Алексения Димитрова: Обичам да обогатявам с опита си младите журналисти

09.08.2010 /20:10 | Автор : Владислав Димитров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това казва Алексения Димитрова в специално интервю за СБЖ. Разследващият журналист трябва да не се поддава на изкушения и да е склонен да живее скромно, допълва събеседницата.

Наскоро бе издадена последната Ви книга със стряскащото заглавие "Отдел за убийства". Разкажете нещо повече за разследването си и за книгата.

Документите, които публикувам в тази книга, потвърждват нещо, за което дълги години витаеха съмнения и слухове – че някога е съществувал специален отдел, който се е занимавал с т.нар. остри мероприятия – убийства, отвличания, отравяния на неудобни за властта хора.

Документите открих случайно сред архивите на Първо главно управление на ДС, които станаха достъпни след приемането на т.нар. Закон за досиетата през 2006 г. Мнозина ме питат защо ги публикувам чак сега. Ами защото ги намерих сега. Четенето на архиви е занимание с непредвидим край – никога не знаеш какво, кога и откаде ще изскочи.

Понякога четеш с години, без да попаднеш на нищо, понякога само за няколко часа излизат десетки интересни документи. След като завърших книгата си „Тайните досиета на царя”, през лятото на 2009 г, продължих да чета достъпните описи от архвите на Първо главно управление на ДС - разузнаването.

Там са записани само заглавия на папки, а хората, които са ги формулирали, сякаш са опитале да ги представят по възможно най-скучния начин, за да не привлекат никога нечие внимание. Въпреки това ми направиха впечатление няколко абревиатури – ОМ, СМ, ДМ и АМ.

От четенето на предишни документи знаех, че тези съкращения означават остри, специални, дезионформационни и активни мероприятия. Когато поръчах папките и ги отворих, се оказа, че отделът за остри мероприятия е бил създаден през 1963 г.

Това е суперсекретната Служба 7, която до 1973 г. е работила срещу 10 български емигранти в 9 страни, а срещу тях са обсъждани различни остри мероприятия, сред които ликвидиране, отвличане, отравяне, дискредитиране, компрометиране. След като в. "24 часа" издаде книгата му „Отдел за убийтва”, получих много обаждания от хора, които ме поздравиха.

Но имаше и анонимни гласове, които казаха, че написаното не било вярно и е плод на фантазия. Учудвам се как може да се отрича очевидното. В книгата са публикувани близо 100 факсимилета на документи, които потвърждават всяка дума от написаното.

Предполагам трудно намирате информация за Вашите журналистически разследвания? Още повече, че пишете за неща, случили се преди доста години.

Трудно и доста относително понятие. Не възприемам ровенето и четенето на архиви като трудно, защото когато познаваш законите, знаеш как да търсиш документи. Същото се отнася и за разследванията ми в американските архиви.

От 1998 г, по силата на американския закон за свободата на информацията, пращам искания за разсекретяване на документи, свързани с България от времето на Студената война. Този закон е валиден за всеки гражданин по света и от него могат да се възползват всички чуждестранни, включително български граждани и журналисти. Това правя и аз.

От 1998 г. досега съм пратила стотици искания по силата на този закон до десетина американски инстутиции. Досега съм получила повече от 6-7 хиляди страници, за част от които разказах в първите си две книги „Железният юмрук”, която излезе в Англия ,и „Войната на шпионите”, публикувана от издателство „Сиела” през 2005 г.

Но на мен отдавна не ми е достатъчно да разказвам по документи. Винаги се опитвам да намеря участниците, потърпевшите или свидетелите в дадена история или техните наследници. Те дават допълнителни детайли, които оживяват докуентите. Например в „Отдел за убийства” открих трима от емигрантите, срещу които са били готвени остри мероприятия, както и срещу някои от наследниците им. Те разказват много интересни неща и допълват намереното в документите.

Какво е за вас разследващата журналистика?  

Умението да търсиш и намираш факти и различни гледни точки там, където другите не искат или не могат да открият.

Какви качества трябват на един човек, за да е добър разследващ журналист?

Да е любознателен, да носи вътрешен стремеж да открива нови неща. Да е търпелив, защото понякога са нужни месеци и дори години, за да успее да издири, прочете или изслуша различни източници, за да представи възможно най-пълна и балансирана картина на проблема.

Не по-малко важно е да бъде безпристрастен – да събере добросъвестно фактите и да ги представи на читателите, а те да се направят изводите. Не на последно място журналистът, който се занимава с разследвания, трябва да не се поддава на изкушения и да е склонен да живее скромно. От разследваща журналистика не се забогатява, или поне в България е така .

Според вас има ли бъдеще професията журналист в България?

Да, но не и във вида, в който досега. Такива са световните тенденции. Това, което ние като журналисти можем и трябва да направим, е всеки миг да актуализираме знанията, които имаме, за да сме в крак със световните тенденции в разследващата журналистика.

Това е напълно възможно – от участие в семинари, обучения - по-кратки или по-продължителни реални или виртуални специализации, до десетки онлайн курсове и професионални сайтове, където с публикуват наръчници за обучение и усъвършенстване на студенти и практикуващи журналисти.

Вие имате много професионални специализации в чужбина. Как един млад журналист, все още без достатъчно контакти, може да мине по-вашите стъпки и да придобие така ценен опит и авторитет?

Като се интересува, намира информация и кандидатства за тези специализации. Те отварят прозорец към света и към професията. Човек обогатява и личния си, и професионалния си мироглед. На младите хора не трябва да се дават много съвети, защото те обикновено или не ги чуват, или ги оценяват едва след време, когато виждат какви възможности са пропуснали.

Но ще си позволя да дам два – да учат чужди езици и да четат много. Чуждите езици създават възможност за много контакти, които са ценни в работата. А четенето има десетки предимства – от това да намериш интересна тема за разследване, до това да откриеш добро място за специализациите, за които ме питате.

Имате ли желание да предадете знанията си на младите колеги следващи журналистика?

Да, не само, че имам желание да предавам занията си, но го правя от много години в България и по света и то с голямо удоволствие. Един от последните случаи бе в СУ, където с колегата ми Станимир Въгленов 2 семестъра водехме курс по „Разследваща журналистика” във Факултета по журналистика и масова комуникация, подкрепен от посолството на кралство Холандия в България.

Едно от любимите ми занимания е да водя обучения по разследваща журналистика за колеги от регионални медии. Така обменям опит с тях. Възхищавам им се от смелостта и упоритостта, която проявяват, въпреки трудните условия, при които работят.

Винаги съм казвала, че да се прави разследваща журналистика извън София е много по-трудно и предизвикателно. Но за да завърша отговора на този въпрос: Да, готова съм винаги да споделя професионалните знания и умения, натрупани през годините, с всеки, който прояви интерес.

Предполагам, ако това стане и Ваш студент спечели престижна награда като „Черноризец храбър", както вие сте успяла, ще бъдете много горда?

Винаги е чудесно, когато учениците надминават учителите си. Това го знам от моите учители в професията – Иван Ганев, лека му пръст, Евгений Станчев и Любен Генов, с които имах шанса да работя в „Поглед” до 1995 г. От тях научих много за професията и съм им признателна за това.

Вие сте била член на „Клуба на младия журналист"? Разкажете ни за наградата, която сте спечелила тогава, и поне малко за дейностите на Клуба по времето, когато вие сте била в него?

Това бе преди повече от 20 години, така че нямам много ярки спомени. Смисълът от съществуването на подобен клуб е младите колеги под една или друга форма да получават знания от авторитетни световни форуми по журналистика и от по-опитни колеги.

В днешно време, когато светът е едно глобално село, те могат да го правят и сами чрез онлайн обучения и участие в различни професионални мрежи. Смисълът на клуба е да обменят идеи за най-добрите подобни общности, както и да обменят позитивни примери.



 

Сподели в
 

Това, което наблюдаваме още от рано сутрин, е медиен абордаж - по всички централни телевизии текат непрекъснати пресконференции и брифинги на правителството и ГЕРБ, пише в свой коментар за медийния 11 юли авторът Николай Милчев.

12.07.2020/17:15

Фантасмагория е футболните клубове сами да продават телевизионните си права, заяви собственикът на Лудогорец и на Нова броудкастинг груп Кирил Домусчиев.

10.07.2020/16:51

Новият Надзорен съвет на Facebook, който има за цел да поддържа контрола над публикациите в социалната мрежа, обяви, че няма да започне работа до по-късно тази година, пише CNBC.

09.07.2020/15:25

Британската медийна група Рийч (Reach), собственик на таблоидите "Дейли мирър" и "Дейли експрес", планира да съкрати персонала си с 12 процента или около 550 работни места, предаде Ройтерс.

08.07.2020/16:53

Гръцкото правителство отпуска 20 млн. евро за национално отговорните медии, които по време на пандемията призоваваха гражданите да останат по домовете си и да спазват ограничителните мерки.

07.07.2020/16:52

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки