Начало
 
 

Със светъл спомен за проф. Александър Федотов - днес любимец и на звездите...

01.11.2021 /14:47 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ/Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Александър Федотов (1956-2018). Снимка: Къдринка Къдринова

Изминаха три години от внезапното отлитане към вечността на изтъкнатия учен изтоковед, големият Човек, неуморният пътешественик и ентусиаст в хвърлянето на мостове между културите.

Навръх 1 ноември - Деня на народните будители, не можем да не си спомним за един от най-ярките сред тях от последните ни десетилетия. Става дума за проф. Александър Федотов, внезапно напуснал ни преди три години, на 28 октомври 2018 г. Поклонението за него, невиждано масово, бе в Софийския университет на 2 ноември с. г.

Това бяха дни на потрес и скръб, когато наистина беше трудно да се приеме за истина, че така ненадейно е отлетял този изключителен учен изтоковед, блестящият ерудит, слънчевият Саша, неразделната половинка на председателката на СБЖ Снежана Тодорова, неуморният пътешественик и ентусиаст в хвърлянето на мостове между културите...

Той остави изключително интелектуално наследство и пропития от духа му Център за източни езици и култури в СУ. Но още толкова можеше да направи, още толкова негови идеи и планове останаха недовършени...

Съпругата му Снежана полага големи усилия, за да бъде съхранена паметта за Саша и неговото научно дело. Помнят проф. Федотов и почитат паметта му всички, които някога са го познавали и работили с него. Навръх деня на отлитнето му към вечността - на 28 октомври - и тази година пред неговия бюст в Центъра за източни езици и култури към СУ се натрупаха много цветя, положени от студенти, преподаватели, дипломати, колеги, приятели и почитатели. Едва ли някой от тях се съмнява, че днес Сашата е любимец и на звездите...

Поднасям към моя поклон за него и думите ми на болка отпреди три години, когато беше тъй невъзможно да повярваме, че от този полет той няма да се върне...

Ето какво написах за проф. Александър Федотов точно преди три години, на 1 ноември 2018 г., в аналитичния сайт „Барикада”:

 

ОТИДЕ СИ ЖИВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗТОКА И БЪЛГАРИЯ

1 ноември 2018 г.

 

Много трудно е да се пише за току-що внезапно отишъл си скъп приятел, когато болката още пронизва като ток и съзнанието отказва да приеме жестоката истина. Но не мога и да остана само в скръбта си, защото днешният Ден на народните будители е за почит точно към личности като така изненадващо напусналия ни професор Александър Федотов – един от най-ярките учени и ерудирани интелектуалци, с които днешна България може да се гордее. Той умееше да отваря пред студентите си не само портите на знанието, но и да буди у тях жажда за неспирно изкачване към нови открития и нови истини. И то не самоцелно и индивидуалистично, а като осъзната общност, способна да прехвърля мостове между култури и цивилизации. Да води диалог, да гради, да развива…

Щастие и привилегия бе за мен и семейството ми топлото ни приятелство със Саша и съпругата му Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти. Двойка като тях рядко се среща. Заразяваха всички околни с обичта, която струеше помежду им и която не даваше да се усети къде свършва Саша и къде започва Снежана. Дълбоката им хармония и силна връзка бяха родом от някогашния Ленинград – именно там се срещат и се влюбват преди години като студенти. А когато завършват, роденият в Новосибирск от родители ленинградчани Саша потегля към родината на любимата си Снежана – България.

Тук, в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, випускникът на Факултета по изтокознание на Ленинградския (днес Санкт-Петербургски) университет с екзотичните специалности монголистика и тибетология, става доктор на науките, а по-късно и професор по източни литератури и култури. Изгражда впечатляваща академична кариера.

Научава перфектно български – говори го без никакъв акцент. Както и още куп източни езици, включително и съвсем древни – например старомонголски, старокорейски, старотибетски и т.н. Често се шегува, че сам не помни броя на редките езици, които ползва.

Откроява се като един от най-авторитетните преподаватели по корейска литература и е признат за един от най-добрите изтоковеди на Балканите.

Усилията и ентусиазмът на Александър Федотов имат решаващ принос традициите на СУ „Св. Кл. Охридски” в тюркологията и арабистиката да се обогатят и с индология, японистика, китаистика, иранистика и т.н.

Между 1995 и 2001 г. той е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, а между 2001 и 2007 г. е заместник-ректор на Софийския университет

От 1998 г. е неизменен директор на новосъздадения по онова време благодарение именно на него Център по източни езици и култури към СУ „Св. Кл. Охридски”.

Проф. Александър Федотов е и създателят на специалността кореистика у нас. От 2003 г. е директор на Центъра по кореистика в Алма матер, а от 2012 г. е директор на Института „Седжонг“ в София.

От 2002 г. е член на Съвета за висше образование на Република България. Между 2009 и 2012 г. е председател на Висшата атестационна комисия.

Специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия. Има научни публикации в повече от 25 държави. Член е на Световните асоциации по кореистика, монголистика, алтаистика и тибетология. Автор е на над 40 книги, стотици статии и студии, има десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език.

Това изброяване дава представа за фактологията, но не и за онази енергия, която влагаше Саша във всичко, което правеше. Студентите го обожаваха, защото успяваше не само да ги „запали” със стремежа за вникване в дълбочина в източните култури – той съумяваше и да ги „превземе” с непосредствено общуване, с бликащо чувство за хумор, с неизчерпаеми познания, които щедро споделяше. Когато водеше своите занятия – често „изнесени” сред културни събития, организирани от посолства на източни държави, беше трудно преподавателят да се отличи от студентите. Запазил младежкия си силует и младежкия си темперамент, Саша съзнателно стопяваше дистанцията със студентите, сядайки сред тях, шегувайки се с тях, довеждайки до тях нишките на хилядолетни цивилизации…

Саша беше много обичан и от колегите си, с които също съумяваше да изгражда позитивни и сърдечни отношения, без да допуска в тях дори и сянка от съперничества. Блестящите му лични качества бяха очевидни за всички, но чужда завист никога не го застигна. Саша, който можеше да разказва за прочетено и преживяно не 1001-на, а 10 001-на нощи, умееше да слуша и да се държи с всеки събеседник така, че да го накара да се почувства най-важния, най-интересния, най-талантливия и най-неповторимия на света. Същите усещания умееше да буди при общуването си с всякакви хора – от чистачка или рапър до посланик или министър – по какви ли не географски ширини из планетата.

Впрочем, посланиците на източните държави у нас единодушно го смятаха за безценно съкровище и се прехласваха по всичко, направено от него, за взаимното сближаване между България и техните страни.

Беше неуморим и ненаситен пътешественик – и това също бе жива част от страстта му да свързва и прелива култури, светоусещания и мъдрости. Без никога да изпада в дидактически изкушения, с целия си живот и с целия си научен принос Александър Федотов разбуждаше у всекиго от нас таланта да ценим единството и многообразието си като човечество…

Уви, той си тръгна от света със същата скорост, с която живя – ненадейно и разтърсващо за всички, които го обичахме и бяхме топлени от слънчевия му характер. Оставя огромна мъка и празнина в сърцата ни. Но оставя и здравата и жива връзка между България и Изтока, изплетена от него. Оставя много събудени за силата на общите усилия за общо добруване млади хора. Оставя чувството за дълг, че този път трябва да бъде продължен…

Дълбок поклон пред светлата памет на проф. Александър Федотов! Прощаването с него ще е на 2 ноември от 11 до 13 часа в Централното фоайе на СУ „Св. Кл. Охридски”

 

Сподели в
 

Призивът е в отговор на уволнения и натиск върхуа известни журналисти от вестник "Дума" като Велислава Дърева, Велиана Христова, Георги Георгиев.

15.01.2022/09:45

Вицепрезидентката Илияна Йотова изрази на своя Фейсбук-профил категорична подкрепа на известната журналистка Велиана Христова, която бе прогонена от в. "Дума" задето като синдикален лидер е дала гласност на колективно писмо на 30 от 34-ата работещи в "Дума" журналисти.

13.01.2022/20:32

На 8 януари на 96-годишна възраст си отиде от нас големият журналист Кирил Янев. Доайенът на българската журналистика и носител на голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст“ беше верен на принципа, че ако не си дал всичко в журналистиката, все едно нищо не си дал.

10.01.2022/00:55

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) обяви резултатите от Деветото издание на своя ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” – 2021.

28.12.2021/15:35

В Клуб „Журналист“ на СБЖ бе открита изложбата „България – Корея: Така далечни, толкова близки” на журналиста Валентин Колев.

16.12.2021/13:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки