Начало
 
 

Лозан Такев: Задължително е пишещият да надява отвреме навреме доспехите на журналиста...

19.07.2021 /11:41 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Лозан Такев

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

Лозан няма нужда да бъде представян,защото всички обичаме неговото творчество, което майсторски умее не само да ни накара да се усмихнем, но и да се натъжим понякога. Но това е истинският автор, който умее да владее емоциите и да ги предаде на читателите.

Няма да ви разказвам кой е Лозан Такев, тъй като той е сред най-популярните и плодовити български автори. Наскоро написа едно разтърсващо стихотворение, посветено на загиналия български военен пилот Валентин Терзиев. „Черната кутия“ се казва и то ще даде заглавието на предстоящата нова книга на Лозан Такев. Ще споделя и нещо много лично, което, докато работех по интервюто, ме развълнува до сълзи. В отговор на един от моите въпроси Лозан споделя нещо изненадващо за мен. Оказва се, че моят покоен съпруг Иван Василев му е предложил преди време да напише един „шантав” роман в стила, в който изразява сатирата си в роман в епиграми „Слана”... Е, Лозан още го пише и когато стане готов, ще е в памет на Иван.

А нашия разговор си заслужава да бъде прочетен, защото, както винаги, големият Лозан Такев реди мъдри слова!          

Ако всеки от нас си има своята черна кутия, то в твоята какво ще открием, Лозане? Разбира се ако не е тайна.

Душата  на поета  е ранима ... А още първият въпрос попадна в нея – в раната . В момента  съставям новия си литературен  сборник с лирични дневници, сатирични страници и прозаични  делници , обединени  от заглавието „Черната  кутия „ , в която са предизвикателствата  на времето , в което живеем . Книгата идва след „Един ден повече „, „Един ден повече  плюс” , „Има ли  такъв народ ?” , „Мечта  за оран „ , Спасена  песен” , „Сбогуване с лятото „ , „Лозанки в изолация” , „Кислород” и „Камбанария  без  камбана”- всичките дело на  издателска  къща „Александрова  дизайн” .За „Спасена  песнен” получих наградата на СБП за 2019 година . Общо  взето това са около две – три хиляди лозанки , събрали  духа на всичко онова , което ни се случва в последните  години . Някои  са писани с предпазна маска , покрила  устата и носа , в зелени коридори , в пандемия, без и с  ваксини за  Ковид  19 , с антитела и в карантина ...

Който я отвори , ще види още  веднъж прочита на събитията , които  променят живота ни , водят  ни към дъното на празния  язовир , край урната и джипката , от която ни  управляват случайни и вредни  хора и  раздават милиардите ...

„Животът ни разделя и събира,/макар да е безкрайно кратък път.“  Какво срещна ти по твоя път на живота и има ли нещо, което да те е натъжило най-много?

Тъжното и веселото, трагичното и смешното вървят ръка  за ръка. Това е  животът. А най – много  ме натъжава  поведението на ренегатите около нас, които се множат и с които времето ни среща непрекъснато. И затова често се опитвам да предупредя нормалните хора : „ Най – много ще си патите от дела на ренегатите ...”

И тъжен човек ли е Лозан Такев?

Пишещият човек и като журналист, и като писател е тъжен по природа . Разбрана и неразбрана от всички, тъгата  му е спътник и  другар . Но определено споделям, че тъгата ни прави и по-добри. Матей Шопкин ме окуражи, като в една своя рецензия призна, че е станал по-добър след прочетеното в „Мечта за оран“ и спомена  за щурчето под лозата. Така преди години Иван Василев  се опита да ми предложи да напиша един „шантав” роман в стила,в който изразявам сатирата си след опита ми за роман в епиграми „Слана”... Още го пиша и не го затварям в едно книжно тяло, но се надявам в негова памет един ден да му дойде времето ...

Твоите творби, като че ли са на двата полюса-будещи усмивки или натъжават читателите,защото много от тях са за тъжните неща от нашата действителност. Как съчетаваш смеха с тъгата и за кое пишеш по-лесно?

Да, усмивката ми често определено е тъжна, но такава я прави действителността. Усмивката не прощава никому мига, в който ни изненадва с неприятна новина, стреля в оптимиста, навестява  или заобикаля песимиста, но настроенията обикновено се редуват .Както се казва в един познат анекдот „Няма да е все така ...”

А имаш ли книга, в която си разкрил себе си до дъно, и герой, за който можеш да кажеш като Гюстав Флобер за героинята си: „Мадам Бовари, това съм аз”? Кой всъщност си ти?

