Начало
 
 

Светлана Джамджиева: Работата на медиите е да разкриват не само "Кой, какво, кога, къде", а и "Защо?"

02.11.2021 /22:14 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


С главния редактор на едно от най-четените и уважавани електронни издания „Клуб Z” Светлана Джамджиева разговаряме на 1 ноември - Деня на народните будители и на българската журналистика. Тя е от онзи тип журналисти, които предизвикват респект със своята откровеност и професионализъм.

Радва се, че в нейния екип влизат много млади журналисти, които обаче вече са доказани, като едни от опитните професионалисти в занаята ни. Със Светлана разговаряме за сайта на СБЖ по наболелите теми не само в нашата професия, но и в болното ни общество.       

Честит Ден на народните будители, Светлана! Виж само на какъв хубав празник с теб разговаряме. Нека в неговата светлина да те попитам днес кои би посочила за народни будители, и будителството в ХХІ век вписва ли се?

Честит да е Денят на будителите! Страхувам се, а и ми е тъжно, че и в ХХІ век българският народ има нужда от будители. Кои са? Аз възприемам будителството буквално – човекът, който ти доказва, че понякога духовното е по-важно от материалното, ученият, който ти обяснява защо да се ваксинираш... хората, които успяват да те убедят да живееш по-смислено.

Главен редактор си на едно от най-четените електронни издания Клуб Z. Какво е закодирано в името и в днешно време трудно ли се прави издание където обективната журналистика е правило № 1?

Ключовата дума е „клуб“. Не много широка общност от хора, които изповядват определени ценности. Те могат да бъдат Знание, Законност, Заинтересованост... изобщо, Знак за интелигентност и разум. Трудно ли се прави обективна журналистика? Не знам, не съм правила друга.

Май твоят екип не е от поддаващите се на „ухажване“ от силните на деня? И каква е връзката между свободата на словото и отговорността?

Екипът ми е не просто сбор от интелигентни журналисти, а от хора с характер. Всеки от тях е специалист в определена област и моята работа се състои в това да ги питам. Ние сме отговорни не само пред читателите ни, но и пред самите себе си. Свободата е усещане на личността и само свободен и отговорен човек може да даде най-доброто от себе си.

Днес като че ли журналистиката ни се гради от скандал на скандал. И сякаш това се прави, за да може всеки нов скандал да замете дирите на стария и хората да забравят за предишния. В този стил на живот и на управление у нас  каква е ролята на журналистиката?

Да не забравя. Да бъде като алармата на часовника – когато някой говори нещо днес, алармата да звъни – вижте какво говореше или правеше този човек вчера. Днес „скандалът“ тръгва из социалните мрежи и медиите, и често бива изкривяван, докато стигне до читателите. Работата на медиите е, освен да са обективни, да проследяват историята и предисторията й. И да се опитват, освен класическите отговори на Кой, Какво, Кога, Къде, да отговарят на въпроса Защо?

Според теб как се постига и отстоява „свободата на словото“? Виждаш ли го у нас, да не говорим за позорящото 112 място в „Репортери без граници“, на което вече пуснахме трайни корени?

Свобода на словото ще се постигне тогава, когато читателите, зрителите, слушателите разберат, че информацията, анализът и коментара й трябва да бъдат заплатени от тях самите. Защото когато ги плаща друг, те минават през неговата призма на интереси. Вярно, има и изключения, но са малко, много малко. В този смисъл, ние имахме късмет с издател, който за 7 години нито веднъж не се намеси в редакционната политика. Ама нито веднъж.

Днес, като че ли повече се говори за свободата на словото, а цензурата май е позабравена? Тази харпия владее ли днес журналистическия терен или само се връщаме в спомените към периода преди 10 ноември?

Като всеки човек в занаята, била съм от страната на цензурираните, сега би трябвало да съм от страната на цензуриращите. И дълбокото ми убеждение е, че най-тежката цензура е в самите нас.

Много се говори за борба срещу пропагандирането на омраза и насилие, и то в контекста на професионализма на журналистите. Трябва ли някой да ни учи как да пишем за това? Или да го оставим на съвестта на журналиста и още нещо, настанява ли се трайно езикът на омразата в българската журналистика?

Аз съм категорично за това - моралният кодекс на журналиста да бъде официализиран документ. И изданията, които не го спазват, да бъдат игнорирани – и от политиците, и от обществото. Не можеш да накараш един човек да спре да чете жълтокафяви издания, говорещи с езика на омразата. Но можеш да го накараш да се срамува от това. Не уважавам политици, които си сътрудничат с такива медии, заради читаемостта им. Те са точно толкова нечистоплътни, колкото и въпросните медии.

Като журналист врял и кипял в политическите събития какъв е твоят прочит на заформилата се спирала от избори в избори и смяташ ли, че журналистиката може да бъде полезна на политиците най-после да „изтрезнеят“ и да спрат с подобни „изпълнения” в името на личния си комфорт, а да мислят за страната?  

Спиралата доказа, че егото на политиците им пречи да са държавници. Сега вече ще направят правителство, защото ги е страх. Друг е въпросът какво ще бъде правителството. В момента се отнасям с респект към тези, които казват „Ваксинирайте се на всяка цена!“, независимо, че 80% от гласуващите са неваксинирани.  Срам ме е от онези, които мрънкат „всеки решава за себе си“... Те никога няма да станат държавници.

Светлана, трайно ли вече се настани чалгата в политическия живот на България? Вече сме свидетели, че сцената тясна е за душата на чалга изпълнителите и те търсят нова, по-издигната, като се целят да влязат в кожата на висшите държавници? Идва ми на ум и да те попитам: има ли чалга днес и в журналистиката?

Ама какво значи има ли? Преобладава! Чалгата не е просто живеене, тя е консумация на живота, не е просто мислене, тя е онова задушаващо налагане на духовната тъпота, маскирано като „народнящина“. И да, трябваше да получат възможност за власт, за да бъде демонстрирана тежката безидейност и невъзможност да се справят. Дано това доведе до отрезвяването ако не на „един народ“, поне на част от него. Но понякога си мисля, че и ние, „чистите медии“, бяхме виновни преди години – явно не давахме на читателите си онова, което търсеха...

Според теб, кои са днес имената, без които българската журналистика би се чувствала „обедняла”?

Не бих се опитвала да изброявам.

Ще цитирам младия Маркс: „Всеки народ изразява своя дух в печата”. Ако съдим по съвременния ни печат за духа на българина, можем ли да бъдем оптимисти?

Не. Съотношението би трябвало да е обратното – повече читави медии, по-малко чалга. Страхувам се, че проблемът стои по-назад – в образованието. Повече образовани, образовани, не просто „завършили“, ще смени това съотношение.

Големият наш журналист Филип Панайотов казва: „У мен се пробуди старият вестникар, който някога си въобразяваше, че словото може да направи човека по-добър, живота по-хубав и света по-справедлив”. В края на разговора ни вярваш ли в тази журналистическа кауза? Мисля, че това ще е добрия повод в Деня на народните будители да сложим точката на нашия разговор. 

Страхувам се, че твърде дълго вярвам в тази кауза, нещо като прекален оптимизъм. Но обратното би ме направило дълбоко нещастна. Така че ще продължа още малко...

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки