Медиите - вярна снимка на днешната езикова ситуация в България

19.08.2010 /10:07 | Автор : Андрей ВЕЛЧЕВ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Грамотността не е вродена – тя се придобива чрез четене и чрез писане и/или говорене. Четете грамотно написани книги, грамотно написана преса, слушайте и гледайте грамотни журналисти, препоръчва за читателите на сайта на СБЖ, езиковедът доц. Борислав Георгиев в разговор с Андрей Велчев:

Борислав Георгиев (роден в София на 22 юни 1958 г.) е доцент по съвременен български език в Нов български университет. През 1984 г. завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1985 г. до 2005 г. работи в Института за български език при БАН - Секция за съвременен български език. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема "Норма и масмедии". Старши научен сътрудник от 1999 г. Член на управителния съвет на Българското семиотично дружество.

Има многобройни статии в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията. Съавтор на "Нов правописен речник на българския език" (София: Хейзъл, 2002), "Речник на чуждите думи" (София: Атлантис, 1996). От 1988 г. е автор на седмичната рубрика "Езикова култура с Борислав Георгиев" в рамките на предаването "12 плюс 3" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио.

Ръководител e на проектите "Нomo Balkanicus - знаковост и културна идентичност" и "Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование". Напоследък работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия. Интересува се и от всички аспекти на неформалната словесна комуникация, за което свидетелства воденият от него семинар "Езици на субкултурите".

През 2000 г. получава наградата за млади и перспективни учени "Проф. Л. Андрейчин" на Института за български език при Българската академия на науките за постижения в областта на българското езикознание.

Доц. Георгиев, Вие сте преподавател по български език и езикова култура  в едно от водещите висши учебни заведения – Нов български университет.  Какво е, според Вас, качеството на речта, която звучи или се чете в българските медии?

То не е по-различно от качеството на всекидневното говорене и писане. Медиите нямат за задача да ограмотяват потребителите си – те обаче имат свойството да налагат езиков вкус – дори и да не искат да вършат това, да направят престижен даден начин на изразяване. Смущава ме езиковият вкус, който напоследък се налага от медиите и чрез медиите. Твърде бързо и безкритично немалка част от българското общество възприе чалга ценностите, тъй като те са твърде елементарни и лесно смилаеми, и това започна да си личи и в говоренето, и в писането.

Чалгата свежда доста сложните неща в човешките взаимоотношения до твърде елементарни и опростени, представят един твърде прост и елементарен модел на света, в който всичко се свежда до пари (главно) и до секс, примесен с голяма доза сълзлива романтика. Ако на битово равнище това би могло донякъде и да бъде приемливо, на обществено равнище това е съвсем неприемливо.

Политиката и въобще обществените взаимоотношения също са сведени в медиите до модела на света, присъстващ в чалгата, което за мене е неприемливо. Ако един политик се вписва в чалга измеренията на нещата, той става известен. Ако не се вписва – знаят го малцина.

Употребата на преизказни форми в новините, в текстовете на печатните медии, как се приема от потребителя на информация?

Това е стар трик, познат от времето на тоталитарните медии в България. Преизказването внушава недоверие към източника на информация, но не зная доколко редовият български потребител на медии си дава съзнателно сметка за това, а не зная доколко всъщност трябва. Не са правени нарочни изследвания, които да установят рецепцията на подобен начин на изразяване.

Освен СЕМ, трябва ли да се въведе и езикова регулация на медиите?

Доколкото знам, СЕМ е и езиков регулатор, а член 10 от Закона за радиото и телевизията също се грижи за това. Остава просто той да се спазва. Наистина поради контрола на СЕМ до 22 часа в ефира не звучат откровени вулгаризми, не звучи порнографски оцветена реч. Обаче през зимата например три дена най-тиражираната и най-обсъжданата новина и в ефира, и в пресата беше прословутото домашно видео на танцьорка от предаването „Господари на ефира”.

Твърдя, че интервютата, последвали публикуването на домашното видео в интернет, доста повече от самото видео нарушаваха добрия тон в публичното пространство и оставиха впечатление у зрителя/читателя, че най-смисленото нещо, което човек може да направи на този свят, е да заснеме и да разпространи в интернет своите интимни нощи с някого. 

Що се отнася до периодичния печат, там нещата стоят съвсем другояче. Цялото лято един жълт седмичник непрекъснато публикува на първата си страница снимки и сензационни заглавия за поредната секс оргия на поредната публична личност. Според мен това като резултат породи просто досада, защото на българина му писна от евтина порнография в медиите.

Какъв е езикът в интернет простраството и социалните медии, все повече навлизащи в нашият живот?

Той е вярна снимка на това, което се случва в действителност и поради това е добър източник да се наблюдава и описва какво се случва с употребите на българския език. Има грамотни – в широк и в тесен смисъл – хора, не толкова грамотни и съвсем неграмотни.

Като активен участник в различни виртуални социални мрежи веднъж си направих експеримент: написах в една социална мрежа, че ако някой напише в моя профил например „медий”, „лекций” (доста разпространена напоследък правописна грешка) и т.н., веднага ще го изтрия като приятел. И наистина с двама-трима души постъпих точно така. Но останалите запомниха, че това е груба правописна грешка и допускането й по-скоро вреди на публичния им образ.

Грамотни ли са журналистите в България,  или те употребяват едни и същи заучени фрази и термини?

За съжаление всред започващите млади журналисти се забелязва откровена неграмотност и липса на обща култура. Има една девойка, говореща по едно радио, която всяка сутрин ме забавлява неимоверно със своите грешки от типа на „полския град ПознАн” (а не „ПОзнан”), „Антон дьо Сейнт Екзюпери” и др. подобни. Някои смятат, че е напълно достатъчно да имат радиофоничен глас и/или добра визия за пред камера, за да станат добри журналисти. Очевидно е, че това не е достатъчно.

Един приятел – един от малцината добри (тоест и много грамотни) журналисти на възраст около 40 години, наскоро се пошегува с най-известната виртуална социална мрежа. Той каза, че било добра хрумка на една телевизия с национален ефир, да връчи на една от водещите си лаптоп по време на сутрешния им блок, защото по този начин тя си оправяла фермата във Фармвил, докато тече разговор със събеседник. Така не ставали гафове, каквито имало преди.

Как да образоваме читателите,  доколкото са останали?

Ще перифразирам в случая любимите си Илф и Петров: делото за образоване на читателите е дело на самите читатели.

Последният път когато направихте забележка на медия или журналист за фрапираща грешка?

Не правя забележки – не съм регулаторен орган. Но се радвам, когато някой ми се обади за езикова консултация.

Пълният член трябва ли да остане в употреба?

Без съмнение.

Кой са най-грамотните медии?

Е, това означава да им направя реклама, затова ще се въздържа. Но добър показател е кои вестници най-бързо свършват . Това определено не са тези, които извеждат на първата си страница, като водещо заглавие и дори като водеща тема, секс оргията на този или онзи. Харесва ми също така, как работят преводаческите агенции, обслужващи една или друга небългарска кабелна телевизия с изготвяне на субтитри.

Има и грамотни водещи, които правят добро впечатление и вдигат популярността на медията, в която работят.


Съвет към читателите на сайта на СБЖ, как да бъдат по-грамотни и на кого да вярват?

Грамотността не е вродена – тя се придобива чрез четене и чрез писане и/или говорене. Четете грамотно написани книги, грамотно написана преса, слушайте и гледайте грамотни журналисти. И използвайте речници – в България все още нямаме навика при работа със словото речникът да стои до нас. Използвайте и „читави” онлайн справочници – вече има доста добри и за българския език.

Читателите на сайта на Съюза на българските журналисти могат да се свържат с доц. Георгиев на :

http://borislavgueorguiev.net
info@borislavgueorguiev.net

 

Сподели в
 

Американският Knight Center ще проведе безплатен онлайн обучителен курс на тема "Цифрови разследвания за журналисти: как да проследяваме цифровата диря на хора и организации" от 5 октомври до 1 ноември 2020 г.

23.09.2020/12:00

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

21.09.2020/09:01

Детският журналистически клуб "Кандилце" при Православния информационен център в Благоевград възобновява занятията през октомври, съобщава blagoevgrad.utre.bg.

18.09.2020/15:22

Видни личности се включиха в кампания за бойкот на фейсбук и инстаграм, за да принудят най-голямата компания за социални медии да ограничи разпространението на езика на омразата и пропагандата, съобщи АП.

17.09.2020/14:05

Специално звено на словашката полиция арестува трима известни съдии и двама предполагаеми техни съучастници по подозрение в корупция, предаде ДПА.

15.09.2020/16:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки