Начало
 
 

Дискусия в СБЖ очерта важни проблеми за решаване в медийната среда

01.03.2022 /13:05 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По време на медийната дискусия в СБЖ

Медийното законодателство, регулациите в БНТ и БНР, формирането и функциите на СЕМ, разпределението на публичен ресурс към медиите, защитата на правата на журналистите и гаранциите за журналистическия труд, предизвикателствата в настоящатата кризисна международна обстановка, свързани с дезинформацията и с ограниченията в достъпа до чужди медии – всичко това бе обсъдено на дискусия в СБЖ. Решено бе такъв тип дискусии да станат редовни и да се провеждат на всеки две седмици.

На 28 февруари СБЖ бе домакин на журналистическа дискусия с участието на изявени журналисти, ръководители на медии, медийни експерти и др.

Целта на дискусията бе да се фокусира отново вниманието върху медийното законодателство, върху регулациите особено по отношение на общестевинте медии, върху формирането, ролята и функциите на СЕМ.

Също така бе поставен акцент върху недостига на прозрачност в медийната собственост и в разпределението на публичния ресурс към медиите, както и върху слабата защита на журанлистическия труд и на журналистическите права – проблем, който пряко накърнява медийната обективност и независимост.

Дискусията бе водена от председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която при откриването ѝ отново припомни жизненоважната роля на медиите и журналистите за здравето на самата демокрация.

Сред присъстващите бяха генералният директор на БНР Милен Митев, омбудсманът на БНТ Иван Такев, членът на СЕМ Соня Момчилова, медийните експерти проф. Лилия Райчева, проф. Маргарита Пешева, доц. Светла Божилова, колеги журналисти от различни медии.

Основният доклад с обзор на състоянието на медийната среда и медийното законодателство у нас бе подготвен от медийния експерт и университетски преподавател доц. Иво Инджов. Тъй като той беше възпрепятстван да присъства лично, докладът му бе прочетен от Снежана Тодорова. Но доц. Инджов проследи онлайн цялата дискусия и периодично се включваше в нея със свои коментари и реплики.

В доклада бяха припомнени 10-те препоръки на „Репортери без граници” за засилване на медийната свобода у нас – включително мерки за предотвратяване на съдебни дела срещу журналисти. Очертана и анализиране бе и новата схема за финансиране на обществените медии. Бе предложена обобщена нформация за регистрираните у нас медии, като бе откроена липсата на достатъчно прозрачност в собствеността и финансирането им. Подчертано бе, че това поражда условия за зависимости и медийна корупция.

Обърнато бе внимание също така и върху факта, че настоящата схема за конструиране на Съвета за електронни медии (СЕМ) не гарантира неговата независимост и старада от липса на присъствие в него на представители на журналистическата гилдия и на гражданското общество, което е наложително да бъде осигурено.

За необходимостта от отделен закон за обществените БНТ и БНР се обяви в изказването си омбудсманът на БНТ и известен журналист Иван Такев, изтъквайки специфичната роля на тези две медии като културни и информационни институции, но и като ключови елементи от националната сигурност.

В рамките на дискусията той се включи още няколко пъти със свои коментари по повод начина на финансирането на обществените медии, избирането на техни генерални директори, ролята и конструирането на СЕМ и т. н.

Такев се изказа с тревога и по големия проблем с особено засиления в последните дни около войната в Украйна наплив на фалшиви новини, с който дори опитни журналисти трудно се справят.

Също с неколкократни включвания в дискусията участва и доц. Светла Божилова, преподавателка във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и медиен експерт, натрупал опит в предшественика на СЕМ – НСРТ. Доц. Божилова бе и една от инициаторките за провеждането на дискусията.

Тя отбеляза, че съмишленик на Иван Такев по повод необходимостта от самостоятелен устройствен закон за БНТ и БНР по начина на избиране на генерални директори на двете обществени медии, по промени в избора на членове и във функците на СЕМ.

Доц. Божилова обърна внимание, че действащият в момента Закон за радиото и телевизията „не е устройствен за обществените медии” и допуска еднолично управление на генералния директор, който сам предлага състава на Управителния съвет и програмните директори. Освен това Управителният съвет сам си пише правилниците за дейност и сам си ги контролира..

По отношение на СЕМ доц. Божилова обърна внимание, че не само регулаторът такъв, какъвто е в момента, няма надзорни функции, но и обществото ги няма. Според нея е наложителен нов модел на управление с ефективен обществен надзор, „Не може да се говори само за финансирането на БНТ, а никой да не пита обществото какви програми да излъчва тя. В нея няма национален регионален канал, няма за култура и образование. но има спортен,” отбеляза доц. Божилова.

Тя настоя за нова процедура за избор членовете на СЕМ с двустепенност на избора, както е било предвидено в проект н „Свободно слово”. А задължителните изисквания за професионален авторитет и общественото доверие към хората, кандидатстващи за членове на СЕМ, трябва да се измертав с изследвания и допитвания сред колегията и в обществото. На свой ред Народното събрание и президентът трябва да правят подбора на своите представители в СЕМ сред номинираните от професионалните организации, ат правозащитни, културни и научни институции.

Доц. Божилова също така призова за консолидация на журналистическата общност около общите за всички ни права и интереси, като отбеляза, че СБЖ би могъл да стане обединяващ фактор, протягайки ръка за съвместни действия към всички професионални организации и структури.

В отговор Снежана Тодорова потвърди, че СБЖ винаги е следвал такава линия и ще продължи в същата посока и занапред.

Интересно изказване на дискусията направи и генералният директор на БНР Милен Митев, който се спря на системата на финансиране на общественото радио, включваща освен държавна субсидия, също и търговска реклама. Той обърна внимание, че дейността на БНР изисква издръжка не само на осъществяваните радиопрограми и на необходимата за тях техника, но и например на авторитетните музикални състави към общественото радио.

Проф. Лили Райчева обърна внимание, че настоящата международна кризисна ситуация е свообразен „стрес-тест” в реална обстановка за медийната среда у нас, при който отново изпъкват най-високите професионални стандарти, характерни за БНТ и БНР. С оглед необходимостта от високи стандарти за цялата медийна общност, тя предложи изработването и приемането на Медиен кодекс, какъвто в САЩ съществува още от 30-те години на ХХ век.

Проф. Райчева изрази безпокойство от липсата на достатъчно компетентност в действащата медийна комисия на сегашното Народно събрание и пожела по-голяма активност от страна на гилдията в отстояването на журналистическите права, за да не се превръщат журналистите само в служители на интересите, изгодни за издателите на медиите, в които работят.

Отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова също обърна внимание именно върху  важността на въпроса за защита на правата на журналистите и за гаранциите на техня труд като базисно условие за реалната свобода и независимост в осъществяването на обществената мисия на журналистиката и за медийната свобода.

Къдринова зададе въпрос на Снежана Тодорова дали СБЖ ще внесе и в настоящото Народно събрание своите предложения за закондателни промени, фокусирани тъкмо върху защитата на правата на журналистите и на медийната свобода, вече внесени в НС през 2017 г., но така и не стигнали до обсъждане в пленарна зала.

Снежана Тодорова отговори, че действащият УС на СБЖ вече е подготвил внасянето на тези предложения за законодателни промени в новата медийна комисия към сегашното НС. Но отбеляза, че въпреки отправената от СБЖ покана към тази комисия за участие в дискусията, не е дошъл нито един неин представител.

Също така Снежана Тодорова обърна внимание, че СБЖ винаги е действал активно в защита на правата на журналистите и дори преди време е изработил препоръчителна таблица за заплащането на журналистическия тред в редакциите, но тя била отхвърлена от частните издатели.

Къдринова посочи, че поради напредналото време дискусията очевидно няма да може да отдели достатъчно внимание и на засегнатия от Иван Такев и проф. Лили Райчева важен въпрос за предизвикателствата пред журналистите в условията на сегашната криза около войната в Украйна. А с нея са свързани както рисковете от нарасналите потоци от дезинформация, така и пораждащите много рискове мерки за ограничаване на достъпа до чужди медии, което накърнява не само правото за информиране на широката аудитория, но и професионалната работа на журналистите. Къдринова предложи тези и други важни теми да бъдат обсъдени в отделна дискусия в СБЖ.

Както Снежана Тодорова, така и всички пресъстващи подкрепиха редовното провеждане на такъв тип дискусии в СБЖ на всеки две седмици и дори бе определена дата за следващата – на 14 март.

Членът на УС на СБЖ Борислав Костурков също заостри внимането към отстояването на правата на журналистите и предложи подетите от СБЖ усилия към въвеждане на нормативи за заплащането на журналистическия труд да продължат, независимо от съпротивата на частните издатели.

Що се отнася до темата за блокирането на чужди, преди всичко руски медии с мотива да се възпре дезинформацията в настоящите военни условия, въпрос към присъстващите в този контекст отправи и членът на СЕМ Соня Момчилова, която обясни, че регулаторът има насрочено заседание с такъв дневен ред за 1 март. Тя попита участниците в дискусията какво е тяхното мнение относно блокирането на руски телевизии, излъчващи в България.

Повечето участници бяха категорични, че всяка забрана за достъп до медийни източници, колкото и силен да е пропагандният им профил, е недопустима с оглед свободния достъп до информация. Такава забрана е посегателство не само върху гражданските свободи в обществото, но и сериозна пречка за професионалната работа на журналистите, които трябва да могат да се информират пълноценно и без филтри за всички позиции по темите, които отразяват, особено пък когато те за свързани с толкова сериозни конфликти като сегашния.

 

Сподели в
 

Ако действително са налице факти, потвърждаващи тезата на началничката на кабинета на премиера в оставка, нека ги огласи публично. Всички трябва да сме информирани, ако се извършват драстични нарушения на етичния кодекс на българската журналистика и на законодателството от страна на отделни представители на нашата достойна и жизненоважна за демокрацията професия. А ако се окаже, че всичко това е продукт на цветната фантазия и на политическата страстност на г-жа Бориславова, върховенството на закона изисква тя да отговоря пред него.

06.07.2022/18:02

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022/18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022/08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022/15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022/12:40

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако действително са налице факти, потвърждаващи тезата на началничката на кабинета на премиера в оставка, нека ги огласи публично. Всички трябва да сме информирани, ако се извършват драстични нарушения на етичния кодекс на българската журналистика и на законодателството от страна на отделни представители на нашата достойна и жизненоважна за демокрацията професия. А ако се окаже, че всичко това е продукт на цветната фантазия и на политическата страстност на г-жа Бориславова, върховенството на закона изисква тя да отговоря пред него.

06.07.2022 /18:02

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки