Маргарита Пешева: Интернет е нашата „електронна четка за зъби”

06.09.2010 /14:33 | Автор : КРОСС Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Маргарита Пешева е изследовател на електронните медии у нас. Публикувала е редица книги, посветени на електронните медии и телевизията, посочва към специално интервю за агенцията КРОСС.

Доц. Пешева е авторка на „Телевизията - политическата машина”, „Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт”, „Телевизионното махало”, „Телевизия в преход” и др. В периода 2001-2010 г. е член на СЕМ и 2 мандата негов председател. Редовен доцент е във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”.

Доц. Пешева, новият речник „Думите на медийния преход” вече е факт. Разкажете за този интересен научен проект, още повече, Вие сте негов ръководител?

Издаването на този медиен речник е част от научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката.

Той се осъществява от научен колектив от изследователи от Софийски и Великотърновски университети. Бенефициент на проекта е Великотърновският университет „Св.св. Кирил и Методий”. Речникът е пръв по рода си, в него са представени 27 актуални медийни понятия, от които 24 понятия се публикуват за първи път.

Една от задачите, които научният колектив си постави, бе да се дефинира, с помощта на основни понятия, развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване чрез интернет и новите медии, нейната трансформация чрез цифровата наземна телевизия.

Ако сме успели да направим малка крачка напред в по-голямото разбиране и осмисляне на най-новите явления в електронната медийна среда, значи действително си е струвало вложените усилия.

Как подбрахте научния екип, който подготви речника?

Част от авторите в медийния речник са членове на научния колектив, който осъществява целия проект - проф. Милко Петров, гл.ас. Мария Попова, Евгения Николова, Силвия Цветкова.

Друга част от авторите поканих заради професионалните им знания и квалификация - например заедно с проф. Христо Кафтанджиев подготвихме понятието „реклама”, а той самият е най-добрият изследовател в областта на рекламата и маркетинга не само у нас, но и в Европа.

Поканих още Ели Герганова в качеството й на председател на сдружението „Национален съвет по саморегулация”, която написа понятията „саморегулация”, „защита на потребителите” и „защита на децата”.

Как подбрахте самите понятия? В научния екип имахте ли големи различия за кръга от понятия и медийни теми, който искате да представите?

Особени различия нямахме, пък и тежестта на подбора падна главно върху тримата редактори - заедно с проф. Петров и гл.ас.Мария Попова направихме този подбор, който, във всеки отделен етап, беше консултиран с всички членове на колектива.

Систематизацията на медийните понятия е в няколко основни направления. Речникът разглежда ефектите на конвергенцията и глобализацията, на медийния пазар и медийния плурализъм, които показват голямата динамика в медийния и телекомуникационния сектор.

Речникът представя още ефектите на интернет като интегрална медийна платформа, цифрова медийна среда, в която се създават нови медийни формати и различна журналистика.

Ефектите на онлайн журналистиката, медиаморфозата, мултимедията, интернет регулацията, кросмедията вече са задължителна част от нашето медийно всекидневие, което основно преминава в мрежата, блоговете, социалните мрежи.

С моите студенти често се шегуваме, че интернет е нашата „електронна четка за зъби”, без която не можем. През последните години мрежата генерира бързото развитие на една нова журналистика, която минава през кросмедията

А тя транспортира едно и също медийно съдържание „чрез” различни медийни платформи и върху различни носители.

В световните медийни практики обикновено това става в рамките на една медийна корпорация, у нас електронните медии вече налагат съвсем различни кросмедийни проекти.

Едновременното транспортиране на един и същ сутрешен блок в ефира на обществена медия като БНТ и национална търговска медия като „Дарик радио” е донякъде уникално, и то показва, че явлението „кросмедия” се развива много по-бързо, отколкото ние си мислим.

Това показва не само темповете на технологичната революция, но и бързата амортизация на книгите, които се опитват да я осмислят. След 3 години задължително трябва да подготвим ново издание на медийния речник, за да догоним, поне донякъде, промените в медийния сектор.

Имахте ли трудности и гафове в процеса на работата по подготовката на речника?

Имахме, разбира се. Интересното е, че някои грешки се повтарят. В „Речник по медийно право”, който излезе преди 5 години беше изпусната думата „реклама”, която излезе като допълнителна притурка. При нашия речник между първа и втора коректура с ужас видяхме, че сме пропуснали цели 2 думи, които добавихме.

Но такива неща се случват, никой не е перфектен напълно. Някои думи са по-добре и по- детайлно разработени от други, всеки автор е вложил собствената си индивидуалност, която го различава от останалите.

Главното за нас беше да направим малка стъпка напред в посока на онази медийна грамотност, която все още е дефицит в електронната медийна среда.

В практиката на СЕМ сме имали не един и два куриози - при нас са идвали собственици на радио- и телевизионни програми, които дори не знаеха, че през 2001 г. медийният закон беше претърпял съществени изменения, години след това те все още работеха по неговия първи вариант от 1998 г.

През 2009 г. след поредните поправки и разписването на нови правила и задължения за кабелните оператори, на среща с тях се оказа, че те не знаят, че поправките в закона предвиждат нови задължения за тях.

За развитието на тази медийна грамотност, която да отговаря на европейските стандарти са нужни много големи усилия. Този медиен речник е eдно от тях.

Вашият речник поставя специален акцент върху новите медии и медийни платформи. Изданието на речника на каква платформа е - на хартия или на електронен дисплей?

Чудесен въпрос. Научният колектив дълго обсъжда платформата, на която да издадем речника. В крайна сметка решихме, че един нов медиен речник несъмнено ще предизвика интереса на медийната общност и на студентите по журналистика, ето защо трябва да се издаде на различни медийни платформи - в интернет, на хартия и на диск.

Тук е мястото специално да благодаря на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”, който е бенефициент на проекта за професионалното разбиране и коректност към нашата работа.

Специални благодарности и на издателство „Фабер” във Велико Търново, което вложи много професионални усилия речникът да излезе в срок и в необходимото качество - на хартия и диск, а в средата на август той беше публикуван и на сайта на издателството, където е свободно достъпен за всички, които се интересуват.

Решихме да покажем уважение към хартията като традиционен носител на книгата, но и да използваме новите цифрови носители, на които принадлежи бъдещето в областта на електронните медии.

Кои са потенциалните потребители на един подобен речник и смятате ли, че той ще има достатъчно читатели?

Убедена съм, защото този речник включва основния пакет от актуални медийни понятия, които навлязоха в медийните анализи и практики в последните 10 години.

Смятам, че този речник ще предизвика интереса на медийната общност и ще бъде полезен на студентите от журналистическите и медийните специалности в доста наши университети. Както и на всички, които искат да бъдат в крак с развитието на новите медии и модерни технологии.

Именно затова той е публикуван в интернет, за да е полезен и достъпен за възможно най-широк кръг от читатели.

Кога ще е премиерата?

Премиерата на „Думите на медийния преход” ще се е на 16 септември от 18.00 ч. в сградата на БНР в София. Ще поканим много експерти и приятели от медийната и журналистическата общност и заедно ще пожелаем успешен старт на новия медиен речник. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

В рамките на кампанията ни „Проект 48“ всяка седмица сайтът azcheta.com споделя полезни материали, които разглеждат ключови елементи на медийната грамотност. Днес продължава с темата за фалшивите новини и различните способи за създаване на фалшиво съдържание. Става дума за явлението дийпфейк (“deepfake” – англ.), чрез което се симулират видеоизказвания на публични личности, които всъщност никога не са се случили.

26.01.2021/11:57

Асът в автомобилната журналистика до последно работеше в изданието „Факти”

19.01.2021/15:25

Сайтът Обаче.бг предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

11.01.2021/17:29

"Радиото е марка и стандарт", каза пред БНР Мария Стефанова - дългогодишен журналист от програма "Хоризонт" на БНР, бивша председателка на СЕМ.

05.01.2021/12:00

Традиционният благотворителен спектакъл „Българската Коледа“ ще бъде излъчен на 25 декември. Зрителите на БНТ и слушателите на БНР ще видят и чуят повече за благородната кауза, която помага на стотици български деца.

25.12.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

26.01.2021 /15:01 | Автор: Тодор Коруев | Източник: СБЖ

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 46 гости

Бързи връзки