел Ганцаров написа историята на великотърновската журналистика

Дата: 20.02.2021

 

Сподели в
 

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021/14:18

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021 /09:15 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки