Роже Флюгелс: В България журналистите са много близки с PR-те

07.10.2010 /13:21 | Източник: aip-bg.org Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В началото на м. май т.г., Програма “Достъп до информация” организира в в Силистра среща-дискусия за ръководните екипи, младите журналисти и собствениците на местни медии на тема "Meстните медии и свободата на информация в България".

Целта на срещата бе да се запознаят практикуващите журналисти с възможностите, които дават правата по ползването на Закона за достъп до обществена информация.В дискусията участва холандският експерт Роже Флюгелс, обучител и преподавател на свободна практика, с 21-годишен опит в организирането и провеждането на собствени курсове разследваща журналистика и свобода на информацията. Има богата съдебната практика с медийни организации и НПО, социолози и частни лица. Той бе любезен да отговори на някой зададени въпроси:

Какво показват Вашите наблюдения, има ли прилики и разлики между българските и холандските журналисти при работата им със Закона за достъп до обществена информация?

Българските журналисти използват Закона за достъп до обществена информация много по-рядко от холандските. Но това е в следствие на различната роля и позиции, които медиите в България имат в обществото. Тук ролята на обществени наблюдатели се изпълнява много повече от неправителствени организации и гражданите, отколкото от медиите. В България журналистите са в много близки отношения с PR-институциите, което ги лишава от независимост и от свой дневен ред при работата им.

Защо е така според Вас?


От контактите ми с български журналисти моите впечатления показват, че на въпрос по какви теми работят те обикновено посочват тези, които са важни за общината, за областния управител или за някое министерство. Когато им кажа: „Погледнете в обществото, проучете вашите читатели, слушатели, вижте за тях какво е интересно и важно!”, тогава те отговарят: „О, да, това е също възможен проблем за разглеждане!”. Винаги казвам, че можеш да отидеш на главната улица в някой град, да извървиш километър и да имаш поне 10 различни и независими теми за писане, които са близо до хората, а не до управляващите.

И в Холандия не е така?!


Не съвсем! Холандските журналисти имат по-независима позиция от българските, но в същото време количеството информация, която ги залива, е убийствена. Дори и да имат желание и техният първи порив е да са по-близо до обществото, съобщенията, които ги заливат от институциите за събития, са толкова много, че самият процес на селектиране на тази информация е толкова затрудняващ, че в крайна сметка те не успяват да свършат другото.

Дали причината за липсата на независими българските медии не е икономическа?


Не съм убеден дали това е истина, или е просто извинение, тъй като холандските медии са също икономически зависими в редица случаи, но вероятно има причина за това състояние. При моите посещения в България съм бил в няколко редакции на различни медии и това, което ми направи впечатление, е, че те са много малки, което е важен фактор. Например в Холандия, ние имаме само 25 регионални вестници, а нашата страна е много по-голяма от България.

Тиражът на тези вестници е от 50 до 150 хиляди и те имат много големи редакции. Най-малкият местен вестник в Холандия има редакция от 50-60 души. Тази разлика е много по-определяща, отколкото икономическата зависимост. Примерно една регионална медия има офиси в 10 града на региона си, където има по четирима журналисти, но като цяло те са една медия. Реално хората, които работят в главния офис, в главната редакция, са тези, които вземат решение и подават заявления за достъп до информация.

Сподели в
 

В рамките на кампанията ни „Проект 48“ всяка седмица сайтът azcheta.com споделя полезни материали, които разглеждат ключови елементи на медийната грамотност. Днес продължава с темата за фалшивите новини и различните способи за създаване на фалшиво съдържание. Става дума за явлението дийпфейк (“deepfake” – англ.), чрез което се симулират видеоизказвания на публични личности, които всъщност никога не са се случили.

26.01.2021/11:57

Асът в автомобилната журналистика до последно работеше в изданието „Факти”

19.01.2021/15:25

Сайтът Обаче.бг предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

11.01.2021/17:29

"Радиото е марка и стандарт", каза пред БНР Мария Стефанова - дългогодишен журналист от програма "Хоризонт" на БНР, бивша председателка на СЕМ.

05.01.2021/12:00

Традиционният благотворителен спектакъл „Българската Коледа“ ще бъде излъчен на 25 декември. Зрителите на БНТ и слушателите на БНР ще видят и чуят повече за благородната кауза, която помага на стотици български деца.

25.12.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

26.01.2021 /15:01 | Автор: Тодор Коруев | Източник: СБЖ

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 45 гости

Бързи връзки