Журналистите работят в мрежова система

07.09.2010 /21:07 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наивно е да се смята, че журналистиката ще изчезне, защото чрез интернет всеки може да излъчва и приема новини. Масовата аматьоризация в интернет всъщност е предпоставка за засилване на професионалиизма на медиите, включително и на електронните страници.

Светослав Терзиев е журналист с 33-годишна практика, голяма част от която е свързана с БТА. Основател е на дисциплината Агенционна журналистика във факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Докторската му дисертация е на тема „Журналистическата информация - стока или човешко право (2006), и е автор на основаполагащата за сферата книга - Агенцинна журналистика (2006).

Той е първият щатен кореспондент на БТА в Ханой (1981-1985) и последният в Париж (1988-1991). Има продължателен стаж като завеждащ международните отдели на в. „Континент" (1993-1998) и в. „Сега" (1999-2005). От 2005г. е коментатор на в. „Сега".

В специално интервю за сайта на СБЖ, д-р Терзиев, разговаря с Андрей Велчев за проблемите на агенционната журналистика и авторските права върху новините:

Вие сте автор на първото изследване в България на теорията и общата история на най-слабо познатия дял на журналистиката – агенционната. Разкажете на читателите ни, каква всъщност е ролята на информационните агенции?

Макар че съществуват от 180 години и никоя медия не може без тях, широката аудитория почти не ги познава. Причината е, че на информационния пазар те играят ролята на търговци на едро, чиято продукция е предназначена не за крайните потребители – читателите, слушателите и зрителите, а за търговците на дребно, каквито са вестниците, радиото, телевизията и електронните издания в интернет. По същия начин когато влизате в магазин на подозирате, а и не се интересувате, кои са търговците на едро, доставили стоките там.

Но без тях никой магазин не би могъл сам да си върши работата. В медийния свят никоя медия, колкото и голяма и богата да е, не може да издирва всичките си информации, с които запълва своите страници или емисии. Просто тази работа е колосална и непосилно скъпа. Затова е възникнала нуждата от информационни агенции, на които всички медии плащат чрез абонаменти, за да организират широки кореспондентски мрежи.

Д-р Терзиев, как се преподава дисциплината Агенционна журналистика на студенти и как те възприемат материята? 

Тази дисциплина е сравнително нова не само за България, но и за журналистическите факултети дори в най-развитите държави. У нас бе учредена през 1992 г., когато Факултетът по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" ме покани да я водя като хоноруван преподавател. По-късно и други висши училища, включително и Нов българския университет, проявиха интерес към нея, защото тя учи студентите на най-важното – как се пишат новини. Агенциионните журналисти развиват качества на унриверсални новинари, защото техните информации са предназначени едновременно за печата, радиото и телевизията.

Запазена ли е  същността на журналистическата информация и ролята на агенциите като мрежова подсистема в все по засилжващото се мрежовото общество?

Информационният пазар представлява силно разклонена мрежова система, в която само три агенции са се наложили като световни – Ройтерс (най-голямата), Асошиейтед прес (най-старата, но не и първата), Франс прес (най-малката, която е наследник на първата – агенция Хавас).

БТА попада в категорията на националните агенции, където е от най-старите, защото е създадена през 1898 г. и оттогава не си е сменяла името. Самите агенции също не могат сами да се справят с работата, а обменят информации помежду си. Много преди изобретяването на интернет, те функционират като мрежова структура, в която няма единен команден център и изключването на което и да е звено, дори и най-голямото, не блокира цялата система. Информацията продължава да тече, като заобикаля изключения възел.

Причината е, че самото общество в най-широк смисъл също е мрежова, а не пирамидална система. То е източникът и потребителят на информациите, а медиите (както посочва и названието им) са посредници за преноса й. Когато обслужват една мрежова система, те неизбежно трябва също да имат мрежова структура.

Какво трябва да знаят колегите от Клуба на младия журналист и прохождащите в професията, които тепърва се учат как да пишат новини?

Трябва да знаят преди всичко каква е същността на новините. Това са съобщения за факти, неизвестни на аудитория, за която представляват интерес. Както се вижда от тази дефиниция, съобщенията трябва да отговарят на две изисквания, които произтичат не от медиите (комуникатора), а от аудиторията (реципиента) – да не са известни на аудиторията, за която са предназначени, и да заслужават нейния интерес.

Това определение трябва настрои журналистите към известна скромност, която често се забравя в нашата професия поради нейната публичност и способност да печели бърза слава (особено в телевизията). Колкото и да се мислят за важни, журналистите трябва да знаят, че всекидневно се съобразяват с очакванията на аудиторията съгласно Закона за близостта, защото хората търсят само онова, което ги интересува. Всяко високомерие на медиите означава загуба на аудитория, а оттам на приходи и на смисъл за съществуване. Журналистическите информации не са стока, а са човешко право. Самата информация не принадлежи нито на журналистите, нито на властите, нито дори на своите източници, защото произтича от обществото и е предназначена за него.

Тя отразява състоянието на мрежовата система "общество" и е предназначена за нейната саморегулациия. Информация изпълнява ролята си не в момента на своето излъчване, а в момента на възприемането й. Ако знаете нещо, без да го съобщите, то си е ваше знание, но не е информация за никого. Също така, ако изкопаете яма и извикате в нея, че "Цар Траян има магарешки уши", няма да произведете информация, щом никой не я е чул. Глас в пустиня...

Напоследът, освен copy-paste техниката, върлуваща в Интернет, наблюдаваме едно ново явление в печатните медии, които използват материали от други издания с дрифт “Назаем от”, това не е ли вече предмет на кражба на интелектулана собственост или е просто позовавене, по каноните на агенционнта журналистика?

Журналистите работят в мрежова система и непрекъснато обменят новини, които пресяват и насочват към своите аудитории. Те не продават информации, които нямат цена и собственик, а предлагат информационни услуги. В ерата до интернет пазарът за информационни услуги (медийният пазар) е ясно структуриран, защото всяка медия знае коя е нейната аудитория и се издържа пряко от нея – например, чрез продажба на вестници или чрез продажба на рекламно време в радиото и телевизията, което служи за пренасяне на определени реклами до определена аудитория (специализирана или обща).

В условията на аналогова техника е лесно да се създадат затворени мрежи, в които циркулира само информация, достъпна за абонати. Тя защитава медиите и особено агенциите от медийно пиратство. В цифровата ера положението е различно, защото доостъпът до информация става много по-евтин и лесен, докато издирването и обрабоотката на иформацията продължава да е трудоемко и скъпо. Получава се диспропорция, която е смъртоносна за много традиционни медии, и неслучайно се наблюдава световна медийна криза.

А кой притежава авторските права върху новината?

Информацията не може да бъде защитена с авторски права, защото фактите нямат собственик – те се "произвеждат" от поведението на хората, но щом бъдат разгласени, излизат от властта им. Плаща се не за информацията, а за нейната обработка и за материалния й носител. Една и съща информация може да се съдържа в различни информационни продукти, които да струват различно – например, вестникарска или телевизионна информация. Затова няма авторски права над информациите., но информационните продукти могат да бъдат защитени от кражби чрез запазена марка на медията (като отделни новини, възпроизвеждани изцяло) или като бази данни (като цели информационни емисии с право на тиражиране). Нищо не пречи обаче да бъде цитирана безплатно нечия информация, щом е станала публично известна, стига да не бъде възпроизвеждана текстово буквално. На практика може да има авторска защита на формата, но не и на съдържанието на информациите.

Липсва ли Ви БТА?

БТА традиционно е играла ролята на журналистическа школа, каквато е била и за мен, но човек не бива да остава вечен студент и някой ден се дипломира. При мен дипломирането стана на 15-ата година, след като минах през различни звена на агенцията – репортерски, редакторски и кореспондентски, за вътрешна и външна информация, в страната и в чужбина, в развити и в развиващи се държави, на Запад и на Изток. Преподавателската работа по агенционна журналистика продължи връзката ми с агенцията и след като преминах на работа в печата. Когато човек е научил много, не бива да го пази само за себе си.

Вашите спомени свързани със СБЖ?

СБЖ не е това, което беше, защото загуби влияние в собствената си професионална среда. Съюзът продължава да боледува, защото прескочи трудно от една епоха в друга при смяната на социалната система. Той и досега живее в екзистенциална криза, опиитвайки се да изясни смисъла на своето съществуване. Заедно с това се видя, че опитите да бъде подменен с други организации, бяха още по-неуспешни. Очевидно трябва да го има, но не като "творчески съюз" (какво означава това, след като дори вече няма собствена кръчма, където да се събират журналисти на "творчески" срещи), а като синдикална организация, която да изразява и защитава правата на журналистите, а също и по-широкото човешко право на информация.

СБЖ не бива да съществува за удобство на властта, защото вече не може да й върши работа като в други времена, а трябва да осъзнае професионалния си смисъл. Иначе ще си остане пенсионерски клуб със затихващи функции.

Как е по-добре да започне кариерата си един журналист- като репортер, редактор или? 

Преди да редактираш (поправяш) чуждите информации, трябва да се научиш да ги пишеш като репортер.

Вие вярвате ли в теорията, че всеки в Интернет е автор и журналист, и че със социалните мрежи е дошъл краят на пресата, радиото и телевизията?

Наивно е да се смята, че журналистиката ще изчезне, защото чрез интернет всеки може да излъчва и приема новини. Масовата аматьоризация в интернет всъщност е предпоставка за засилване на професионалиизма на медиите, включително и на електронните страници, защото на тях се пада да разчистват инфобоклука и да отсяват от него значимото и достатъчно интересното за определени аудитории. Изобилието в един момент означава не повече, а по-малко информация и загуба на време. Вместо да търсите игла в копа сено, по-добре се доверете на професионалист, който направо ще ви я даде срещу очакването да бъде възнаграден трудът му.
 
По този начин вие ще спестите своето време и ще можете да свършите друго. Бедата е, че още не е измислена достатъчно удобна система за заплащане на такива услуги – инженерната мисъл изпревари търговската и медийният пазар има още дълго време да боледува от глад. Но няма да умре.

Ако беше жив днес, бащата на агенционната журлналистика Шарл Луи Хавас, каква щеше да е неговата професиолнална реализация?

По професия той е банкер, а по принуда след фалита на банката му – преводач. Агенцията му възниква първоначално като преводаческо бюро. Но както той, така и учениците му Пол Джулиъс Ройтер (Израел Беер) и Бернард Волф (основател на първата германска агенция) разбират, че само от обрабоотка на журналистическа информация, не може да се печели достатъчно.

Затова се ориентира към борсова информация и към рекламния пазар, за да подпомага другата си дейност. Не се отказват (макар и с известен срам) от държавно финансиране. В днешно време, когато благодарение на интернет медиите се превръщат в мултимедии (как да различиш електронните страници на вестниците, радиото, телевизията), има нужда от хора с такова широкообхватно мислене. Който пръв измисли ефективен начин за финансиране на електронните медии въпреки изобилието на безплатни сайтове, ще остави името си в историята на журналистиката като Шарл Луи Хавас.

Кой е световният лидер в разпространението на новините към днешна дата? 

Времето на лидерите мина именно заради силното развитие на мрежовия характер на медийния пазар. Има по-големи и по-малки играчи, но ниикой не води никого, а всеки се стреми да вземе своя дял от пазара. Така например, вестник "Сега", който е малък по тираж, много често "разлайва кучетата", защото се чете от други журналисти, които подхващат подадени от него теми и многократно усилват ефекта им в обществото.

Какво ще ни посъветвате, за да бъде сайтът на СБЖ по-ефективен?

Да използва предимството, че е сайт за професионалисти. Той не бива да пада под равнището на медийните сайтове, защото иначе журналистите ще го гледат със сниизхождение и нама да го посещават. СБЖ може да си извлече поука от годините, когато издаваше вестник за широката аудитория, какъвто беше "Поглед", и ведомствено списание, каквото беше "Български журналист". Докато "Поглед" не отстъпваше на другите вестници по читателски интерес, списанието едва креташе. Причината беше в различната степен на професионализъм. Да не забравяме, че аудиторията има водеща роля, и журналистите не бива да изостават от нейното равнище.

Сподели в
 

В рамките на кампанията ни „Проект 48“ всяка седмица сайтът azcheta.com споделя полезни материали, които разглеждат ключови елементи на медийната грамотност. Днес продължава с темата за фалшивите новини и различните способи за създаване на фалшиво съдържание. Става дума за явлението дийпфейк (“deepfake” – англ.), чрез което се симулират видеоизказвания на публични личности, които всъщност никога не са се случили.

26.01.2021/11:57

Асът в автомобилната журналистика до последно работеше в изданието „Факти”

19.01.2021/15:25

Сайтът Обаче.бг предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

11.01.2021/17:29

"Радиото е марка и стандарт", каза пред БНР Мария Стефанова - дългогодишен журналист от програма "Хоризонт" на БНР, бивша председателка на СЕМ.

05.01.2021/12:00

Традиционният благотворителен спектакъл „Българската Коледа“ ще бъде излъчен на 25 декември. Зрителите на БНТ и слушателите на БНР ще видят и чуят повече за благородната кауза, която помага на стотици български деца.

25.12.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

26.01.2021 /15:01 | Автор: Тодор Коруев | Източник: СБЖ

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 45 гости

Бързи връзки