Мария Спирова: Хората рядко се замислят за достоверността на информацията

18.11.2010 /08:00 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Интервю на Андрей Велчев с Мария Спирова - редактор общество, списание Glamour

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд).

Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи на хонорар във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е на трудов договор в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Има два публикувани фантастични разказа. От две години е редактор общество в българското издание на GLAMOUR и смята, че там си е на мястото. Вече шест месеца е член на Съюза на българските журналисти.

Какво те мотивира да станеш член на Съюза на българските журналисти?


Това трябва да е лесен въпрос, само че не е, защото ще прозвучи сантиментално... но хубавите неща в този живот са сантиментални, обикновено. Още когато нямах почти никакъв опит като журналист, но вече стоях в редакция, пишех някакви текстове, които някой после трябваше да чете и да ми казва стават ли или не стават, за мен наличието на прескарта в нечии портфейл беше оградено с някакъв ореол на професионализъм и на качество, и на мисия - осъзната мисия.

За мен това по някакъв начин е същото като да питаш един оръженосец защо иска да стане рицар. Ами какво да иска? Естествено, ще иска да стане рицар. Най- вече е въпрос на чест.

Преди малко спомена наличието на прескарта. В последните няколко години има твърдение, че всеки би могъл да бъде журналист и естествения прираст на една от големите социални мрежи Фейсбук довежда до мисълта, че всеки може да публикува и всъщност журналистите в света са над 300 мил. и всеки ден растат ли растат.

Свърши ли ерата, в която трябва да принадлежиш към редакция и да притежаваш журналистическа карта, за да си публикуващ и пишещ човек?

Тази ера действително свърши, но това, което е по - важно за мен, и което този въпрос повдига като тема, е че няма 300 млн. журналисти и всеки, който го твърди, грубо преувеличава. Има публикуващи, но не всеки публикуващ е журналист, както и не всеки, който пише стихотворения е поет.

Докато в поезията е много трудно да се определи кое е поезия и кое е боклук, смятам, че в журналистиката не е така, защото да публикуваш собствената си гледна точка е друг жанр, това е жанрът на мемоарите, на дневника, на импресията.

В коя ера живеем сега?

Журналистите, макар че понякога пишат редакционни мнения и говорят за личната си позиция, не се занимават с това по принцип. Нашето его, което не е никак малко (човек го развива в тази област, за да може да се налага), но нашето его не е най-важното.

В социалните мрежи човекът, който публикува, каквото и да публикува, всъщност публикува себе си. Има редица културологични изследвания на тази тема - когато ти имаш нужда постоянно да постваш в Интернет, да обновяваш, да произвеждаш съдържание, ти изливаш себе си.

Аз като журналист не изливам себе си, не мисля, че хората, които се занимават сериозно с тази професия, го правят. Напротив - ти търсиш другия и търсиш начин да се съизмериш с него. Твоят фокус е предаването информация,  която е стойностна и от която хората могат да научат нещо.

Не бих могла с ръка на сърцето да твърдя, че абонатите на Фейсбук в огромното си мнозинство имат точно тази цел. Принадлежността към редакция има школуващ елемент, тя дава нещо, което самоинициативата не можа да ти даде, и това е стандартът.

Редакцията е мястото, където журналистът се научава какво се чете, което не е маловажно, защото журналистът е човек, когото го четат и на когото му вярват, когато го четат. Това става, когато се научиш да импровизираш, но и се учиш  с кои неща компромис не може да се прави.

Никой не може да гарантира на хората, следящи онези самоинициативни публикуващи във фейсбук,  произхода и верността на информацията, нито че нечия професионална репутация стои зад  написаното. Това е нещо, което се подценява в днешно време. Хората рядко се замислят за достоверността на информацията.

В крайна сметка всеки иска да научи и запомни нещо, което е вярно и има връзка с действителността. Затова цивилизацията е изобретила редакцията, за да гарантира това. Ако нещо се случи, се съди редакцията или тя се сама разпада, ако се окаже, че тя не поддържа тези стандарти.

Изгуби ли се смисълът и функцията на информационните агенции?

Не мисля, защото не целият свят живее в едно и също време. По голямата част от света продължава да е в аналоговата епоха. И ние не бива да забравяме това, само защото сме имали късметът да сме на място, което със сравнително малко закъснение се придвижва към технологичните иновации.

Информационните  агенции, например BBC, имат рядкото качество да събират информации от точки на света, които по една или друга причина не могат да се самоактуализират, както в Ню Йорк, където 60 % от населението е постоянно в Tweeter.

И ако наистина един самолет се приземи в Йист ривър, моментално целият свят ще научи за това, защото 400 души са го снимали с телефон и веднага са го споделили в Интернет. Аз например,  с малки изключения, не мога да съм сигурна какво се случва в Африка и други части от света, ако не са тези големи информационни агенции,  които инвестират в това тренирани журналисти да издирват информация по много трудни места, където е много по-трудно да събереш гарантирана информация и да намериш правилните източници. Те правят това за целия свят и не вярвам това да си отиде в скоро време.

Какво те мотивира да имаш още едно образование?

Беше експеримент. Това е краткият отговор на този въпрос. Когато бях втори курс в университета, отидох на обменна програма по проект на Отворено общество в Америка, където една година учих журналистика и масови комуникации, което не бях учила до момента. Аз съм учила културология. От своя експеримент установих, че човек не може да е журналист, без да разбира от нещо по-конкретно, по-специфично и различно от науката за  масовите комуникации.

Не, че не може, има много примери за това, но поне аз лично не можех. Струваше ми се по-полезно да развия образование в социалните науки. Това сега ми  се отплаща. Не мога да си позволя да задавам глупави въпроси, но мога да задавам  въпроси на хора, които се занимават с наука и използват научен език.

Там е много важно да се внимава в нюансите. Забелязала съм, че журналистите, които имат образование, различно от журналистическото, внимават много в нюансите, т.е. по-малко склонни са да банализират информацията, която достига до тях.

Студентите журналисти са школувани да търсят ударното заглавие, дори да не е с циничната цел да е сензационна информацията им. Те търсят гръмките, звучни изказвания, които често оставят драстично грешни впечатления у четящия, докато самия интервюиран остава с тоталното чувство, че не е бил разбран илие бил зле цитиран.

Накратко, експериментът с криминологията дойде оттам, че аз винаги съм вярвала, че журналистиката експлоатира хората по един малко жесток и нездрав начин. Четях как се пише за престъпност и най-вече за престъпници в България.

Дадох си сметка, че не се пише, за да се каже истината, а за де се затвърдят стереотипите, които хората и без друго имат за някакви определени етнически групи или групи, употребяващи наркотици.

Няма я човешката страна, няма я страната в журналистиката, която казва “Този човек беше като теб, нещо му се случи, извърши престъпление, но той не е отрепка, той не може да бъде изхвърлен от това общество, той може да е изтърпи наказанието си и трябва да бъде приет обратно“.

Този тип история с отворен край не е свойствена на българската журналистика и няма как да е. Трябва да се пише за престъпността, за тенденциите, за рисковете с внимание към научните факти, с усещане за комплексността на човешките истории и за комплексността на лошото.


 

Сподели в
 

Мотивът за предложението е, че в залата в сградата на СБЖ, където е обявено, че на 30 и 31 май трябва да се състои Общото събрание на Съюза, не могат да се изпълнят изискванията на Националния оперативен щаб за задължителна дистанция на участниците от 1-2 метра. Подобно струпване на хора в това малко пространство би било рисковано и би довело до санкции, посочва се в писмото.

20.05.2020/14:38

Днес, 10 февруари 2020 г., Комисията по организационните въпроси към СБЖ проведе заседание при дневен ред:

10.02.2020/16:36

Днес, 18 декември 2019 г., Комисията по организационните въпроси към СБЖ проведе заседание при дневен ред:

18.12.2019/16:28
 

Цели и задачи

Съюзът на българските журналисти е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.

Дружества

Дейност

Съюзът на българските журналисти извършва дейности за развитието на професионалната журналистика, прилагането на установените професионални стандарти и етични правила, защита на професионалните, социалните и синдикалните права на българските журналисти, решаване на проблемите, свързани с условията на труд и трудовите отношения, сигнализиране на компетентните органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство и др.

Документи

Правна консултация

Директно във вашия и-мейл ще получите отговор на зададените от вас въпроси. Тук ще намерите и материали на правна тематика, предоставени от нашия юридически консултант Весела Василева. Пишете ни! Попълнете формата за запитване.

Членство

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.

Ръководство

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет.

Съюзен живот

Решения на УС на СБЖ

Комисии

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ВЕНКА РИЗОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР БОЗАКОВ ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА НАТАША ТОДИНОВА

Общо събрание - 14.03.2015

Пазете децата на пътя

Законодателни инициативи на СБЖ

СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.

19 септември 2018: Европейски ден без загинали на пътя

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки