Калин тодоров, Румен Леонидов и Ивайло Диманов готови за представянето на "Защо лаят краставите магарета". Снимка Личен архив

И тази поредна негова нова книга, както и предходните от поредицата му „Зад завесата на соца“, „Зад завесата на прехода“, „Зад завесата на демокрацията“, „Зад завесата. Големия брат“ и накрая „Завесата падна“, вдигна голям шум и предизвика читателския интерес, за това сподели с присъстващите домакинът на вечерта Ивайло Диманов. Според него книгите на Калин се четат и са търсени много, защото той казва откровено истината. Отрадно е да има такива хора, които казват истината, подчерта Ивайло Диманов и припомни думите на Захарий Стоянов, че „журналистът преди всичко трябва да служи на истината и независимо кой е на власт да го  критикува“.

За дошлите да уважат премиерата на новата книга на Калин Тодоров се оказа истинско удоволствие, че тя беше представена от поета Румен Леонидов, който с присъщото си елегантно чувство за самоирония нетрадиционно успя да „разнищи“ несамо новата творба на автора, но и да подчертае, че никога не е безразличен към хубаво написаното слово и неординарното поднасяне на фактите. Така че читателят несамо да посегне към новата книга на Калин, но и да я препоръча и на други, което безапелационно показва, че книгите му имат щастливия късмет да са успешни.      

„Калин пише прекрасно и много достъпно, но най-важното е, че споделя фактите – каза Румен Леонидов. - А явно и ги проверява в различни източници. С лекота прави своите разследвания и пише текстове, които разтърсват. Словесният аналитичен разрез, който Калин обича да прави, в тази книга е несамо за това как се появи новата преса, кой и как се възползва от политическите поръчки, а и за кой как издевателства и до ден днешен върху другите автори. Парадоксът е, че тези същите, които лаят, го обвиняват в несъстоятелни измишльотини. Но ако някой друг журналист или писател е нападнат, ще разбере цялата махала за това и ще пита как може да се случи с него така, ще реве, ще се оплаква…А Калин с пренебрежение и ирония споделя тези неща и то, не за да отмъсти, а защото тези, които сме били през тези години действащи журналисти знаем много неща. В книгата обаче има и други елементи, защото Калин обича да прави в книгите си в не повече от три части, които обхващат свързани с темата факти. Дори ме изненада, че един сериозен журналист се интересува и от езотеричните истини, като в една от книгите си беше писал и за Преподобна Стойна.“

Румен Леонидов сподели, че страшно му допада публицистичната смелост на Калин, защото смята, че човек трябва да си казва, това, което знае, но същевременно да си подсигури аргументирана защита. И като съиздател, съвместно с „Изток-Запад“, е горд, че е застанал зад книгата на Калин Тодоров, защото в нея се изнасят истини, които никой не ги оспорва. „Много ми харесва това, че Калин никъде не показва, че е партиен човек, че е с леви разбирания – смята Румен Леонидов. – Не демонстрира идеологическа пристрастност. Няма акценти, заради които да се каже, че е пресолил манджата. И с това, според мен, печели, защото и тези, които не са съгласни с него, или не го харесват, като прочетат книгата няма какво да кажат. Тоест той им отне правото да се заяждат и злословят. Е, разбира се ако са крастави магарета ще лаят, но затова пък те самите губят от това, защото, както пише Стефан Цанев в едно стихотворение, „най-големите врагове на Исус Христос са бездарните попове“. Книгите на Калин са много четивни и написани на прекрасен български език и да не забравяме, че той освен журналист е и писател. Може да се каже, че това са вестници във вид на книги и е много важно, че те могат да вървят от ръка на ръка. И те вървят, и имат една много голяма аудитория от хора, които са жадни да чуят или прочетат нещо, което го няма другаде и то не в популистки или партиен вариант. Има неща, които трябва сякаш да се съобщават между другото, а Калин това го прави много добре.“ Леонидов сравни книгите на Калин Тодоров със стихосбирки, защото не били големи и с излишен пълнеж, но за разлика когато четеш някоя стихосбирка можеш да заспиш от скука, но с негова книга можеш и да не мигнеш цяла нощ, като прочетеш неща, които са доста жестоки.

Самият Калин Тодоров разказа за това как се е родила идеята за тази негова поредна книга, като специално се спря на заглавието й. Всичко започва от споменаването от него в интервю пред Лили Маринкова името Пеевски и това, че момчето от ДПС работи с руски капитали, което е публично известна информация. Но се оказва, че това изречение страшно предизвикало гнева на Петьо Блъсков и той в разбиващ коментар пише,че Калин Тодоров и Иво Прокопиев са две крастави магарета, които лаят срещу слънцето, вероятно имайки предвид Пеевски. Което от своя страна предизвиква Калин да си припомни миналото когато двамата с Блъсков са работили врата до врата в „Отечествен фронт“ и раждането на свободната частна преса у нас. „Тогава си дадох сметка, че историята на моите кратки приятелски взаимоотношения с Петьо Блъсков на практика отразява как се разви българската журналистика – върна лентата на спомените назад Калин Тодоров. – За съжаление, че трябва да го кажа така: Как деградира българската журналистика. Постепенно започнах да си давам сметка, че наистина има доста крастави магарета, които в България са вързани за хранилката на мафиотския капитал и лаейки създадоха интонационен фон, който ни попречи да видим какво се случва действително. А случи се, че близо за трийсет години мафията превзе държавата и с помощта на крастави магарета, които лаеха по вестниците, по телевизиите и замъгляваха това, което реално се случваше в България.“ Калин Тодоров направи дълбок разрез на всичките тези години демокрация и стигна до сегашния горещ проблем – войната в Украйна, която също има място в неговата нова книга. За съжаление тази война показа, че краставите магарета са по целия свят, каза Тодоров. Той припомни, че навремето за българските журналисти издания като „Ню Йорк таймс“, ВВС са били икони, и че ако в тези медии е написано нещо, то няма място за съмнение, че това е последна инстанция. Но днес и там краставите магарета са като тези у нас, но значително по-големи и по-гръмогласни, и техният лай замъгли картината на това, къде и какво се случва в момента по света. Според него това никак не е добре, защото сме на прага на много сериозни събития, но и катастрофални, които дано не се случат. Но каквото и да се случи, ние се намираме на входа на един нов свят, е убеден Калин Тодоров, и пред неговата порта както всички, така и България, трябва да си намери своето място. А това не би могло да се случи, ако тя слуша лая на краставите магарета. И поради този факт, той се опитва в третата част на книгата да опише какво се случва в Украйна, но не това, което е на повърхността - телевизионните репортажи, изявленията на Зеленски, които създават някакъв интонационен тон на това, което се случва. Зад него има съвсем други неща и за съжаление те не могат да се видят. Калин Тодоров цитира един от големите световни умове, който е казал, че докато Първата световна война се е водила за колонии, Втората - за пазари, Третата световна ще е за умовете и душите на хората и това в момента се случва. Или по-точно това е пропагандната война, в която ние по-скоро сме жертви отколкото участници, и в крайна сметка Русия категорично е губеща в нея. И това е така, тъй като руската военна доктрина винаги е смятала, че е важно какво ще се случи на бойното поле, а това какво ще си мислят хората не е чак толкова важно и цената, която руснаците ще платят затова, че обърнаха гръб на тази война е много висока. За разлика от Русия от другата страна са много големите майстори на тази война и силите са много сериозни.И на целия този фон, със съжаление сподели Калин Тодоров, се видя колко жалка е българската журналистика, защото „по най-смешния и елементарен начин тя възприе само една гледна точка и единствено няколко мохикана, като Петър Волгин, Иво Христов, Валентин Вацев се опитаха да бъдат другата гледна точка. А това означава, че нещата са опасно наклонени в тази посока.“

В непринудена атмосфера присъстващите на представянето на книгата на Калин Тодоров несамо му задаваха въпроси около неговата поредица, но и не спестиха и мнения за състоянието на българската журналистика с днешна дата. На въпроса на сайта на СБЖ каква е прогнозата му за света и медиите след приключването на войната в Украйна, Калин Тодоров отговори:

„По всяка вероятност, конфликтът ще продължи минимум 4-5 години, защото колективният Запад си дава сметка, че ако даде на Русия да победи, то това ще е в някаква степен началото на неговия край по начина, по който изглежда сега. Америка няма да бъде вече единствената супер сила в света. Русия основателно ще предяви претенции за втори полюс, а веднага след това ще се появи и Китай като трети полюс. В момента Русия вече е до стената и няма накъде да отстъпва и не може да загуби тази война. И тук проблемът не е самият Путин, защото, според мен, го абсолютизират от една страна като демон, а от друга като спасител на човечеството. За мен е просто колективен псевдоним, т. е. той е това, което виждаме отпред, но зад него стоят могъщи сили и това вероятно е несамо руският, но и световният военно-промишлен капитал, който води война с глобалния финансов капитал. Така че каквато и да е съдбата на Путин и дори утре да го свалят, или пък се окажат верни приказките за това, че е болен от рак, Русия няма да отстъпи, защото няма накъде. Така че Путин не е проблема, а че промишленият капитал на Русия, и този на Китай, а най-странното, че също и на САЩ, стискат палци на Русия, защото ако се случи демократите да загубят и Тръмп се върне отново на власт, съм сигурен, че войната ще приключи моментално, защото ще се разберат. А да не говорим и за най-неочакваната позиция на целия Близък Изток. Така че и двете страни са се хванали гуша за гуша и няма да отстъпят и конфликтът ще продължи до тогава, докато видим контурите на Новия свят. А когато Русия и САЩ седнат на масата за преговори, ще бъде една нова Ялта, която ще чертае границите на Новия свят, където Украйна изобщо няма да играе в тези разговори. Смятам, че там Русия ще направи възможното да фиксира границите на Луганската и Донецката републики и ако й стигнат силите ще се опита да вземе и Запорожието и ще има демаркационна линия по цялата граница на Източна Украйна, а за Западна Украйна не мога да си обясня докъде би стигнал авантюризма на Запада, защото ако той активира следващите си прокси бойци, а именно Полша и не дай Боже по-нататък България и Румъния, тогава нещата ще загрубеят повече.

А журналистиката смятам, че в този вид, в който сега битува, просто няма как да съществува, защото в провинцията  у нас никой не гледа телевизиите, не си купуват вестници. За мен те са изкуствени образования финансово помпани от правителствата, от разни НПО-та, от Сорос и т. н., но ако промишленият капитал победи финансовия капитал, то самият Сорос ще рухне, защото е колос на глинени крака.“

Свързано:

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=52238

Снимки Авторката           

Сподели в