Начало
 
 

Честита 99-годишнина на Анжел Вагенщайн!

17.10.2021 /19:49 | Източник: СБЖ/Фейсбук/Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Анжел Вагенщайн прекрачи към столетието

На многая лета, Маестро на честното слово и на яркия кинообраз, Рицарю на винаги младата и магнетична мечта за един по-справедлив свят!

Несломимият дух и неизчерпаемото вдъновение на българската култура и политика Анжел Вагенщайн навършва днес 99 години. Заедно с всичките му неизброими почитатели, СБЖ му поднася най-топли поздравления и пожелания за крепко здраве! На многая лета, Маестро на честното словото и на яркия кинообраз, Рицарю на винаги младата и магнетична мечта за един по-справедлив свят!...

Ето само една кратка подборка от коментари във Фейсбук за завидната годишнина на обичания Джеки.

Внучката му и шефка на издателство „Колибри” Жаклин Вагенщайн написа:

„Несломим дух, ум, характер! Забранил ми е да казвам възрастта му пред дамите, особено французойките, но мога само да си пожелая на неговата възраст да имам неговото чувство за хумор.”

Журналистът и философ Юрий Борисов:

Джеки Вагенщайн днес на 99 години!

Великият Джеки! Осъденият през 1943 г на смърт младеж! Борецът срещу три строя, както обича сам да се шегува – капитализма, социализма и измислената демокрация! Джеки, който когато е до теб, винаги те обзема чувството, че нямаш достатъчно вяра, нямаш достатъчно идеализъм, нямаш достатъчни сили, за да побеждаваш Злото, което си длъжен да укротиш, да победиш, да захвърлиш в Историята! Джеки – безкомпромисният, железният, непоправимият идеалист!

Джеки, когото обичам като дете! Детето, което за миг е готово да се хвърли в огъня, защото да си до Джеки означава да искаш безсмъртие!

Честит рожден ден, скъпи Учителю!

Мориц Машиах, председател на Народно читалище „Емил Шекерджийски”:

Скъпи г-н Вагенщайн, скъпи приятелю,

В този ден най-сърдечно Ви поздравяваме с Вашия празник!

Колективът и управителния съвет на НЧ „Емил Шекерджийски - 19194 изразяваме своята съпричастност към достойно извървяния от Вас път, за непримиримостта към действителността и Вашата ангажираност за опазване и съхраняване на моралността и толерантността.

Думите Ви „Изкуството е духовната същина на едно бъдеще. Не мога да се похваля със спечелена битка, в изкуството човек дори не знае кога битката е спечелена,

по-често знае кога е загубена. Аз мисля,че имам повече загубени битки,отколкото спечелени. Не смятам, че една битка в изкуството е спечелена от това, че е спечелена награда", разкриват истинската Ви същност за житейски мъдрост и човешка деликатност.

За нас е чест, че сте верен читалищен деец. С гордост Ви пожелаваме много здраве и бодрост.

Нека днешния ден Ви донесе усмивки и радост.

А ето и поздрава към рожденика, публикуван във в. "Дума" - написан е от Трифон Митев и носи заглавието "Уличката „Поп Андрей”":

Малка уличка, наречена не на каквото и да е, не на когото и да е, а точно на поп Андрей - легендарния, безбожния, хвърлил последен снаряд по храмовия купол. Стопанинът на уличката е достопочтен евреин, с което се гордее, български гражданин - и с това се гордее, за България и сърцето му гори, и косите му побеляват. Роден е   в Пловдив през 1922 г., но всъщност - човек на света. Приключил е сметките си с 99-а своя годишнина и вече е прекрачил в столетието...

Да е честит рожденият ден на Джеки - 17 октомври! С пожелание за здраве и добри дни занапред!

Малката уличка, наречена на поп Андрей, е само няколко крачки, колкото да минеш от хола в светаята светих на Анжел Вагенщайн - в неговия кабинет, където дишат филмови и театрални сценарии и книги, преведени на всички световни езици. Уличката води към едно цяло мироздание, към Вярата - от тъмнината на безверието към нейната светлина... „Вярата - окървавената и разпъвана на кръст, разстрелвана и отново възкръсваща сред съмнения и отчайващи противостояния" - както Джеки си я сънува: „..какви невероятни сънища може да сънува един атеист, син и внук на атеисти, който знае, че Творението не е станало за шест дни..." За нея, червената Вяра, е мъкнел затворнически пранги, тръпнел е при всеки тропот на ботуши в килия на смъртен, в партизански отряд е залагал пред знамето й ум и сърце, живот и смърт в епохална битка на Антифашистката съпротива. И се е радвал на червената нейна победа на Деветия ден на септември през 1944-та. И пак за нея, дори след Победата, та и до днес, е пак в борба с тесногръдие и пошлост, против лицемерие и догматизъм, впиващи се като пиявици в сърцето на Вярата... Затова е все неудобен на всички подменящи се едни след други властимащи, с какъвто и да са партиен цвят - те търсят мъдростта, докато се доберат до трона, после бягат от нея, защото най-често не могат да достигнат до нейните кавказки или алпийски снегове...

Няколко крачки по смиреното коридорче в жилището на Джеки - уличката „Поп Андрей"! - са достатъчни, за да те допусне Той до атмосферата на духовност и духовитост, на море от сърдечност, което с няколко тънки глътки коняк те потопява в невероятния разговор за световните проблеми и за малките въпросчета... Прочетете пак за тях в книгите на Анжел Вагенщайн - „Петокнижие Исааково", „Далеч от Толедо" или „Сбогом, Шанхай", или поне разказите за чудото на монаха Синесий и за съня в зимната нощ... Пак за Вярата - „бронирана здраво в гърдите, за която пееше онзи бард - разпнатият на българската Голгота", както сам Джеки пише.

Анжел Вагенщайн! - това е човекът на свободната и на ширнатата мисъл!

И се стъписваш как един български гражданин днес с живота си, с борбите си, със своето творчество събира в скромния си кабинет не само най-висшите отличия на своята държава, но и на Френската република, на кралство Испания, на Руската федерация... Да се чудиш и на отсъстващия ум на онези от отдела на някогашния ЦК, които не допускат дълго време до екран филма му „Звезди" - за съдбата на българските евреи през 40-те години на миналия век и за една красива любов, макар филмът вече да има световно признание... Или на една външна българска министърка от днешната ни „демокрация", която се опитва да пречи на официална покана към Джеки и Валери Петров да участват във филмов фестивал във Франция, защото са комунисти... - нещо, което френският посланик у нас тогава така и не може да си обясни какво е и защо е...

По тази уличка „Поп Андрей" минават и ще минават приятели - посветени във Вярата на Джеки, удостоени с неговото благородство. Уличката лесно се преминава, трудно е допускането до нея - трябват ти честност, очи за света и доброта...

Още веднъж - честито, Джеки! - не сме малко, които те обичаме!

Сайтът "Импресио" също почете Анжел Вагенщайн със следната публикация, припомняща и биографията му:

Анжел Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Автор е на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 държави. Филмът по негов сценарий "Звезди", заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан.

Сред най-известните му произведения са сценариите на филмите "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I", "След края на света".

Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда от съда на Царство България. Офицер е на френския "Орден за заслуги", основан от президента Шарл дьо Гол след Втората световна война като награда за принос в антифашистката съпротива.

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми - игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий "Звезди" от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те се посвещава на литературата и публикува романите "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" (ИК "Колибри), преведени и издадени в цяла Европа и САЩ. Преди 1989 г. става член на Комитета за защита на гр. Русе, който е зародиш на опозиционните движения в онова време.

Лауреат е на международни държавни и литературни награди, сред които международната годишна награда на парижката Сорбона за романа "Далеч от Толедо", Европейската награда за литература "Жан Моне" за романа "Сбогом, Шанхай".

Анжел Вагенщайн е легенда в политически и културен смисъл! 

Нека да бъде честит! 

Сподели в
 

Известният журналист, филмов критик, сценарист, писател и член на Контролния съвет на СБЖ Величко Хинов днес навършва достолепните 84 години. Да ни е жив и здрав и още дълго да ни радва с таланта, чувството за хумор и човешката си почтеност! СБЖ поздравява рожденика и му пожелава здраве и още много вдъхновения!

02.12.2021/06:38

Сред говорилите на представянето на „Забравените самотници” от поредицата „Непознати софийски истории” бяха Радост Железарова – внучка на „летописеца на София с четка в ръка”, големия художник Георги Железаров, и арх. Димитър Андрейчин – наследник на големия езиковед и публицист Любомир Андрейчин.

01.12.2021/21:46

На тържествена церемония в Ханой бе обявено, че с втора награда в престижния международен конкурс за чуждестранни публикации за Виетнам е отличена книгата „Магията Виетнам” с авторка българската журналистка Къдринка Къдринова, която е отговорен редактор на сайта на СБЖ и коментатор на сайта „Барикада”.

29.11.2021/12:02

„Забравените самотници” – това е заглавието на новата книга на журналистката Искра Ценкова от поредицата „Непознати софийски истории” на ИК „Авлига”, реализирана по съвместен проект със Столична община. Премиерата на книгата ще е в Клуб „Журналист” на СБЖ от 19 ч. на 30 ноември т. г.

23.11.2021/17:58

Журналисти от ПЖД „Европрес“ към СБЖ почетоха делото на Г. Ст. Раковски с литературно четене.

21.11.2021/11:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021 /21:24 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки