Георги Готев: В България нормалният човек се чувства зле

04.10.2010 /07:40 | Автор : Андрей ВЕЛЧЕВ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Простащината е издигната на пиедестал. Не смея да пусна телевизора, толкова много шуртяща простащина ще ме удави. Може би съм прекалено чувствителен, но в Брюксел ми е по-добре.

Георги Готев е заместник главен редактор EurActiv.com, водещата брюкселска медия, специализирана по въпросите на ЕС. След като България стана член на ЕС през 2007, той напусна постовете си на зам.-главен редактор на вестник „Стандарт" и на ръководител на Пресцентър „България в ЕС" - интернет-сайт, поддържан от Външното министерство, информиращ чуждестранната аудитория за българската евроинтеграция, и замина за Брюксел. В Брюксел той бе говорител на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, докато тази организация престана да съществува през февруари 2008 г. Работил е като старши репортер във в. „Сега” (1998-2005) и като дипломат (1980-1998).

Той е син на едно от най-популярните имена на журналистиката ни- Горан Готев, най-продължително работилият в чужбина кореспондент на БТА, а след това и на в “Дума” – повече от 25 години. Завършил е първия редовен випуск на специалността журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.

В специално интервю за sbj-bg.eu на Андрей Велчев, г-н Готев споделя всичко което се случва с него, откакто замина за Белгия.

Г-н Готев, как се чувствате извън родината?

Като риба във вода. После Брюксел си е втората българска столица, нали така?

Липсва ли ви активната журналистика?

Всъщност, никога не съм писал толкова много, колкото сега, и никога не съм репортерствал толкова много. Двете неща впрочем са свързани. Вероятно смятате, че не съм в активната журналистика, защото Еурактив не подписва своите материали. Най-известната медия, която не подписва материалите си, е списание Икономист. Не сме имитирали Икономист. Но не подписваме материалите си, защото спазваме стандарти на обективност, в които коментарният елемент почти липсва, стилът на всички материали си прилича, и всъщност няма особена нужда от подпис. Подписваме интервютата обаче, защото в тях повече личи авторският почерк. Макар и неподписани, всеки ден поне три мои статии виждат бял свят.  Имам и блог, в който изразявам позиции по темите, които най-много ме вълнуват. Имам и седмична колонка във в. „Дума”, всеки четвъртък, дори и по Коледа или през август. Последната ми колонка е 85-та поред.

Какъв опит е нужен, за да ръководиш Пресцентър? 

От решаващо значение беше опитът ми от двете страни на барикадата – като дипломат и като журналист. Другото е способността да пишеш на чужд език по начин, разбираем за чужденеца. Българските медии рядко дават бекграунд, рядко представят различни гледни точки. А точно това правехме в Пресцентъра с екип в състав Иво Христов и Вера Георгиева-Неделчев. Жалко, че този проект го няма, защото чужденците в България бяха започнали да го оценяват. Но правителството не осигури по-нататъшно финансиране. Магарето се опита да се научи да не яде, обаче умря.

Как се отразява кризата на медиите в Европа, в Белгия?

Кризата се усеща навсякъде, но в България е по-страшна заради голямата бедност и традиционната за прехода зависимост на медиите от подаяния. В Брюксел броят на журналистите, акредитирани към евроинституциите видимо намаля.  При срещи на върха на ЕС в пресцентъра има два-три пъти по-малко журналисти. Големи медии съкратиха един от двамата си кореспонденти, малки медии съкратиха единствения си пратеник, което е по-лошото. В такава среда медии като Еурактив стават още по-необходими, защото ние сме „опен сорс” – всеки може да ползва нашите текстове, достатъчно е да се позовава на нас. Няма нужда да се плаща абонамент, като за Ройтерс например. Трябва да се похваля, че Еурактив „изгази” кризата много добре – продължихме да назначаваме, докато други уволняваха.

Давам си сметка, че ние сме оазис в територия, която все повече прилича на пустиня. Това, че медиите са толкова слаби, е огромен проблем на обществото. Страните със силни медии като Франция например, дадоха достоен отпор на залитанията на Саркози по ромския въпрос, например. Но нищо подобно не се случи в Италия, където проблемите са същите, даже по-остри. Защото италианските медии са изключително слаби и подчинени на Берлускони.

Каква е ролята на медиите в демократичните общества?

Коректив на властта, разбира се. Това впрочем е голяма отговорност. Най-голямата, която съм носил досега, въпреки че съм работил и като представител на държавата. Виждал съм колеги, които се разболяват от мъка, защото не са се сетили навреме да зададат труден въпрос на френския президент да кажем, и че той се е измъкнал сух от интервюто. Техният професионален неуспех става тема за разговор в журналистическата общност дни наред. Затова всеки гледа да е във форма и да може винаги да затрудни тези на власт с въпросите си.

Какво ново забелязвате в света на медиите?

Впечатлен съм от нови успешни малки медии, като френската Медиапарт. Това е интернет медия с платен достъп, специализирана в разследващата журнастистика. Благодарение на Медиапарт светът научи за скандала с френския министър Ерик Вьорт – така наречената афера Бетанкур, конфликтът на интереси между големия бизнес и политиката. Убеден съм, че бъдещето принадлежи на малките специализирани медии. Големите медии, традиционните вестници, според мен са обречени. Ще останат няколко, за да има стюардесите какво да раздават в самолетите.

Защо българките медии са толкова различни от европейските и световните?

Ние сме уникална държава. Най-бедната в Европа, но с най-много телевизии, вестници, интернет-сайтове. Количеството обаче не значи качество. У нас почти всички медии се занимават основно с PR, което и обяснява техния „успех”. Те нямат никакъв шанс в истинска конкурентна среда, и съществуват, защото някой губи малко пари с тях, за да спечели благодарение на тях повече, по друг начин. Но това е нечестна игра.

Защо при главните и зам. главните редактор на българските медии има голямо текучество? Как се решава кой да ръководи една медия?

Аз съм за текучество. Ако няма текучество, шефът никога няма да ти увеличи заплатата. Когато се преместих от една медия в друга, преброих, че са увеличили заплатите точно на десет колеги. Защото се наложиха рокади и на двете места, и от тях всеки спечели. Много колеги ми благодариха.

Собственикът решава за ръководителя – не ми е известно колективът да е бил консултиран. Мен ме поканиха да бъда главен редактор на един софийски ежедневник точно когато си бях стегнал куфарите за Брюксел, така че нищо повече не мога да кажа по личен опит. Но колективът на този вестник не знаеше.

С какво Ви огорчи България?

Харесва ми въпросът, защото действително съм огорчен. България е страна, в която нормалният човек се чувства зле. Коли карат бясно и сякаш се опитват да те смачкат. Качиш ли се на кола, катаджии те правят на маймуна. Простащината тържествува, тя е издигната на пиедестал. Не смея да пусна телевизора, толкова много шуртяща простащина ще ме удави. Може би съм прекалено чувствителен, но в Брюксел ми е по-добре.

Отминава ли времето на печатните медии, или това е мит?

Не, защото специализираните печатни медии имат прекрасно бъдеще. Но наистина специализирани, и много, много качествени. Защото ти като читател си маниак в някаква област, ти си много взискателен към изданието. Не могат да ти пробутват лоши преводи от интернет, например. Само ако си на върха на върховете, изданието ти и реномето ти ще са на върха.

С какво ще запомните в. „Стандарт"?

С Тома Томов, един от най-големите български журналисти и мой скъп приятел, който не можа да се справи с предизвикателството да стане един голям главен редактор.


Какво може да Ви мотивира да се завърнете в българска медия и  България? 

В България планирам да се завърна като пенсионер. Грехота е да се правят далечни планове, но тогава ще ми е интересно да правя нещо общественополезно. Дали ще е в областта на журналистиката – още не съм решил. Защо не.

 

Сподели в
 

Водещите на "По света и у нас" Марина Матева и Даниел Михайлов разказват какво е за тях телевизията и как БНТ ги избра за свои лица и гласове.

04.08.2020/18:52

Ръководителят на американското министерство на вътрешната сигурност е наредил ведомството да спре да събира информация за американски журналисти, които отразяват протестите в град Портланд, щата Орегон, след като медия съобщи за тази практика, каза говорител, цитиран от Ройтерс.

01.08.2020/18:59

В Конгреса на САЩ се явиха на изслушване главните изпълнителни директори на 4 от най-големите американски технологични компании, предаде Ройтерс.

31.07.2020/16:51

Регионалната телевизия "ТВ Враца" публикува критичен репортаж за посещението на Бойко Борисов във Враца, за което обществеността бе осведомена основно от видеото, заснето от правителствения пиар Севделина Арнаудова.

30.07.2020/16:54

Започналата проверка на Европейската комисия през 2016 г. за състоянието на медиите в Унгария още продължава. Това потвърди в Брюксел говорител на ЕК.

28.07.2020/16:52

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки