Качеството не позволява "сору - раstе" журналистика

28.08.2010 /10:25 | Автор: Уляна Петрова | Източник: СБЖ, , Архив “Поглед”, събота 30 май 2009 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Господин Уайт, как световната криза се отрази на медиите?

Според мен последната годишна среща на Европейската федерация на журналистите във Варна има историческо значение и заради декларацията, която приехме с името на вашата морска столица. Ние дискутирахме кризата, която се разрази в света и тя се отрази и на европейските медии.

Признаците на медийната криза са очевидни - преминаването на изданията в световната мрежа, прехвърлянето на рекламата в Интернет. Така традиционната комуникация се променя - начинът да получаваш и да предаваш информация. Вече имаме цяло ново поколение, което си комуникира по различен начин - а не с традиционните средства в публичното пространство. И като резултат на този процес виждам, че традиционните медии губят своята аудитория. Вече кризата обхвана вестниците - тя стигна и до прайм тайма в телевизиите.

Аудиторията мигрира от традиционните източници към Интернет. Така класическите медии се „свиват" - като персонал, като технически асистенти, като обучение - и като качество. Процесът стигна и до телевизиите - там вече имаме по-малко журналисти, те получават по-ниско заплащане, има по-малко технически персонал. Това е сериозен признак на световната медийна криза.

А има ли промени и в съдържанието?

Да, изчезва разследващата журналистика - която в условията на криза се оказва твърде скъпа. Това ограничава възможностите на медии да изобличават корупцията и да изпълняват ролята си на „четвъртата"´ власт като контрол на демократичното обществото. Затова кризата в сектора наистина е огромна. И журналистите са в капана - защото те са хората, които трябва да дават обективната информация. А тя се очаква от хората и обществото. Журналистиката в този случай е необходимият „филтър" на информация, който обществото очаква.


Днес светът е „прекалено свързан" чрез световната мрежа, но това не права новините по-обективни. Защото нямаме достъп до по-точна и истинна информация. Вече се убедихме, че световната мрежа няма филтър - и така в нея влизат недоказани факти и твърдения. Разбира се, има и такава секция от Интернет, която е качествена, но на огромната част от мрежата не може да се разчита. Особено ако става въпрос за журналистика - и фактологията, на която се базира тя. А за разследващата журналистика в този аспект изобщо ще може да се говори.

Медии се „свиват" - като персонал, като технически асистенти, като обучение - и като качество. Процесът стигна и до телевизиите - там вече имаме по-малко журналисти, те получават по-ниско заплащане, има по-малко технически персонал. Това е сериозен признак на световната медийна криза.

А има ли промени и в съдържанието?

Да, изчезва разследващата журналистика - която в условията на криза се оказва твърде скъпа. Това ограничава възможностите на медии да изобличават корупцията и да изпълняват ролята си на „четвъртата"´ власт като контрол на демократичното обществото. Затова кризата в сектора наистина е огромна. И журналистите са в капана - защото те са хората, които трябва да дават обективната информация. А тя се очаква от хората и обществото. Журналистиката в този случай е необходимият „филтър" на информация, който обществото очаква. Днес светът е „прекалено свързан" чрез световната мрежа, но това не права новините по-обективни. Защото нямаме достъп до по-точна и истинна информация. Вече се убедихме, че световната мрежа няма филтър - и така в нея влизат недоказани факти и твърдения. Разбира се, има и такава секция от Интернет, която е качествена, но на огромната част от мрежата не може да се разчита. Особено ако става въпрос за журналистика - и фактологията, на която се базира тя. А за разследващата журналистика в този аспект изобщо ще може да се говори.
налистиката диес?

Какво трябва да направи журналистиката днес?


Хората имат нужда от информация - идваща през медиите, която да им помогне да разберат както става в света днес. Затова са необходими професионални журналисти. Някои днес казват - за какво са нужни журналистите изобщо? Мисля сп, че те правят голяма грешка. Защото - според мен, без журналистиката демокрацията и демократичните общества, ще пострадат твърде много. Няма да има достатъчно контрол и наблюдение на грешките на управляващите. Дали това са политиците, олигарепте или икономическите лидери, водачите на гражданското общество - винаги трябва да има контрол как те упражняват властта. Затова е необходима добрата журналистика.

А каква е добрата журналистика?

Според мен това е етичната журналистика. Затова Европейската федерация на журналистите поде инициативата за това. Това е важна и глобална кампания - в която ние фокусираме нашето внимание върху етиката. Целта е медиите да се държат етично - във всичко, което правят. Това означава, че те трябва да се придържат и уважават принципите на журналистиката, те трябва да казват истината, те не трябва да правят просто пропаганда. Те не трябва да обслужват интересите на търговски или политически кръгове и фигури. Те трябва да са отговорни - или както се казва „прозрачни" пред обществото. Когато журналистите направят грешки, трябва да са готови да си ги признаят. И когато журналистиката се прави по този начин, когато тя е отворена за обществото, когато тя е вярна на етичните принципи на професията - тогава тя има доверието на своите читатели, слушатели и зрители. На цялата си аудитория. За това е нашата инициатива за етична журналистика - за изграждането на доверие, което в кризата на медиите се губи. Иначе хората не ни вярват.

Какво ще е бъдещето?

Никой от нас не може да предскаже бъдещето. Никой днес не може да обрисува картината на идващите дни. И как медиите ще изглежда! след двадесет години. Нещата си променят много бързо и радикално. Така че сега „стреляме на тъмно". Знаеме само, че информацията -новините, се променят. Но няма да се промени нуждата от добри медии. Дали в бъдещето ще имаме друг вид вестници, дали ще получаваме информацията по друг начин - ио мобилните си телефони, на своя лаптоп или блекбъри. Но по-важното днес е не техническия начин на пренос на информацията, а съдържанието й. И качеството й - това което получават хората. Хората имат нужда от информация с добро качество - затова им трябват журналисти. И докато си комуникираме един с друг. ще има нужда от журналистика, тя ще е част от обществото - в част от демокрацията. Затова си мисля. че е много важно да има доверие в журналистиката, в медиите. Затова говорихме на годишната среща на Европейската федерация на журналисти във Варна.

А имат лн печатните медии бъдеще в този интернет свят?

Мисля си, че печатните медии имат бъдеще. Защото винаги ще има нужда от тях за определен пазар - например хората, които работят в областта на бизнеса и търговията. Те винаги имат нужда от добра, качествена информация заради своите сделки. Те също чакат добри анализи в областта например на финансите. Така не виждам „Уол стрийт джърнал" или „Файнешъл таймс" да бъдат закрити скоро. Защото медии от този тип ще продължават да обслужват специфични пазарни ниши. Ще остане нуждата от печатни медии и на местно равнище. Малките общности искат да знаят какво се случва в техния град - в тяхното училище, какво дават в местното кино. както е решил общинският им съвет. Истинският местен вестник - аз мисля, че ще остане. Както а повечето от печатните медии. Смятам, че пророците, които вещаят края на вестниците, не са прави.

Какво мислите за безплатните вестници?

Безплатните вестници все пак запълват една важна ниша. Не смятам, че ще успеят да изместят платените медии. Въпросът за мен е в качеството. То не позволява „копи - пейст" журналистика. Защото медиите винаги ат били - и си остават ..четвъртата власт" в обществото. Те трябва да следят как се „упражнява" властта и да информират хората. Това е особено важно за страните от Югоизточна Европа, които се присъединиха към Европейския съюз. Там, според мен. има политическа класа, която още не е зряла и затова е особено враждебна към всяка критика.

„Да ти кажа истината"

Книгата „Да ти кажа истината - Инициативата за етична журналистика" написах след като през последните четири - пет години бях въВлечен 8 сериозен дебат за ролята на медиите. Всичко започна с „кризата около карикатурите" на пророка Мохамед. И се видя, че свободата на словото и журналистиката могат да бъдат обект на политическа манипулация. Затова направих книгата - защото информацията трябва да помогне на хората да разберат какво става в света днес. Добрата журналистика е етичната, тя се основава на моралните принципи. Тя е против корупцията, казва истината, независима е, Тя се отнася с уважение към своята общност и хората 8 нея. ЗатоВа Европейската федерация на журналистите се зае с инициативата за етичната журналистика

Книгата показва как можем да променим медиите с етична журналистка


_______________________________________________________________
*Текстът е сканиран и подготвен за архивът на sbj-bg.eu от Андрей Велчев
 

 

В чест на 75-годишния си юбилей Британският съвет ще представи много силна и раз­нообразна филмова програма на 13-ия София Филм фест

13.01.2014/15:00

Важно е как ще се откъснеш и кога ще се завърнеш. Аз не искам да се завръщам, а да продължа"... Така анонсира предстоящата си поя­ва на малкия екран журна­листът - Георги Тошев.

13.01.2014/10:53

Националното радио е законодател, то няма право на диалект, жаргон, на никаква грешка.

28.11.2011/12:08

Концентрацията е в полза на големите индустриални групи

05.09.2010/22:06

С уволненията в медиите се търсят евтини заместители

05.09.2010/20:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки