Пфаф е наблюдател на авторитетните американски издания „Ню Йорк Таймс” и „Интернешънъл Хералд Трибюн”. Роден в Айова, той израства в Америка и Грузия. Участва в Корейската война.  Понастоящем живее в Париж. Автор е на много статии и книги.  

Според вас четвърта власт ли е журналистиката, г-н Пфаф?

Мисля че журналистиката е създадена за да служи на хората и това е станало предимно по исторически причини. Тя има мисията да отразява всичко случващо по света, работата на правителствата и може да влияе на обществото да си изгражда мнение по начина, по който се поднася информацията.

А имате ли впечатления от българската журналистика?

Всъщност не познавам вашата журналистика, а и в България съм за първи път. За съжаление отскоро започнах да се интересувам от това, което се случва в страната ви.

Каква е вашата връзка с Форума  за нова политика на Горбачов?

Ние се познаваме лично и вероятно заради оригиналното ми мислене г-н Горбачов ме покани да присъствам на тази софийска среща, организирана от Форума и Фондация „Славяни”. Досега сме имали няколко срещи и той винаги е търсел моето мнение по много въпроси.

Някои наричат Горбачов пророк на съвременната политика. Съгласни ли сте с това определение?

За мен той е велик човек. Ще бъде записан в летописните страници на историята, тъй като е повлиял върху световната политика през миналото столетие. Допринесе много за края на студената война, отвори съветската политика към Западна Европа и Америка. Започнаха да падат границите. Горбачов е човек, идващ от комунистическия строй. През 30-40 години на миналия век в Съветския съюз се установи силен диктаторски режим.

Европа преживя ужасите на Втората световна война. По-късно светът стана свидетел на нови войни, като тази във Виетнам. Увеличи се броят на химическото и ядреното оръжие, опасното противопоставяне... А с идването на Горбачов ситуацията в света се промени и започна изграждането на нов тип отношения. Той участваше най-активно в целия този процес. Искаше да се каже цялата истина за изминалите години и да се реформира съветската системата.

А днес светът нуждае ли се от нов тип политика?

Да, разбира се, че се нуждае. Какво имам предвид. Политиката от нов тип трябва да осмисли грешките на старата, да се съсредоточи върху проблемите, които са сега на дневен ред. Освен това смятам, че днес много се нуждаем от сериозни икономически реформи, да регулираме капитализма в целия свят. Да променим отношението си към природата и икономиката, което е основна грижа на правителствата. Така че сега също силно се нуждаем от реформи.

Как днес американските медии отразяват управлението на президента Обама?

Първото нещо, което вашите колеги в САЩ правят е, че се отнасят професионално към събитията, т. е. когато представят новини, не ги коментират. Те само отразяват какво са казали политиците. Вярно, има и журналисти, които например коментират кога президентът си е сменил сакото с яке и какво послание се крие в това. Американските журналисти са написали и изрекли много неща за Барак Обама, но днес мнението на повечето от тях почти съвпада. В България не знам как стоят нещата, но в Америка понякога журналистите си позволяват да изрекат измислици и глупости. Твърдят например, че ще загуби следващите избори и няма да бъде преизбран – нещо, което след това се повтаря от мнозина, без да има реална преценка за това. Опасното в случая е, че всеки се съгласява с прочетеното или казаното, особено избирателите, защото така е по-лесно.

В някои страни днес е прието медиите да вървят след управляващите. В САЩ забелязва ли се подобно нещо, или те запазват критичният тон?

О, не! Журналистите не винаги следват правителството и не се съгласяват с неговите действия. Бих ви казал, че те са водачите на общественото мнение. Според мен в миналото повечето медии не са били така обективни в поднасянето на новините, но днес съществува сътрудничество между тях и те са много по-конкретни и точни, особено към управлението на Обама, когото следят под лупа. Те обаче се стремят да отразяват действията му вярно. Да вземем за пример вестниците на Рупърт Мърдок. Който освен в Америка и Австралия има много издания и в други страни.

Макар и условията в тях да са различни, той отлично е знаел, че вестниците могат да са оръжие на пропагандата, за да променят мнението на хората. Така собствениците на вестници са прокарвали политическите си и икономически интереси и идеи в тях и са правели всичко това за пари. Мога да припомня случая с Тони Блеър. Първо медиите създадоха много негативно мнение за него, а след като той си плати, му изградиха друг имидж.

Отмина ли времето на книжните издания и отстъпват ли те вече пред Интернет?

 Не бих могъл да кажа как ще се развие в бъдеще интернет, но аз и много други хора го използваме, за да намерим бърза информация и отговор на нашите въпроси. Предпочитам обаче да използвам вестника пред мрежата. За съжаление младите хора в Америка все повече предпочитат да сърфират в интернет, да пишат SMS-и отколкото да четат вестници или книги. Що се отнася до книгата, тя не може да бъде заменена с нищо. Тя продължава да е това, което е, и се продава в книжарниците. Вярно, че днес в интернет има огромен масив от книги, така че вероятно е въпрос на избор към кое ще посегне човек.

Дали ще поиска да отгръща страниците на книгата, или да кликва с мишката. След появата на електронните издания много хора си мислеха, че е дошъл краят на книгите и че никой няма да влиза в книжарниците и да ги купува. Случи се обаче нещо интересно - онези, които предпочитаха компютрите, видяха, че цената, която трябва да плащат е висока и предпочетоха отново да се върнат към библиотеките и книжарниците.

С какви мисли си тръгвате от софийския форум?

Прибирам се у дома с голяма колекция от впечатления и информация, свързани с Русия, Черноморието, особено с България. У вас се извършват много специфични промени и независимо че те не бяха основна тема на форума, успях все пак да разбера за тях.

Сподели в