Надявам се, че във всяка има по нещо и от мен, от хората, които  са около мен и с мен, които споделят ежедневието и битието ми. Нали битият е бит, останалото е познато.

А сентенцията „Мадам Бовари , това  съм аз” на Флобер си е само  негова. Наблюдавам живота и го преписвам дословно. Почти нищо не измислям и художествените измислици са дефицит, а лозанките – в излишък. Понякога  си мисля, че животът направи от мен машина за лозанки ...

Пишеш: „Пуснах си и брада, защото четвърт век никой не ме бръсне за нищо.“ Защо?

Четвърт  век не знам, но поне от десетина години съм във ведомостта на НОИ и ми е чудно как някои видни лица плачат, че искат да ги пенсионират, дойде ли им времето, надигат се обществени защити. Значи за едни може, а за други – не ! Е, кой пенсионер у нас може да се похвали, че го бръснат за нещо? У нас няма смъртна присъда , заменена е с доживотна пенсионна система ...

Не можеш да се оплачеш от липса на внимание от страна на медиите – често присъстваш, и то със свои силни позиции. Може ли писателят от време-навреме да надява доспехите на журналиста и да се втурва в уличната врява? Не трябва ли борецът за словото да бъде и малко Дон Кихот?

Задължително е пишещият да надява отвреме навреме доспехите на журналиста... А ако не бях малко Дон Кихот, щях ли след като преди петдесет години през 1971година вече съм бил член на Контролния съвет на СБЖ, да приема и сега безвъзмездно и на обществени начала да стана след среднощен избор член на Управителния  съвет на СБЖ ?

А сега с една питанка около баща и син Славейкови, чийто паметник оцеля след гръмовержния ремонт на площада, носещ тяхното име.: Та, как се отнасяш към думите на дядо Славейков: „Не сме, не сме народ, а мърша”? За съжаление, чуваме ги все по-често. Цитират ги различни хора. С какво е искал да ни разтърси големият патриот и защо не е успял? Свързано ли е с народопсихологията ни?

След като възразихме, че „няма  такава  държава”, обявихме, че има такъв народ. Но си отговаряме с изречението на дядо  Славейков : „ Има ли не такъв народ, а мърша !” Има, щом позволихме гаврата дванадесет години да управлява политическата фирма „Герб” и да доведе всичко до Пунта Мара, начело  на парламента да стои и да ръси  бисери прост женски полов орган от Кърджали, да ме прощават кърджалийските достойни жители !

И тъй като си работил в националната ни телевизия ми се ще да чуя твоето мнение за следното: В средата на миналия век в голяма статия Алберто Моравия споделя тревогата си, че телевизията заплашва духовното развитие на човека. Сбъдват ли се опасенията му? Или ни „спасение ни дебне отвсякъде“?

Преди двайсетина  години телевизията беше една. Имаше и главна редакция „Детски и младежки предавания”, където имах честта и щастието да работя, когато на „Сан Стефано“ 29  бяха Кеворк Кеворкян, Николай Конакчиев, Любомир Коларов, Димитри Иванов, Бригита Чолакова, Таня Димитрова, Деляна Грозданова , Димитър Езекиев, Георги Стойчев,Кирил Писарски , Румен Николов, Хачо Бояджиев, Нушка Григорова, Младен Младенов, Иван Славков, още десетки знакови телевизионери… Сега няма нито младежка, нито детска редакция... Разчитаме на готови предавания, филми, забави, сега други ценности има на екрана ...

Какво е според теб новината и наистина ли тя ни кара, както твърдят някои, да „живеем уплашени и отровени от неозначаващи нищо” вести? Това ми звучи като: Внимавайте, новините са опасни за вашето здраве!

Сто процента новините са опасни за здравето ни. Те винаги започват с катастрофи, убийства, грабежи, палежи, срутища, злоупотреби, неразкрити престъпления, някакви списъци. И неизвестният извършител е навсякъде... Какви писатели, какви  журналисти! Превес имат платените медии, мисирките. Награди и  бонуси има за всички – и национални и международни.

Неозначаващите нищо вести са приоритетни, за  жалост, а новините са опасни също за здравето ни като нощен брифинг на НОЩ, плашене с трупове и чували с трупове, да не връщам тъжната  лента на пандемията ...

Днес май по-голямата част от медиите вървят след победителите. Вярваш ли на медиите в този случай?

То и Асен Агов обяви публично, че върви с победителите. Той самият някога в миналия век громеше империализма като служител на БТА и комсомолски лектор, после стана бързо и лесно антикомунист... Беше борец за мандатност във властта и управлението на страната, а сетне се пенсионира като народен представител в Народното събрание след няколко поредни мандати. Е, как да вярва човек на подобни медиатори !?

Понеже от една година живеем в протести, чийто символ от край време е „Орлов мост“ – място за посрещане на едни или други чужди войски, а днес на бунтарите. Какво виждаш ти на това обичано от софиянците място и има ли от какво да се „изчервят“ орлите?

На този въпрос имам и готов отговор .Само ще го припомня :

„Сто и тридесет години стоят тук орлите. /Имаме  мост за световен  сеир./ Какво ли не помнят и пазеха дните ! Минал от тук и Диарбекир ...

Помнят орлите ни всякакви  гости,/с  временна, още с вековна  любов./ Кой не посрещахме тука на моста!/ Кайзера Вилхелм,/ Гагарин, / Хрушчов .../

Мостът е символ за гражданска схватка, / за мирен и гневен милионен  протест,/ даже понякога влиза в палатка / и за честта ни е сигурен  тест . /

Мостът и днеска живее с орлите.../ И окупиран , блокиран , е знак / как утре през него ще минат пак дните / с герб и без герб , /само с български  флаг !“

„Свободното мислене е единственият начин човечеството да върви напред. Новото поколение разбира това. Трябва да се откажем от мисленето, което ни втълпяват медиите. Те все по-често са рупор на нечие друго мислене и интереси“. Казал го е режисьора Оливър Стоун. Актуално ли е това мнение днес за нашите медии?

Не винаги онова, което ни втълпяват медиите, е задължително. Избирам и аплодирам свободното мислене. Оливър Стоун е прав . Неговите думи са актуална оценка и за нашите медии, на които засега е отредено 112 място по свобода на словото. Коментарът е излишен ...

И в края на разговора ни малко нетрадиционно,ама няма да ти задам въпрос с оптимистична нотка, а ще те попитам какъв е ужасът на нечетящите хора и ужасът на четящите, а най-вече на писателите с днешна дата?

Спомням си реплика на герой от екрана, който призна, че не е прочел нито  една книга през живота си и попита откровено: „ И какво ми е, като не съм пипнал с ръцете си нито една книга кажете !“ Но има и други подобни читатели, прочели най –много до една – две книги през живота си, но още пращат послания на четящите, множат фолклора ни с бисери и простотии и продължават да изглеждат добре в обществото, имат избиратели  и фенове дори... Нали вече обяснихме, че и за такива Петко Славейков е изрекъл онова изречение за мършата! А писателите с днешна дата продължават да са истински самотни нещастници без офшорни сметки и джипове, с имения и къщи в чужбина, без шкафчета с кюлчета злато, без чекмеджета... Не, просто в чекмеджетата си имат само неиздадени ръкописи и непрочетени  книги...

Предлагам ви стихотворението наЛозан Такев, посветено на загиналиявоенен пилот Валентин Терзиев

ЧЕРНАТА КУТИЯ

                  В памет на летеца Валентин Терзиев

Не търсете вече черната кутия

с минните ловци и с водолази !

Няма как оная мрачна тенекия

любовта взривена да опази ...

Там в онуй чудовище остава

полета с крилете на мечтите...

Любовта е тук .Тя продължава

винаги да свети сред звездите .

Изтребителят за миг ще се превърне

в шепа прах , в парчета от следата ...

Само няма вече кой тук да прегърне

най – любимите си хора на земята !

Те ще обещаят да го чакат ...

Някой ден отново в небесата

ще се срещнат слънцето и мракът

и ще се обичат без остатък ...

Не търсете вече черната кутия !

Тя е черен спомен за раздяла .

Няма как в оная черна тенекия

да е жива приказката бяла .

Лозан Такев

Снимки Личен архив

Сподели в
 

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021/09:15

Владо Береану с чиста съвест може да бъде наречен и Сладкодумец Храбър, защото можеш с часове да слушаш неговите отговори по болните за всекидневието неща, които не са сухи и формални, а пълни с интересни факти. Самият живот на Владо е живот като на кино с неговите срещи с личности легенди, близкото му обкръжение. Съдбата взела, че му дала много,за което много с часове можем да слушаме.

08.08.2021/18:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021 /09:15 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки