Начало
 
 

„Островитянката” Гергина Дворецка представи новата си книга

16.07.2021 /18:02 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Гергина Дворецка

С усмихната и заредена с много позитивизъм премиера в Унгарския културен институт известната журналистка, поетеса и писателка Гергина Дворецка пусна в „открито море” към читателите новата си книга - сборника с разкази „Островът Уикенд”.

Гергина Дворецка, влязла в прегръдка със словото първо с поезията, след това оставила ярка следа и като дългогодишна водеща на популярни предавания в програма „Христо Ботев” на БНР, а днес продължаваща своята творческа пътека във фондацията и сайта „Европа и светът”, събра читатели, колеги и приятели на усмихната и заредена с много позитивизъм премиера на новата си книга - сборника с разкази „Островът Уикенд”. Премиерата бе на 14 юли вечерта в Унгарския културен институт.

С Гергина бе и съпругът ѝ, също известеният журналист Владимир Дворецки, както и синът им Боби. Тяхната роля за книгата не е никак маловажна - те са прекрасното семейство, което е вдъхновило авторката за нейния „Остров...”, както самата тя признава и във встъплението към книгата, и в интервюто си , което преди време даде специално за сайта на СБЖ.

Разказите и импресиите, които Гергина е събрала в книгата си, уж са „бягства” на един въображаем остров от напрежението на всекидневието, но в същото време реагират като чувствителни струни на много от проблемите и вълненията, които носим в душите си всички - само дето авторката съумява да озари литературните пътеки, прз които ни прекарва, с тъй дефицитните за нашето време обич и доброта.

Тази светла траектория доминираше и на премиерата на „Островът Уикенд”. Тя започна с прочитане на литературния анализ за книгата на Гергина от нейния редактор Георги Цанков, който бе възпрепятстван да присъства лично (публикуваме текста отделно).

След това самата авторка прочете откъси от своя разказ „Пролуки в пространството и времето”, на който Цанков обръща специално внимание в своя анализ.

За Гергина Дворецка и нейното позитивно присъствие в журналистиката и литературата говори журналистката и писателката Къдринка Къдринова. Своя анализ на „Островът Уикенд” поднесе и литературната изследователка Катя Зографова (публикуваме текста отделно), която нарече Гергина „една мъдра островитянка”.

Разказът „Братът” от „Островът Уикенд” бе развълнувано прочетен от Владимир Дворецки.

Публиката също се включи със сърцати мнения за творчеството на Гергина Дворецка, като сред изказалите се бяха и Лиана Петрова от Унгарския културен институт, и поетът Димитър Христов от Съюза на българските писатели.

Вечерта продължи с поднасяне на цветя и подаръци за авторката, която раздаде многобройни автографи върху новата си книга, като почерпи гостите на премиерата и с по чаша вино.

На добър час на „Островът Уикенд” в плаването му към читателите!

 

.....................................................................

Доц. Георги Цанков за „Островът Уикенд”:

... Единственото неудобство е, че имам честта на съм редактор на тома с разкази „Островът Уикенд“, да съм изразявал възторжено удивлението си от философските и интимните й открития в романа в разкази „Откриването на Дагоберта“, в другия й, най-значим роман „Искрено ваша“, в стиховете, събрани в антологията „Сняг и нежност“ и в следващата й поетична книга „Балада за птицата Феникс“. Елена Алексиева беше писала някъде, че – извън писането – най-силното й желание е да изпита щастие. Много малко са писателите, особено пък съвременните, които дръзват да разсъждават за реалното постигане на щастието. Кой смее да се противопостави на гиганта Толстой : „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“? И преди това, а и след „Ана Каренина“, писателите се лепят като мухи на мед на болката и на страданието, надпреварват се да дирят корените на плача и на страха, анатомизират страданието.

Гергина Дворецка дръзко поема по най-трудния път: нейната героиня се радва на безоблачна взаимна любов с чудесния си съпруг и обожава талантливия си син. Точно както е и в живота: тяхното семейство никак не прилича на скучните щастливи семейства, защото успява да осмисля детайлите на подареното от Небесата щастие. В историите, разказани от „Остров Уикенд“ също има доста котки – както във фейсбук страницата на Гергина, не знам точно за колко мустакати и лукави любимци се грижат тя и съпруга й Владо. И така, плод на изострената й чувствителност, на мистичната способност да разговаря с котараците, носителката на френския орден на Академичните палми може едновременно да представя разпалено мароканска или нидерландска поезия и проза, да следи всички новости във френския и въобще, в европейския културен живот, и същевременно, да се приютява на своя остров, откъдето да се заема с най-трудната задача: „хората, които обичам, да вкусят моето вдъхновение“. Също както кани приятели, за да се насладят на поредния й кулинарен деликатес, Гергина – без да се вълнува кой претенциозен критик ще раздразни – припомня, че „приказките са обикновено с щастлив край“ и модерният човек, колкото и да се прави на отчужден и недостъпен, също от време на време сънува красиви сънища.

След първия прочит на ръкописа, веднага й изпратих съобщение: „От куклените спектакли в неделя сутрин, незабравими за воденото от баща си впечатлително момиченце до любещата съпруга и майка, която приема присърце чуждите радости и неволи, в твоите разкази и новели магически оживяват невидимите с просто око чудеса в живота ни. Ти безпогрешно откриваш „свободните души“ и ни подаряваш незабравими срещи с тях в „голямото село“ на съвременния шарен свят.“ Струва си да запомним финала на едно нейно старо стихотворение: „И всеки, свикнал другите да мами, / ще възхвалява мойта артистичност. / Измамникът, повярвал в любовта ми, два пъти повече ще ме обича… / И само вас, наивници небрежни, / ще съхраня от точните куршуми – / не вярвайте в пресилената нежност / и в лесно произнесените думи!“ Цитирах двата куплета, за да ви предпазя от снизходителността, с която бихте пристъпили към белетристка, изповядваща съпружеската и майчинската обич. Тя съща не е беззъба, дори се оказва, че в докосването до осъзнаването на емпатията, истинският творец става още по-непримирим към фалшивите гримаси, към преображенията на интимния и на идеологическия фалш. Великолепният „Морски триптих“ на Гергина ни среща с различни типове перфидност, маските на „тартюфите“ внезапно се свличат, също както във френската класическа и модерна комедия. Като все си мисля за прилики, защото истинските творци по цял свят непринудено водят бурни диалози, си спомням посланията на безсмъртните френски филми „Нещата от живота“ и „Един мъж и една жена“… А новелата „Нейният марокански филм“, освен че е страхотно кинематографична, ми напомня за изпълнените с философски наблюдения и с екзотични характери пътешествия на незаслужено пренебрегвания у нас Пол Теру. Краткият разказ „Преродената Джейн Остин“ и новелата „Къщата в полумрака“ пък издават други способности на перото на Дворецка – неслучайна е привързаността й към изпълнените с окултно обаяние котки. И постепенно привидно баналната история за щастливото семейство ни пренася в съвсем друг филм, който носи посланието на разказа й „Пролуки в пространството и времето“. Ето че и тя, като Аксиния Михайлова и Елена Алексиева, като Мишел Турние и Уйлям Фокнър, като Мишима и Пол Теру, като всички онези визионери, които винаги са привличали вниманието ни е поредният пътешественик във времето и пространството, който не признава ограниченията на посредствеността и на униформеността.

...................................................................................................

Катя Зографова: Пътешествие с една мъдра „островитянка”

В този жарък ден нека разперим платна и отплуваме на лелеяния Остров Уикенд, водени от литературния капитан Гергина Дворецка. Нищо, че е само средата на седмицата, въображаемите бягства са възможни по всяко време!

Малко предистория. Най-напред срещнах журналистката Дворецка. Запознахме се на събитие на проф. Вера Ганчева в дома на поета Владимир Башев, после бях изненадана да я открия в закъснял прочит на стиховете й, накрая – и в превъплъщението й на белетристка. Не знам коя от трите й роли предпочитам. Всъщност мисля, че същността на Гергина е в триединството им! Едно от най-дълбоките откровения в книгата: „Загадката Полша“ е видимо породено от професионалните й журналистически и филологически занимания. За да открие писателката взаимопропускливостта, но и  непроницаемостта на националните вселени, чрез парадоксалната ситуация на героинята, която чувства споделена любов към Полша, независимо от факта, че самите поляци като цяло са незаинтересовани от страстта на чужденката към световете им… Но именно това противоречие, това фатално привличане, отключва въображението на авторката, която сплита времената и героите и сътворява сага за силата на несподелената любов, която е способна да проникне в бъдещи времена, за да се осъществи… Въобще темата за волята на „свободните души“ не от мира сего и тяхното едновременно съсъществуване в различни времена, народи и топоси, е любима игра на белетристката. То предизвиква чудесното смешение на ежедневната реалност от настоящето с фигурите и историите от далечното минало. Постига го с елегантно, женско виждане и писане, понякога дори виртуозно достигащо до битиен хумор – там, където писателките обикновено ни травмират с трагични интонации… Така е в прекрасния разказ „Преродената Джейн Остин“.

Остров Уикенд е магично място в сърцевината на ежедневието. Той се изгражда чрез осъзнатата култура на удоволствието в двата дни свобода на уикенда. С  майсторския полет на духа да се отстраниш от бремето на цивилизацията, от българското ни неумение да се радваме на живота, от социопатията на слогана: „Работа, работа, работа“. И да го замениш с нежните мантри: „Потъвам в спокойствието“, „Вкусвам от удоволствието“… Това е тайният език на Острова с неговите заклинателни формули. На територията му обичайните битови тегоби се преобразяват в проверено целебни, наглед „дребни, смешни, обидно незначителни“  занимания, отключващи творчески пролуки към други светове. Например акта на приготвянето на храната не блокира, както бихме очаквали, а градивно провокира вдъхновението на писателката. Самият жест на посягане към …тенджерите в кухнята асоциативно пренася разказвачката в миналото, където край огнището е шетала бабата – мъдра, разказваща жена… Готвенето е описано като творчески акт – то е импровизация, включваща живописно композиране на цветове в палитрата на блюдата. Но то е и нещо много повече: изключително женската способност за реене между световете, измисляне на истории и тяхното записване посред неизменните домашни занимания. Доста неочаквано в контекста на женските еманципантски откази от традиционите задължения на жената, късаща революционно с трите К на немски: Kinder, Küche, Kirche (Деца, Кухня, Църква)…

Затова образите на дома като обживяно пространство, като женско царство, се множат: „къщата в полумрака“ от едноименната новела, дървената къщичка над реката, апартаметът на Серафима, изпълнен с екзотични растения, сякаш кътче от рая… Сещам се само за едно друго име на българска писателка, така органично обитаваща със световете на дома – Емилия Дворянова и нейния роман „Къщата“…

Описанията на Дворецка притежават подчертана сензитивност… Дали това е част от женското възприятие? Усмивката на човека ухае, а душевната немара, лоши мисли и злост излъчват неприятна миризма, просто вонят… Има хора, чието присъствие оставя мирис на гнили водорасли, наранените сърца също.

Друга изненада в разказите на Дворецка. В тях откриваме споделена, при това брачна любов. Нещо повече, тя непредсказуемо (като поведението на любимите на партньорите котки) все повече нараства с времето (повече от 30 години), против обичайния развой на чувствата в житейската логика – от споделена страст към взаимна не/поносимост. Подобна любовна история, макар преживяна лично от авторката, звучи еретично днес, във времената на всячески разпади. Може би затова е придружена с адвокатската защита на авторката, а именно, че и щастливата любов има право на живот в литературата, колкото и по-атрактивни да са драматичните и гибелни противоборства на мъжа и жената…

Необичаен за нашите предели изглежда и подчертаният интерес на писателката към представителите на третата възраст. „Морски триптих“ е сред моите текстове – фаворити. Особено втората история за двете баби – курортистки, на пръв поглед комични на фона на ваканцуващите на Черноморието… Онези, дето имат кеш и се чувстват господарски в заведенията, но не знаят езици, с които да общуват нормално с бизнеспартньорите си… Смяната на гледните точки от иронична към уважителна е едно от моралните послания на тази книга. Преобръщането на представите на младите за старите, на новобогаташите за бедните, е постигнато без капка дидактика, а по трудния начин – чрез трагикомични обрати, затова е правдиво, плътно, запомня се.

Разказите на Гергина са добри и защото не са амбицирани да добият масова популярност на всяка цена. В любимия ми разказ „Преродената Джейн Остин“ се налага съпоставителният избор на разказвачката, а той е: хармоничен живот с близките, вместо слава приживе с цената на екзистенциална самота…

Все пак ако прочетем внимателно разказа „Хит“, ще открием един от ключовете към собствената трудна съдба на талантливата авторка. Пиаракциите, продуциращи все по-агресивно „имена“ и „хитове“ за сметка на задължително оставащите в сянка редактори – „негри“ на знаменитостите, които често ги превъзхождат по творчески дарби и морални принципи, е едно кодирано откровение за режисираната реалност на успеха (или липсата на известност) днес …

Затова автори като Дворецка може би са обречени да имат не масови, но затова пък избрани и верни читатели. Като симпатичното ни общество, събрано в неголямата, но изискана зала на Унгарския културен институт днес…

В заключение: необикновената симбиоза на тегобите на делника с творческия акт, е чудодейната рецепта за белетристика, която ни забърква авторката, когато ни кани на своя Остров Уикенд. А самото чудо на творческия полет посред малките работни удоволствия и неудоволствия на ежедневието, може да бъде метафорично изразено с този откъс от разказа „Любовта на пеперудата“: „Скоро открих, че този вид пеперуди, когато са кацнали с прибрани крилца, изглеждат тъмносиви и неугледни и само когато полетят, разцъфват с цялата красота на онова неописуемо синьо, което хем прилича на небе, хем, ако имаш късмет, можеш почти да го докоснеш с ръка, но при всички случаи е притегателно и магично“…

Да, права е Гергина Дворецка, когато ни предупреждава, че „всеки остров, дори въображаем, има своите тайни и не знаеш с какво ще те изненада, когато си се усамотил на него…“ Книгата беше изненада за мен, професионалната критичка, че толкова спорното „женско писмо“ е било на една седмица разстояние от нас – на близкия на сърцата ни, имагинерен и общодостъпен Остров Уикенд! Но е трябвало Гергина Дворецка да ни подари сетива, да ни отвори очите за неговите ежедневни чудеса. Нека й благодарим!

 

Сподели в
 

В навечерието на празника на словото и буквите, на българската култура, като че ли народът се пробужда и се сеща, че освен политика, инфлация, война има и духовност. Няма ден до светлия празник, в който да не бъдем приятно изненадани от храна за душата, била тя интересна книга, изложба, концерт… И в клуб „Журналист“ събитията също са изпълнени с красиви и незабравими преживявания. Това за пореден път го доказа и представянето на новата книга на журналиста и публициста Калин Тодоров „Защо лаят краставите магарета“.

23.05.2022/00:46

„Във времето. Български офицери-лвовци разказват”, написана от дългогодишния шеф на пресцентъра на военното министерство капитан I ранг Цвятко Дончев, бе представена на емоционална среща във Военния клуб. Дойдоха многобройни утвърдени военни журналисти, випускници на някогашното Лвовско висше военнополитическо училище, чиито съдби и истории авторът е събрал в книгата.

20.05.2022/19:00

Втората награда в конкурса за разследваща журналистика на името на отишлата си преди 12 години голяма журналистка е за Здравка Маслянкова, кореспондентка на БНР във Велико Търново.

20.05.2022/07:40

По инициатива на журналистическото дружество "Пътешествия и туризъм" на 26 май от 18.00 ч. в пресклуб "България" в сградата на стадион "Васил Левски" (главен вход, втори етаж) колеги и почитатели на големия журналист Ясен Антов, напуснал ни през 2009 г., ще се съберат, за да си спомнят за него.

19.05.2022/15:47

Колежката Антоанета Титянова, популярен журналист, писател и общественик, е и член н УС на СБЖ. Сегашното ѝ отличие ѝ бе връчено в рамкте на деветото издание на Националния конкурс Read & Travel („Чети и пътувай”) по време на състоялото се във Велико Търново XVII Международно изложение „Културен туризъм“.

19.05.2022/13:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки