Максим Бехар: Добрият вкус трябва да е присъщ на медиите

12.09.2010 /09:29 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Чекмеджетата му са пълни с цветна феерия от вратовръзки и кърпички за джоб, без които никой не го е виждал, посочва възторжено към интервю с журналистка в "Труд" стилистката от БНТ Роксана Терзиева:

Специално за “Труд” гуруто на пиара Максим Бехар показа и колекцията си от очила на френската марка Minima - ексклузивни и “всевиждащи”. Швейцарският му часовник Frederique Constant е специален модел, посветен на престижната марка коли Austin Healy.

Нищо чудно - тиктакащите бижута представят успелия мъж най-добре. Затова Бехар държи всеки от часовниците си в специална кутия, която... навива механизмите им.

Естествено, разговорът започва и завършва с темата “стил и вкус”. Според него обаче стилът не се учи - или го имаш, или го нямаш. А вкусът далеч не зависи от това колко си имотен.

Почетният консул на Сейшелите никога не се разделя с I Pad-а си - онази хитроумна джаджа, хибрид между ийпод и компютър, която го свързва с целия свят. Бехар издаде по-рано книга със 111 правила за фейсбук, която се оказа универсален наръчник, дори и за... развод.

Смята се,че добрият вкус е въпрос на пари. Така ли е?

Вкусът е въпрос на... вкус. Разбира се, той има връзка с инвестицията, която трябва да направиш - за облекло, за аксесоари. Но това не те превръща автоматично в “човек с вкус”.

Познавам хора, които харчат с размах, показно, но от това не стават по-стилни. Напротив, понякога са си живи карикатури. Вкусът няма нищо общо с това колко ти струва часовникът, колко ти е скъпа ризата,откъде си си купил връзката...

Според мен добрият вкус е, когато сутрин се облечеш и се погледнеш в огледалото, да видиш, че това си ти. Тогава идва и самочувствието.

Значи е въпрос и на самочувствие?

И на стил. Който не се учи - или го имаш, или го нямаш. Лъжат се онези, които си мислят, че скъпият костюм или страхотните обувки правят човека - те само способстват той да е по-представителен. Но това все още не е директно кореспондиране с вкуса. Вкусът е като характера - един е работлив, друг мързелив, един е емоционален, друг спокоен.

Индивидуалността има ли рамка?

Аз по принцип отричам “рамката”. А що се отнася до индивидуалността, във времето на съвременните комуникации почти никой не живее само в собствената си страна. Преди няколко месеца бях лектор на един голям пиар форум, където развих тезата, че много скоро, когато те попитат откъде си, най-логичният отговор би бил: от Фейсбук...

Ние вече за секунди надхвърляме държавата, в която живеем, надхвърляме нашите възприятия,нашите вкусове, нашите възможности. В този смисъл днес няма никакви ограничения за индивидуалните постижения на един човек, независимо дали той е от Намибия или от Германия.

- Ти написа интересна книга със 111 правила за фейсбук. Можеш ли да напишеш подобна книга и за добрия вкус?

- Да, мога да напиша 111 правила за вкуса - но за моя вкус! Вкусът е нещо много индивидуално. А с въпросната книжка нямам никакви претенции за особени литературни постижения.

Но ми е драго, че стотици хора ми пишат във фейсбук: “Правило 55 е страхотно!” Тогава си отварям книгата и виждам кое е това “страхотно правило 55”...(Б.р. - то гласи: Да направиш добро, е много добро нещо, но самият процес на правенето на това добро е най-доброто нещо.)

А защо точно 111?

Защото в съвременния свят на човек не му стига само веднъж да е №1. Това трябва да му се случи поне 3 пъти, за да докаже, че не е станало случайно. Ето как от трите единици се роди числото 111.

Тази книжка ми донесе най-неочаквани сюрпризи. Например един мой приятел прочел във фейсбук правило еди-кое си и ми звъни: “Страшно ти благодаря! Правило еди-кое си ми отвори очите - и се разведох!”

Няма да минем и без “много оригиналното” питане: ако по дрехите посрещат, то по какво изпращат?

По усмивката. Може би у нас вече има някакво невъзприятие, някакво инстинктивно нежелание да срещаме тегави, напрегнати физиономии, да виждаме само хленчещи хора.

Има дни, в които от 10 обаждания 10 са за нещо да ме молят, да искат, да драматизират. Какво правя аз? Звъня по 3 пъти на ден на приятели просто да ги попитам как са. Ако успяваме да се усмихваме, това означава, че сме спокойни, че имаме вътрешно равновесие. Ако изпращаме по усмивката - значи пак ще има среща.

А по какво познаваш другия уважаващ себе си мъж, т. е. - себеподобния си?

Мога да позная дали един човек уважава себе си по това дали уважава мен. Въобще уважението е много странна категория в модерния свят, където почти липсва.

По-скоро ми се струва, че хората трябва да имат респект един към друг, трябва да пазят достатъчно добра дистанция, за да поддържат отношенията си на равнище. Иначе изпадаме в крайността днес да целуваме този, когото вчера не сме могли да погледнем.

Ако има училище за добър вкус, кого би пратил там?

Първо, и то 100 процента, ще пратя хората на бизнеса. И не защото нямат добър вкус и маниери,а понеже това са качества, които се култивират и развиват. След тях ще пратя онези, които влияят върху обществото - медиите.

При тях добрият вкус трябва да е нещо иманентно. А се разбира дали е така, ако показват уважение към хората, с които разговарят, с които се срещат, работят, живеят, върху които пренасят и наслагват собствените си маниери, собствената си култура.

Книгата или телевизорът, вестникът или компютърът?

Без компютъра няма как. А за два месеца съм прочел толкова, колкото за последните пет години.

Напастта “учен простак” има ли я?

И още как! Той нито за миг не допуска, че може да сгафи, да изпростее, да сбърка. “Ученият простак” винаги е в бяло, той няма терзания, животът му е уравнение без неизвестни - и в това е неговата драма, да не кажа трагедия.

Правиш ли компромиси?

Да, и все повече. Между другото, това се култивира. Всеки ден се уча на две неща: да не бъда мнителен и да правя компромиси. Компромиси прави силният, а слабият - той злобее, няма силата и мъдростта за компромис.

Всичко, което толкова искрено сподели, е част от образа на Максим Бехар. А ако трябва с няколко думи сам да нарисуваш своя автопортрет?

Една голяма усмивка и широко отворени сериозни очи. (Със съкращения)

Още за и от колегата:   


Сподели в
 

В рамките на кампанията ни „Проект 48“ всяка седмица сайтът azcheta.com споделя полезни материали, които разглеждат ключови елементи на медийната грамотност. Днес продължава с темата за фалшивите новини и различните способи за създаване на фалшиво съдържание. Става дума за явлението дийпфейк (“deepfake” – англ.), чрез което се симулират видеоизказвания на публични личности, които всъщност никога не са се случили.

26.01.2021/11:57

Асът в автомобилната журналистика до последно работеше в изданието „Факти”

19.01.2021/15:25

Сайтът Обаче.бг предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

11.01.2021/17:29

"Радиото е марка и стандарт", каза пред БНР Мария Стефанова - дългогодишен журналист от програма "Хоризонт" на БНР, бивша председателка на СЕМ.

05.01.2021/12:00

Традиционният благотворителен спектакъл „Българската Коледа“ ще бъде излъчен на 25 декември. Зрителите на БНТ и слушателите на БНР ще видят и чуят повече за благородната кауза, която помага на стотици български деца.

25.12.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

26.01.2021 /15:01 | Автор: Тодор Коруев | Източник: СБЖ

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 44 гости

Бързи връзки