Георги Лозанов: Съпротивата срещу сливането на БНТ и БНР е алиби

08.08.2010 /10:45 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Георги Лозанов е председател на СEМ и шеф на работната група, ангажирана с писането на нов медиен закон, уточнява към интервю Зорница Стоилова, цитирана в "Капитал”:

- Казахте, че всички промени в ЗРТ от 1998 г. досега са го лишили от основна цел. Какво ще преследвате с новия медиен закон?

- Не е въпросът само в многото поправки, правени често според противоречива лобистка логика, а и в самия закон. Нека цитирам прочутия теоретичен афоризъм на Маршъл Маклуън за медиите – "Средството е съобщението".

Е, цифровизацията променя коренно средствата за разпространение на съобщенията и това няма как да не доведе до дълбока промяна в законовото им регламентиране.

Настоящият закон беше създаден за и според условията на аналоговата ера под мотото "Една честота, една програма".

В цифровата ера, казано метафорично, няма да има нито честоти, нито програми, защото честотният ресурс постепенно ще стане практически неограничен, а програмите ще загубят своята структурираност и ще се превърнат в информационни услуги, подчинени изцяло на волята на този, който ги ползва.

Разликата между двете ери е съпоставима единствено с разликата между преди и след появата на масмедиите.

Периодът обаче е преходен

Белезите на аналоговата ера все още са устойчиви, а предстоящото се губи в хипотези. И можем с години да се крием от него в нови кръпки върху стария закон.

Резултатът ще е, че когато най-после ще сме принудени да напишем нормативен текст с утрешна дата, той ще е трудно и болезнено приложим към заварената медийна среда.

Както впрочем стана и със сега действащия закон. Той бе приет след бурното и стихийно развитие на сектора, отключено от падането на комунизма, и бе обект на многопосочни съпротиви и опити за заобикалянето му. За съжаление, нерядко успешни.

За да напишеш обаче изпреварващ или най-малкото своевременен закон на прага между две епохи, за кратко поне трябва сметката на историята да ти е по-важна от твоята собствена.

По време на дискусиите в Министерския съвет исках да разбера има ли и колко са сред нас ентусиастите в този смисъл. Не се натъкнах на щастливи изненади.

- Кои са трите най-важни проблема, които новият медиен закон трябва да реши?

- Първо, разбира се, обществените медии като организация и финансиране, но и като влияние върху дневния ред на обществото.

Знам, че от подобни имплицитни оценки много от работещите там се чувстват засегнати и някои от тях с право, защото на ниво персонални качества и воля те наистина се грижат за обществената функция на медията.

Но като цяло БНР и БНТ си остават една от най-слабо реформираните сфери у нас – държавата от времето на Тодор Живков заделя по неясни критерии едни пари, дава ги топтан на генералния директор, който ги разпределя надолу по пирамидалната структура.

Той и подчинените му гледат на тези пари като на свои и ако дойде отнякъде съмнение в това статукво, започват стръвно да го бранят. БНР напоследък е далеч по-активно в отбранителните действия от БНТ, защото просто е и далеч по-добре с парите в момента.

В резултат на тази битка за хляба, ако можем да я наречем така, през изминалите години никога не се извършиха няколко задължителни стъпки, които да помогнат да двете медии да станат обществени по модел.

Най-напред да се дефинира обществената им мисия, като се отчетат социално-политическите особености на страната.

После да се въведе тест, с който да се определят предавания, изпълняващи тази мисия и ефективността им, за да може държавна помощ да се отпуска само за тях, след като се изчисли колко средно струва минута програма, съответно в БНТ и БНР.

Накрая ясно по закон да се разграничат програмни от административни решения, така че администрацията да не е властова структура, а услуга, която да ползва програмите.

Именно тази, отлагана до пълно изтощение реформа предстои на БНТ и БНР, като не е най-важното дали тя ще стане поотделно във всяка медия или чрез институционалното (а не програмното) им обединение.

Привилегия на последното е, че е доказана добра европейска практика и че е "до дъно" – не може да се използва за маскировка на козметични промени. Защото моето впечатление е, че съпротивата срещу обединението, всъщност, е алиби на съпротивата срещу реформи.

Вторият централен проблем също е добре известен – прозрачността на собствеността. През 1998 г. си бях позволил да кажа, че за да регулираме медиите, първо трябва да извадим собствениците им от джиповете с потъмнени стъкла и да им видим лицата.

Днес потъмнените стъкла, общо взето, са на изчезване, но лицата на собствениците – физическите, не юридическите, продължават често да са само смътни силуети.

Проясняването им наистина е въпрос на нелека правна технология, но преди всичко на категорична политическа воля. А настоящите управляващи публично я заявиха.

 - Със смесени емоции се прие идеята новият медиен закон да регулира и интернет, доколкото е среда за аудио-визуални медийни услуги. Как ще разплетете този възел?

- С изравняване на "регулаторното налягане" в двете среди. Така или иначе, колкото по-голяма част от комуникацията минава през интернет, толкова е по-малък шансът му да остане територия, изцяло свободна от право.

И съответно, колкото повече можеш да стигнеш в интернет до съдържание, което се разпространява и извън него, толкова по-малко регулация трябва да има в останалите медии. Така че основен принцип на новия закон ще е либерализацията, а основен принцип на либерализацията е равнопоставеността.

- На публичния дебат стана ясно, че членовете на работната група са се обединили около идеята за сливане на БНТ и БНР. С какви аргументи?

- В групата, както и извън нея, има преди всичко дискусии по темата и е твърде рано да се каже в чия полза ще завършат те. Особено преди да е направен конкретен анализ на финансови резултати от евентуалното обединение на БНТ и БНР.

Но тук има нещо, което извежда дебата далеч отвъд аргументите и практически го блокира. Въпреки всички уверения, че става дума за експертна идея, подложена на публично обсъждане, тя предварително бе обявена за свършен факт, и то на ниво политическо решение.

А политическото решение, от своя страна, може да се сметне за опит да се ограничи свободата на словото в обществените медии.

Така, протестирайки срещу несъществуващ политически натиск, критиците на обединението оказват реален натиск върху управляващите да не подкрепят идеята. В средите на БНР за кратко този трик се ползва за втори път.

Наскоро на конкурса за генерален директор пак беше вдигнат голям шум, че има политическо решение Валерий Тодоров да бъде сменен. Не друго, а тъкмо преизбирането му показа, че това е било именно трик, който най-малко отива на представители на обществена медия.

Със съкращения


 

Сподели в
 

Това, което наблюдаваме още от рано сутрин, е медиен абордаж - по всички централни телевизии текат непрекъснати пресконференции и брифинги на правителството и ГЕРБ, пише в свой коментар за медийния 11 юли авторът Николай Милчев.

12.07.2020/17:15

Фантасмагория е футболните клубове сами да продават телевизионните си права, заяви собственикът на Лудогорец и на Нова броудкастинг груп Кирил Домусчиев.

10.07.2020/16:51

Новият Надзорен съвет на Facebook, който има за цел да поддържа контрола над публикациите в социалната мрежа, обяви, че няма да започне работа до по-късно тази година, пише CNBC.

09.07.2020/15:25

Британската медийна група Рийч (Reach), собственик на таблоидите "Дейли мирър" и "Дейли експрес", планира да съкрати персонала си с 12 процента или около 550 работни места, предаде Ройтерс.

08.07.2020/16:53

Гръцкото правителство отпуска 20 млн. евро за национално отговорните медии, които по време на пандемията призоваваха гражданите да останат по домовете си и да спазват ограничителните мерки.

07.07.2020/16:52

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки